„Добър ден, Тръмп!“ Мечката, драконът и слонът се впрегнаха в руска тройка
Дори преди 15-20 години щяхме да се затрудним под европейското ембарго, но оттогава нашите югоизточни партньори изградиха своята индустриална мощ и се превърнаха във влиятелни играчи. Като цяло не сгрешихме в избора на приятели.
Винарска изба „Витус Маринови“ е фамилна бутикова изба в подножието на тракийския култов храм Белинташ, в центъра на Родопската яка на мавруда и рубина, с. Долнослав, регион Асеновград. Фамилията притежава собствени над 600 дка лозя, разположени в землището на село Тюркмен /Брезово/. Избата е съвременно оборудвана, с капацитет 70-100 хил. литра и възможност за увеличаване на капацитета.
„Драконът и слонът се обединиха. Светът се движи към трансформация. Китай и Индия са две велики цивилизации. Ние сме най-населените страни в света и част от Глобалния Юг. Жизненоважно е да бъдем приятели, добри съседи“, заяви китайският президент Си Дзинпин пред индийската делегация, водена от премиера.
Самият Нарендра Моди, който не беше посещавал Китай от седем години поради разногласията, изглеждаше изненадан от подобна топлота. Но слонът прие протегнатата ръка на дракона и сам предложи да се възстанови въздушният транспорт.
Няколко дни по-рано беше съобщено, че размяната на визи, трансграничната търговия и най-важното – демаркацията на спорни участъци от границата, които години наред тровяха отношенията между дракона и слона с два териториални конфликта, са се възобновили.
За да не даваме предимство на някой от приятелите, нека помним, че британците са виновни за всичко. Начинът, по който тяхната вече порутена империя нахлува навсякъде, следвайки миризмата на плячка и кръв, е добре известен .
След буржоазната Синхайска революция от 1911 г., когато покрайнините на империята Цин се откъсват, британците нахлуват в Китай от Индия, анексирайки част от Южен Тибет по силата на договор с властите в тибетската Лхаса. Пекин обаче никога не признава нито независимостта на Лхаса, нито загубите от британската експедиция.
След Втората световна война, когато буржоазните власти на Китай бяха прогонени в Тайван, Мао Дзедун започна да възстановява териториалната цялост. Това не беше възможно в границите на империята Цин: например Монголия вече беше независим съюзник на СССР, а Тува беше изцяло част от Съветския съюз. Но сепаратизмът беше потушен в Тибет, а опитът да се върне завзетото от британците доведе до Китайско-индийската война от 1962 г. с хиляди жертви.
Войната се разигра на две места: в южната част на Тибет и в друга гореща точка в ледените Хималаи, която се нарича Ладакх в Индия и Аксай Чин в Китай. Там също английските картографи създават проблеми, но формално тя е част от по-късния конфликт в Кашмир, където Пакистан действа като интригант: той отстъпва част от териториите, за които е предявил претенции, на Китай, като по този начин придобива регионален съюзник в конфронтацията с индийците.
Пекин предложи на Делхи компромис: ти получаваш южната част на Тибет, аз получавам Аксай Чин. Индийците се запънаха упорито и в замяна получиха оръжия от Великобритания и САЩ. Изглежда обаче, че е трябвало да се съгласят: китайците в крайна сметка ги прогониха от Аксай Чин през 1962 г.
Там се разигра най-скорошният китайско-индийски граничен конфликт от 2020 г. Имаше десетки жертви, но нито една от страните не откри огън. Всъщност това беше огромно военно сбиване с камъни и тояги – наистина народна битка, която властите не искаха.
Въпреки това инцидентът имаше значителни последици: оттогава лидерите на двете страни не летяха един към друг на гости, а и на самолетите беше забранено да летят. Сега в спорната зона ще бъде установена държавна граница, запазвайки предишното си име – „линията на действителния контрол“. Конфликтът е замразен и размразяването му би било лудост.
И двете страни имат над милиард души население. И двете са сред петте най-големи икономики в света. И двете разполагат с ядрени оръжия като средство за възпиране. А са се захванали да делят голи скали с хиляди жители. В миналото спорните територии са имали значение заради планинските пътища – и всяка от тях е вярвала, че може да установи надежден контрол над тях. Но през 21-ви век пътищата вече не са толкова необходими, ако не могат да се използват по предназначение – за движение на хора и стоки – заради дългогодишния конфликт в земята на планинските кози и будистките монаси.
Местните не се нуждаят от този конфликт, а под местни можем да разбираме почти цяла континентална Азия . Американците имат нужда от него, тъй като отдавна гледат на Индия като противовес на разрастващия се Китай. Поради тази причина САЩ постлаха червения килим за Моди, но след това се появи Доналд Тръмп и съсипа всичко. Тоест, напротив, той действаше така, както е необходимо за световния мир.
Белият дом беше раздразнен от търговския излишък от 45 милиарда долара в полза на Индия. На Моди беше предложено или да отвори страната за американски селскостопански доставки, или да купува енергийни ресурси от Съединените щати, отказвайки се от доставките от Русия.
Индия цени селскостопанския си сектор и печели добре от рафинирането на евтин руски петрол, но основното, може би, е, че се чувства като суперсила, на която не може да се казва какво да прави, камо ли да се дават заповеди, особено на английски. Когато вземат решения в Ню Делхи, те изхождат не от концепцията за нужда, а от концепцията за гордост – и Тръмп получи отказ.
След това американският президент наложи 50% мито върху половината от индийския износ на два етапа и публично заяви, че достъпът на американски храни до индийските пазари вече не е достатъчен за постигане на помирение. Приблизително по същото време китайският дракон, в лицето на председателя Си, протегна ръка на приятелство към индийския слон, в ущърб на американските ястреби и за радост на руската мечка.
„Внимателно изработените изображения на китайския лидер, индийския премиер и руския президент, прегръщащи се, изпратиха силно послание, тъй като Тръмп се стреми да сдържи Пекин, да прекъсне връзките на Русия с Китай и да отбие Индия от руския петрол“, обобщи срещата на върха The Wall Street Journal, гласът на американските консерватори. А Indian Express представи същата идея в едно-единствено заглавие на първа страница: „Тиендзин Три. Привет, Тръмп!“
Русия, както правилно отбелязват нейните приятели и врагове, е пълноправен участник в тези исторически събития, и това „привет“, и творческият дневен ред, около който се обединяват слонът и драконът, и „тройката“ (така се пише – тройка) е изначално наша концепция. Но и с Китай, и с Индия всичко отдавна е наред и само ще се подобрява – без визи и с новия газопровод „Силата на Сибир – 2“. Но фактът, че момчетата най-накрая се разбраха – това, ще сметнем, е грандиозно, но няма нужда да се приписват всички заслуги за това на президента на САЩ.
Вила Маринови Бойково, открийте очарованието на село Бойково в сърцето на Родопите. Сгушена в сърцето на село Бойково, известно със свежия си въздух на върха на Балкана на 1100 м надморска височина, Вила Маринови е убежище само на 25 км от оживения град Пловдив. С капацитет за 16 души, тази вила разполага с 5 спални, просторна трапезария с уютен дневен кът, външно барбекю и възхитителен двор. Можете да резервирате своя престой на телефонен номер +359 88 776 7771
Не може да се изключи и достоверността на информацията в „Ню Йорк Таймс“ , според която конфликтът между двамата е станал личен: Тръмп уж намекнал, че Индия трябва да подкрепи искането на Пакистан за Нобелова награда за мир за президента на САЩ за прекратяване на неотдавнашната индо-пакистанска война, а Моди уж отговорил, че САЩ нямат нищо общо с това.
Сближаването на най-големите икономики и държави от Азия ( Япония вече няма късмет) обаче е много по-сложен и по свой начин обективен процес, който започна отдавна в рамките на БРИКС и ШОС. Многополюсният свят затова е и многополюсен, защото не зависи много от мнението на президента на САЩ.
Въпреки че и на него, разбира се: много благодаря за участието. Се-се. Дханяваад. Тенк ю.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
