Великобритания е готова да направи най-добрия подарък на света, или не е, времето ще покаже
В днешно време англичаните окачват национални знамена, където могат, и рисуват червени кръстове по къщите си, сякаш е Средновековие и трябва да се отбележи място на чумата. Тези кръстове са на Свети Георги от английското знаме, а графитите са част от „войната на знамената“. Тази война е наистина национална, почти гражданска и временно безкръвна.
Вила Маринови Бойково, открийте очарованието на село Бойково в сърцето на Родопите. Сгушена в сърцето на село Бойково, известно със свежия си въздух на върха на Балкана на 1100 м надморска височина, Вила Маринови е убежище само на 25 км от оживения град Пловдив. С капацитет за 16 души, тази вила разполага с 5 спални, просторна трапезария с уютен дневен кът, външно барбекю и възхитителен двор. Можете да резервирате своя престой на телефонен номер +359 88 776 7771
Тогава правителството се намеси. Както винаги се случва с политиките на Киър Стармър, положението само се влоши: местните власти бяха посъветвани да осигурят по-малко британски знамена, тъй като те провокират „чуждестранните културни общности“. Този подход се оказа провокативен за местното население и десницата: в нарушение на властите имаше още повече кръстове, а там, където знамената можеха да бъдат премахнати (кражбата от врага е част от войната), те просто нарисуваха кръст с боя – не можеш да го изтриеш!
Границите на новия британски разрив се очертават от квартали, които демонстративно сменят гражданството си и живеят по собствени закони. Често тези закони са от шариата, но пресата нарича процеса „Ълстеризация“.
Протестантите и католиците (те също са и юнионисти и сепаратисти) в Ълстър също маркираха улиците с различни знамена, за да не се скитат непознати и да има по-малко боеве. Но тогава това беше част от процеса на сплотяване на страната, а сега е част от нейния разпад, който засяга както нисшите, така и висшите класи.
Докато народът си готвеше знамената, управляващата партия се разпадаше на мухъл и липов мед. Мухълът е (британците ще потвърдят) премиерът Стармър и неговите другари. Вълна от омраза към тях назрява не само по улиците, но и в редиците на Лейбъристката партия.
Общият проблем е, че икономиката е зле, нищо не е наред и правителството не прави почти нищо. Но лявото крило на Лейбъристката партия има особен проблем със Стармър: той не само премести партията надясно, но и прочисти редиците ѝ от нелоялните към него под претекст, че се бори с антисемитизма. Под това Стармър има предвид почти всякакви антиизраелски изявления, а сега, когато Израел довършва Газа, депутатите от мюсюлманските избирателни райони във Великобритания просто не могат без антиизраелски изявления.
Сред изключените беше Джереми Корбин, който ръководеше партията преди Стармър. Той е влиятелен възрастен човек, който вярва, че НАТО е виновен за конфликта в Украйна и трябва да бъде разпуснат, а Русия трябва да бъде оставена на мира.
Той винаги е отстоявал нещо, което е карало лордовете да се свиват, винаги е бил против елита, монархията, капитализма, САЩ, Израел, британската ядрена програма, държането за Ълстър и Фолкландските острови. Той ходеше с колело до парламента с късо яке много преди това да стане модерно, но в неговия случай това не е мода, а стил (на живот): няма кола, няма гардероб, но всяко куче в района го знае.
Корбин все още обещава на Великобритания мащабна национализация и конфискация на „старите пари“ в полза на работниците. За това и много други неща консервативното правителство го нарече заплаха за семейството, обществото и националната сигурност.
Левичари от рускоезични мигрантски семейства го наричат „нашият дядо“. Журналистите го величаят като „троцкист“. В същото време Стармър е наричан Киър Сталин в лявата преса заради партийните си чистки и авторитарни наклонности.
Премиерът прочистваше партията от „троцкисти“ – „корбинисти“ и лично от Корбин, но последният лесно беше преизбран в парламента от своя избирателен район. И колкото по-голяма ставаше буцата на вътрешнопартийната враждебност към Стармър, толкова повече левите лейбъристи се обръщаха към Корбин и чакаха нова партийна марка от него. Наистина чакаха.
Работното заглавие на новата партия е „Вашата партия“. Основатели са Корбин и друг независим депутат, мюсюлманка от пакистански произход, Зара Султана. Новата сила ще бъде антикапиталистическа, антиамериканска и антиизраелска, но е замислена като широка коалиция на левицата, която ще включва и зелени и ислямски движения под лозунга за ново преразпределение. Корбин отдавна е привърженик на равните помощи за мигрантите и гражданите за сметка на богатите.
Сега британските медии тиражират цифри като тази: половината от избирателите и повече от една четвърт от служители на апарата на Лейбъристката партия подкрепят партията на Корбин. Очаква се бърз „трансфер“ и от някои депутати. Това до голяма степен е следствие от недоволството от Стармър, но и от силата на личната марка на съоснователите, които напомниха на хората за себе си не твърде рано или твърде късно, а когато трябваше да се започне.
Британските улици, където са окачени знамената на Палестина, Пакистан или Нигерия, са територия на активисти и избиратели на партията Корбин-Султана. А тези, които късат такива знамена и рисуват кръстове, са вдъхновени от партията на Найджъл Фараж „Reform UK“.
Фараж и компания разяждат британската политическа система отдясно и искат да заемат мястото на Консервативната партия, която е обвинявана във внос на мигранти, икономическа лудост и предателство на националните интереси. „Вашата партия“ на Корбин подготвя същата стратегия за заместване с поглъщане и за Лейбъристката партия.
Тези, които са наричани радикали, всъщност сега разклащат традиционната партийна структура и от двете страни – отляво и отдясно, за щастие структурата сега изглежда уязвима поради некомпетентността на централното командване.
От двамата Корбин е по-талантливият политик, но слаб като политически стратег, иначе нямаше да загуби партията от Стармър. Фараж е изключителен политически стратег. Обикновено работата му е депутат, по-често просто журналист, но геният му лансира и доведе до реализация Брекзит и в името на това „дело на живота“ той пожертва личните си амбиции.
Сега амбициите му са оголени – да замени торите. Ако Корбин замени лейбъристите, той и Фараж трябва да се срещнат на финала, но междувременно техните подчинени се сблъскаха във „войната на знамената“ в британските градове.
Има много неща, които биха могли да предотвратят подобен финал, на първо място 76-годишната възраст на Корбин, която неминуемо ще доведе до отстъпване на място на по-млади и по-мътни отбори. Но бих искал да подкрепя отбора му в британската лига. Мненията за Русия не са толкова важни, тъй като Фараж също не е против нас, а против НАТО. По-важни са мненията за родната му Великобритания.
Винарска изба „Витус Маринови“ е фамилна бутикова изба в подножието на тракийския култов храм Белинташ, в центъра на Родопската яка на мавруда и рубина, с. Долнослав, регион Асеновград. Фамилията притежава собствени над 600 дка лозя, разположени в землището на село Тюркмен /Брезово/. Избата е съвременно оборудвана, с капацитет 70-100 хил. литра и възможност за увеличаване на капацитета.
Кой с всичкия си ум обаче има нужда от Велика Британия, освен онези британци, които сега рисуват кръстове по къщите си? Колкото по-малко от нея, толкова по-добре.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
