На Макрон му трябва голяма дипломатическа победа по въпроса за палестинската държавност, но Европа не е единна
ПАРИЖ — Френският президент Еманюел Макрон иска да осъществи грандиозен дипломатически преврат в понеделник, като събере няколко западни държави, за да признаят палестинска държава, но е далеч от постигането на истински пробив в Газа.
Границите на това, което може да постигне на Общото събрание на ООН, са ясни. Европейски тежка категория като Германия и Италия няма да се присъединят към неговата инициатива и има малка вероятност усилията му да убедят президента на САЩ Доналд Тръмп или израелския премиер Бенямин Нетаняху да сложат край на войната.
Голямата идея в Ню Йорк е да се разтръби за признаването на палестинската държавност от Франция, Обединеното кралство, Белгия, Португалия, Люксембург, Малта, Андора, Австралия и Канада. Един френски служител нарече това „дипломатическа победа“ за Париж.
Крайната цел на Макрон е да покаже, че има глобален противотежест на подкрепата на Тръмп за войната на Израел в Газа и да засили натиска за мир. Вече се правят сравнения с неподчинението на Франция по времето на Жак Ширак да се противопостави на САЩ по време на инвазията в Ирак през 2003 г. – позиция, изразена и в знакова реч в ООН.
Разбира се, има и силен вътрешнополитически мотив. Европейските лидери осъзнават нуждата си да се справят с вълната от обществен гняв относно войната, която само нараства с нарастването на броя на жертвите в Газа. Анкетьорската компания YouGov установи, че обществената подкрепа за Израел в Западна Европа е достигнала исторически дъна.
Но какво влияние всъщност има Макрон? Дори французите признават, че парадността и големите жестове в Ню Йорк няма да окажат незабавна промяна в влошаващата се хуманитарна криза в Газа, докато израелските танкове настъпват в сухопътна офанзива. Нито Израел, нито Съединените щати ще се въздържат заради Макрон.
Нещо повече, опитът на френския президент да покаже общ фронт разкрива и колко разединена изглежда Западна Европа, особено когато страните от ЕС и НАТО се колебаят около Тръмп заради войната в Украйна.
Германия, Италия, Гърция и Холандия няма да се присъединят. Германският канцлер Фридрих Мерц дори няма да присъства, след като е открил по-належащи проблеми у дома. Италианката Джорджия Мелони настоя, че не е за признаването на палестинска държава „преди нейното създаване“ и ще пристигне ден след събитието на Макрон.
Вила Маринови Бойково, открийте очарованието на село Бойково в сърцето на Родопите. Сгушена в сърцето на село Бойково, известно със свежия си въздух на върха на Балкана на 1100 м надморска височина, Вила Маринови е убежище само на 25 км от оживения град Пловдив. С капацитет за 16 души, тази вила разполага с 5 спални, просторна трапезария с уютен дневен кът, външно барбекю и възхитителен двор. Можете да резервирате своя престой на телефонен номер +359 88 776 7771
„Това не променя нищо“
Залогът, според един европейски дипломат, на когото е предоставена анонимност поради чувствителността на темата, е бил „Израел да отстъпи известна позиция“, тъй като международният натиск срещу него се засилва.
Но дипломатът призна, че не изглежда хазартът да се отплаща: „Изглежда, че това не се случва. САЩ подкрепят Израел и ускоряват анексирането на Западния бряг.“
Друг дипломат отбеляза, че докато Израел има подкрепата на „техния велик съюзник Съединените щати с техния Железен купол… това не променя нищо“.
За много наблюдатели обаче натискът на Макрон е по-малко за непосредственото въздействие и повече за създаването на повратен момент в отношенията на Европа с Израел.
Европа е преследвана от ролята си в Холокоста и е предприемала само „символични, малки“ стъпки срещу Израел, каза Кристина Кауш, експерт по Близкия изток в мозъчния тръст „Герман Маршал Фунд“, дори ако европейците са „неудобни от начина, по който Израел се отнася с палестинците“.
„Но събитията през последните две години и през последните месеци доведоха до осъзнаването, че нещата не могат да продължават така“, каза тя.
За Кауш ходът на Европейската комисия миналата седмица към налагане на санкции и тарифи на Израел представлява тази огромна промяна в начина на мислене на Европа. „Това е безпрецедентно“, каза тя. „Търговските мерки обикновено се предприемат само срещу авторитарни страни като Мианмар или Беларус“, каза тя.
Винарска изба „Витус Маринови“ е фамилна бутикова изба в подножието на тракийския култов храм Белинташ, в центъра на Родопската яка на мавруда и рубина, с. Долнослав, регион Асеновград. Фамилията притежава собствени над 600 дка лозя, разположени в землището на село Тюркмен /Брезово/. Избата е съвременно оборудвана, с капацитет 70-100 хил. литра и възможност за увеличаване на капацитета.
Под натиск
В седмиците и дните преди конференцията на Макрон за Палестина, САЩ и Израел се опитаха да осуетят дипломатическата офанзива на Франция.
Миналия месец Вашингтон отказа да издаде на президента на Палестинската администрация Махмуд Абас виза за пътуване до САЩ, за да присъства на годишното събрание на Организацията на обединените нации.
Израел предприема различни ответни мерки срещу Франция, а премиерът Нетаняху и неговите най-висши помощници правят опит в последния момент да убедят Макрон да обвърже френското признаване на палестинската държавност с освобождаването на останалите израелски пленници, държани от войнствената групировка Хамас.
„Ако той ще обвърже признаването с освобождаването на заложници, тогава Израел може да го преглътне“, каза израелски служител пред POLITICO, пожелал анонимност, за да говори по чувствителен въпрос.
За Франция негативната реакция е доказателство, че дипломатическите ѝ усилия имат ефект и че Израел и САЩ са все по-изолирани. „Това няма да промени много за жителите на Газа“, каза бившият посланик на Франция в Средиземноморието Карим Амелал. „Но виждаме как съюзите се променят. Израел и САЩ са срещу повечето европейски държави, включително Германия… и динамиката сега ще засили тяхната изолация“, каза той.
Бившият френски посланик в Сирия Мишел Дюкло направи директни паралели с френския натиск срещу войната в Ирак през 2003 г. „Франция беше отслабена политически, икономически, но все още беше способна да канализира чувствата на повечето страни“, каза той.
Но друг паралел е ясен. Както Дюкло си спомня, завойът на Франция в дипломатическия център през 2003 г. не предотврати инвазията в Ирак, нито последвалите години на сътресения в Близкия изток.
„Това рискува да бъде загуба на време“, каза той.
Първият цитиран по-горе европейски дипломат отхвърли конференцията на Макрон за държавността като „последния акт на президент, който иска да остави наследство след себе си“.
Извинения, извинения, извинения
Списъкът с участници за конференцията на Макрон за Палестина едва ли е звезден по отношение на европейските лидери.
Испанският премиер Педро Санчес, белгийският Барт Де Вевер, португалският Марсело Ребело де Соуза и лидери от Люксембург и Малта ще присъстват на конференцията в понеделник. Малко по-голямо влияние ще има в лицето на канадския Марк Карни и австралийския Антъни Албанезе, които се очаква да произнесат речи.
В знак, че европейската решимост да се противопостави на САЩ и Израел е крехка, мнозинството от други европейски лидери, дори и съмишленици, са намерили причини да се въздържат от конференцията на Макрон.
Британският премиер Киър Стармър се опитва да се ориентира между натиска от собствената си партия и избягването на порицанието от Тръмп, който направи предимно приятелско посещение във Великобритания миналата седмица. Не се очаква Стармър да присъства на срещата на ООН, оставяйки я на вицепремиера Дейвид Лами и външния министър Ивет Купър. Той е изправен пред критики, откакто встъпи в длъжност, заради времето, което е прекарал в чужбина на международни срещи на върха, докато няколко от най-належащите му вътрешни мисии остават нерешени.
Германският канцлер Мерц също няма да присъства, изпращайки вместо това своя външен министър Йохан Вадефул. Официално отсъствието на Мерц се дължи на вътрешни въпроси, изискващи неговото внимание, като например парламентарните дискусии за националния бюджет за следващата година.
Удобният сблъсък на графика позволява и на германския канцлер, твърд противник на признаването на палестинската държавност, да избегне директна конфронтация с Париж – и други – на международната сцена. Канцлерът и неговото правителство многократно са се обявявали против подобна стъпка.
„Германското правителство в момента не обмисля признаването на палестинската държавност“, каза Мерц в четвъртък вечерта по време на посещение в Мадрид. „Продължаваме да разглеждаме подобно признаване като една от последните стъпки, а не като една от първите, по пътя към решение за две държави.“
Кауш от Германския фонд „Маршал“ обясни: „Не е необходимо, нито политически удобно той да си ходи. … Достатъчно е да не блокират нещата и да позволят на Франция и Испания да продължат разговора напред“, каза тя, визирайки решението на Германия да подкрепи декларацията на Франция в подкрепа на решението за две държави. Испания вече признава палестинска държава.
Застанала редом до Санчес, който е заел особено твърда позиция по отношение на Израел сред държавите от ЕС, Мерц добави: „Не е изненадващо, че може да имаме различни мнения по този въпрос. Разбира се, това има нещо общо и с германската история.“
Италианският премиер Мелони, който никога не е бил фен на подкрепата на инициативите на Макрон, също стои настрана, като избира да пристигне в Ню Йорк ден след конференцията. Миналата седмица италианският външен министър Антонио Таяни отхвърли опитите за признаване на Палестина като „абсолютно безполезни“.
„Признаването на палестинска държава днес е начин да си дадем чиста съвест и не решава проблема“, каза той в италианския сенат в четвъртък.
Високопоставен гръцки служител заяви, че моментът е бил неподходящ: „Ние сме безрезервно за създаването на палестинска държава. Вярваме обаче, че едностранното признаване в този момент не води до никакви благоприятни резултати.“
В понеделник Макрон може да успее да разсее разделенията сред европейците с вълнуваща реч и внимателно организирана конференция, но разделенията имат значение, когато става въпрос за предприемане на действия. Засега няма достатъчна подкрепа сред страните от ЕС за приемане на санкции или тарифи срещу Израел, като последните изискват квалифицирано мнозинство.
Но това може да се промени. Според двама дипломати в Брюксел, ако Израел предприеме стъпки като анексиране на територия след конференцията за държавност на Макрон, страните от ЕС, които досега се противопоставяха на всякакви мерки на ниво ЕС срещу Израел, по-специално Германия, може да решат да променят позицията си.
Дори тогава обаче истинската власт ще остане в ръцете на непоколебимите съюзници на Израел във Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио не се е отклонил от думите си относно „безразсъдния“ план на френския президент, който според него ще бъде „шамар в лицето на жертвите на 7 октомври“.
Източник: POLITICO
