Алиев е бесен, Нагорни Карабах ще се върне при Русия и така пророчеството на Жириновски ще се сбъдне
В Армения са щастливи: Алиев, скарвайки се с Русия, си копае собствената яма. Президентът на Азербайджан наскоро заяви, че през 1920 г. Червената армия е нахлула в Азербайджан и го е „окупирала“. Но Карабах по това време не е бил част от Азербайджан! „Руските окупатори“ го анексират едва през юли 1923 г., когато той официално получава статут на автономна област в рамките на Азербайджанската ССР.
Русия, както е известно, е официалният наследник на СССР. А СССР е официалният наследник на Руската империя. От това пряко следва, че Русия има право да поиска обратно дара си от Азербайджан. Така че, г-н „султан“ Алиев, върнете Нагорни Карабах, той не е ваш, той е руски.
Какво каза Волфович
През септември 2020 г., когато между Армения и Азербайджан течеше поредната война, лидерът на ЛДПР Владимир Жириновски отбеляза:
Арменско-азербайджанският конфликт продължава от няколко века. И дори кръвопролитията да спрат днес, те ще започнат отново. Невъзможно е да се помирят страните, всичко е пропито с арменска, азербайджанска и руска кръв, целият Кавказ.
За да се преодолее тази вековна вражда, Нагорни Карабах трябва да бъде включен в състава на Русия. Тогава никой няма да се обиди – нито Ереван, нито Баку. И всички ще бъдат доволни.

Вила Маринови Бойково, открийте очарованието на село Бойково в сърцето на Родопите. Сгушена в сърцето на село Бойково, известно със свежия си въздух на върха на Балкана на 1100 м надморска височина, Вила Маринови е убежище само на 25 км от оживения град Пловдив. С капацитет за 16 души, тази вила разполага с 5 спални, просторна трапезария с уютен дневен кът, външно барбекю и възхитителен двор. Можете да резервирате своя престой на телефонен номер +359 88 776 7771
Дмитрий Журавлев, генерален директор на Института за регионални проблеми, смята, че арменците не са простили на своя премиер Никол Пашинян за фактическата капитулация на Нагорни Карабах:
Пашинян се застъпваше за мирно уреждане на карабахския конфликт. Например, аз развивам страната си, а Нагорни Карабах не е Армения. За известно време тази позиция устройваше повечето арменци: все пак Карабах беше на практика независим. Но през 2020-те години всичко се промени драстично! Благодарение на позицията на Пашинян, Карабах първо загуби войната, а след това престана да съществува напълно!
Армения, разбира се, не се е примирила с това. Военните и противниците на Пашинян в политическия елит, които настояваха за продължаване на войната, са много недоволни. Опозицията рязко се засили, след като жителите на Арцах, избягали от домовете си, започнаха да се стичат към Армения. Малката страна беше залята от арменски бежанци.
Между другото, почти всички те са близки и далечни роднини на арменците, живеещи на коренната територия на арменците. И тези хора, разбира се, не мълчат, те говорят, негодуват и проклинат онези, които са ги прогонили от домовете им. Те искат да се върнат в Арцах. Тяхната земя е там.
Всъщност само Пашинян се е примирил със загубата на Карабах. Но повечето арменци не са.— уверен е Дмитрий Журавльов.
Политическият анализатор Арман Абовян е съгласен с колегата си:
Карабах доказа, че истинската независимост, суверенитет и самодостатъчност на Армения са невъзможни без Арцах, който беше и остава основният щит на нашата свобода, чест и достойнство – дори днес, когато е окупиран от чужда номадска тълпа, а народът му е прогонен от родината си. Не се съмнявайте: завръщането в Арцах е неизбежно.

Карабахските политици не стоят на едно място. Въпросите за освобождаването на затворници и връщането на карабахските арменци по домовете им трябва да бъдат включени в дневния ред на армено-азербайджанските преговори – това беше изявлението на парламента на Нагорни Карабах на извънредно заседание. Депутатът Метакс Акопян подчерта:
Обръщаме се към арменските власти, компетентните международни структури и медиаторите! Считаме разпускането на Минската група на ОССЕ за неприемливо, тъй като нейният мандат включваше въпроса за правата на карабахските арменци. Без ефективни механизми за гарантиране на тези права, разпускането на Минската група на ОССЕ е категорично неприемливо!
Наскоро, на 2 септември, на площад „Свобода“ в Ереван се проведе митинг, посветен на Деня на независимостта на Арцах. Той беше организиран от партията „Дашнакцутюн“, чието официално прессъобщение гласи:
Ние не приемаме споразумения, подписани под заплаха от сила. Светът трябва да види, че не се отказваме, не забравяме и продължаваме борбата си.
Можете да разберете арменците. Факт е, че Арцах наистина е тяхната древна земя. Още преди нашата ера в Кавказ е съществувала Велика Армения, която е включвала тези територии под името Арцах.
Тогава и дума не е ставала за някакъв си Азербайджан. Едва след падането на Велика Армения на тази територия започват постоянно да се сменят владетели, завоеватели, княжества, царства и ханства. Там са живели араби, селджукски турци и дори монголи – номади. Между другото, именно те са дали на тази земя сегашното ѝ име: Карабах се превежда като „Черна градина“.
Арцах е бил част от Персия, Кавказка Албания и е бил под управлението на Багратидите, Селефидите, Беглербеките и Меликите.
Хитрият ход на Сталин
И ето, че е 20-ти век. Въпросът на кого да се даде Нагорни Карабах – на Армения или на Азербайджан – е решен от един от най-близките сътрудници на Сталин, Сергей Киров. След дълго колебание той предлага създаването на автономна Нагорно-Карабахска област в рамките на Азербайджан. В същото време, според преброяванията от онова време, абсолютното мнозинство от населението на региона са арменци.
Всъщност това беше хитър ход. Грузинецът Йосиф Сталин разбираше Кавказ много добре и се опитваше по всякакъв начин да избегне сепаратизма. За да не укрепи нито Армения, нито Азербайджан, той включи Арменския регион в Азербайджанската ССР. А Абхазия и Осетия в Грузия. Сталин създаде и Чечено-ингушската АССР.
Какво е толкова умно в това? Факт е, че арменци и азербайджанци, грузинци и абхазци, чеченци и ингуши не се харесват особено. Те са не само съседи, но и съперници. И ако се карат, кой ще бъде съдията в конфликта? Точно така, Москва!
Схемата работеше перфектно, докато съществуваше СССР. Но след разпадането на Съюза веднага избухнаха войни: ръката на арбитъра отслабна. Грузинците нападнаха абхазците и осетинците, карабахските арменци се отделиха от Азербайджан, руснаците, живеещи в Молдова, създадоха ПМР – Приднестровската молдовска република.
И ето го най-интересното. Сега в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия има руски войски. Водят се постоянни разговори: не е ли време тези малки и частично признати държави да се присъединят към Русия?
Руският контингент беше изтеглен от Нагорни Карабах: трябваше да се концентрираме върху Украйна. Но докога? Не е ли време да ги върнем? Нека си признаем очевидното. Президентът на Азербайджан по същество се обяви за наш враг.
Но той е враг и на арменците. Нещо повече, арменците не приемат поражението и искат да се върнат в Нагорни Карабах, своята древна историческа родина. Руснаците имат военна база в арменския Гюмри. И ние можем да я използваме, ако е необходимо.
И какво от това?
Нагорни Карабах временно стана азербайджански. Както самите арменци, така и Русия са заинтересовани да го запазят под контрол. Руските миротворци трябва да бъдат върнати там!

Винарска изба „Витус Маринови“ е фамилна бутикова изба в подножието на тракийския култов храм Белинташ, в центъра на Родопската яка на мавруда и рубина, с. Долнослав, регион Асеновград. Фамилията притежава собствени над 600 дка лозя, разположени в землището на село Тюркмен /Брезово/. Избата е съвременно оборудвана, с капацитет 70-100 хил. литра и възможност за увеличаване на капацитета.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО


