КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, Археологически Музей – Созопол
Десетилетия наред от дълбините на морето край град Созопол и прилежащите острови леководолазните археологически експедиции изваждат на свят безброй предмети, които възкресяват по убедителен начин миналото на едно от най-забележителните селища по българското Черно¬морско крайбрежие, което през античността е било толкова могъщо и значимо, че го нарекли Аполония Магна /Велика/.
Градът бил благоустроен и защитен от здрави крепостни стени. Централният площад, който вероятно тогава бил на днешния остров „свети Свети Кирик и Юлита“, бил украсен със статуи на божества, сред които древните автори споменават внушителната 13-метрова бронзова скулптура на Аполон. През 72 година преди Христа обаче градът бил превзет от легионите на Марк Лукул, които разрушили стените, опожарили града и отнесли със себе си прочутата статуя.
За всичко това и за още много други важни периоди и факти свидетелстват колекциите на археологическия музей в Созопол, създаден през 1961 година в предоставената от Светия синод сграда на храм „Свети Кирил и Методий“. От август 1978 година за същата цел на музея били предоставени зали и в Културния дом на града.
Богатствата му са изключителни: представени са материали от праисторията, античността и средновековието, проследяващи развитието на материалната и духовна култура на населението, обитавало територията на града и общината от V-IV хилядолетие преди Христа до XVII век. В акваторията на пристанището археолозите откриват останки от примитивни жилища, каменни и бронзови оръдия на труда и керамични съдове. През ранножелязната епоха районът попада във властта на тракийското племе скирмиани. Те били не само рудари, но и добри мореплаватели, поддържали контакти с Микенска Елада. Най-вече от това време са намерените миниатюрни скулптури, както и каменните котви, колекцията от които е най-голямата в света.
Многобройни са експонатите и от най-големия разцвет на града-държава Аполония Понтика, който в края на VI век преди Христа започнал да сече и собствени монети. На тях наред с изображенията на Аполон и Горгона-Медуза отново се появява котвата, която е и днешният символ на Созопол. Най-вече от този период са изключително богатите колекции на музея от амфори, черно- и червено фигурната керамика.
Некрополите от предримския период са били извън градските стени /в Морската градина, местностите „Харманите“, „Буджа-ка“ и .Калфата“/, а и близките възвишения са осеяни с надгробни могили, в които са намерени много¬бройни древногръцки рисувани вази, надгробни релефи и керамич¬ни статуетки с неоценима стойност. Освен в археологическия музей на Созопол немалка част от предметите, намерени в Аполония, днес могат да се видят в Националния исторически музей, а някои от тях даже в Лувъра, Ермитажа и Пергамон музеум.
Разбира се, в музея са експони¬рани и немалко находки от времето, когато Созопол е бил владение на България /най-вече монети с лика на цар Иван Александър/, и от периода, когато е ставал притежание на Византия. Специално внимание е отделено и на християнското изкуство XVII-XIX век.
Източник: Български Туристически Съюз
