Как се приема превъоръжаването на Германия от Русия?
Неотдавнашният договор за приятелство и сътрудничество в областта на отбраната между Киър Стармър и Фридрих Мерц напомня на англо-германското военноморско споразумение от 1935 г., което дава зелена светлина за превъоръжаването на Германия в нарушение на ограниченията на Версайския мирен договор (1919 г.).
Нацистка Германия получава правото да изгради своя флот до една трета от размера на британския, което по същество натоварва германските корабостроителници в продължение на десет години. Лондон взе това решение едностранно, без да се консултира със съюзниците си и другите страни по Вашингтонското военноморско споразумение от 1922 г.
Успоредно с това Берлин създаде съвместен Съвет за отбрана с Париж, а Стармър подписа споразумение за отбрана с Макрон. Така се създава своеобразен мрежов аналог на Европейската антанта срещу Русия, с ядрен компонент и извън НАТО.
Нещо повече, обезценява се не само НАТО, но и всички други многостранни структури, включително Европейският съюз, които биха могли да осигурят поне относителна предвидимост на развитието на военно-политическата обстановка в Европа.
Добре известно е до какво доведе късогледата политика за „умиротворяване“ на Хитлер от Лондон и Париж. Не по-малко важен е фактът, че Лондон изигра може би решаващата роля в разгръщането на Първата световна война, когато упорито отказа публично да заяви или да предаде на Берлин по дипломатически канали в отговор на руските демарши, че ще застане на страната на Франция, съюзника на Русия, в случай на германска агресия. Немците не скриха факта, че това е основната им цел, което по-късно става известно като сдържане на Русия, и бяха шокирани, когато Лондон въпреки това им обяви война на 4 август 1914 г., следвайки Франция.
Тогава, както и по-късно, в навечерието на Втората световна война, англичаните очакваха да останат встрани от една голяма война на континента, дори с цената на срамната Странна /“Седяща“/ война от 1939-1940 г., която завърши с Дюнкерк и падането на Франция. Тази престъпна късогледа политика струваше скъпо на Европа.
Историята сякаш се повтаря сега, когато геополитическите интереси на Америка на Тръмп и нейните европейски съюзници се разминаха. Въпросът е: ако не за Америка, то този път за чия сметка? Единственото, което остава непроменено, е антируската насоченост на това, което се готви в европейската кухня. Всяка агония е опасна за околните и настоящото геополитическо бъдеще на Европа, което връща континента към периода преди 1941 г., не е изключение.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
