САЩ напуснаха и Ирак както Афганистан: Багдад празнува суверенитет, милициите оспорват властта му
Последните части от армията на САЩ напуснаха Ирак днес на 30 септември 2026 г., с което приключи договореното изтегляне от страната. Правителството на Али ал Заиди представя събитието като утвърждаване на националния суверенитет. Подкрепяни от Иран въоръжени групировки го обявяват за своя победа. Зад празничните послания остава решаващият въпрос: ще успее ли държавата да гарантира сигурността и да наложи контрол върху оръжията? Вашингтон и Багдад запазват партньорството си, но отговорността за следващия етап вече се съсредоточава върху иракските институции. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Вашингтон притиска оръжейните посредници на Иран: нови санкции, спорен военен ефект
Краят на коалицията отваря изпитание за иракската държава
„Краят на мисията на коалицията не означава край на партньорството“, заявява съветникът по сигурността Касим ал Араджи, цитиран от The National. Независимата агенция Reuters потвърждава напускането на последните сили, основно от авиобаза в Ербил, и допълва, че САЩ ще продължат целевото обучение и разузнавателната подкрепа. Договореността е постигната през 2024 г. при Джо Байдън и изпълнена от администрацията на Доналд Тръмп. Следователно приключва конкретният коалиционен формат, докато отношенията в сигурността преминават към двустранна основа. Тази разлика определя как трябва да се разбира обявеният край на мисията.
Associated Press съобщава, че американските военни са потвърдили завършеното изтегляне от северен Ирак. Агенцията откроява тревогата на кюрдските власти за отстраняването на американските системи за противовъздушна отбрана. Това поставя различен акцент от официалните тържества в Багдад: за регионалното ръководство важен е практическият защитен капацитет след заминаването. Политическото удовлетворение от прекратеното чуждестранно присъствие и опасенията за уязвимостта могат да съществуват едновременно. Те отразяват различни приоритети в една държава. Успехът на прехода ще изисква тези приоритети да бъдат съгласувани, вместо несъгласието да се прикрива с общи декларации.
Особено остър остава спорът за въоръжените формирования извън държавния контрол. Първоначалният срок за поставяне на оръжията им под властта на институциите е отложен за 2027 г. В първоначалната публикация е описана позицията на „Асхаб ал Кахф“, която отхвърля предаването им и отправя заплахи срещу чуждестранно присъствие. Това е изявление на групировката, а не доказателство за неизбежна бъдеща атака. Политическото противоречие обаче е ясно: правителството представя изтеглянето като укрепване на държавата, докато подобни формирования претендират за собствено право да определят кога и срещу кого да използват сила.
Историята обяснява защо сегашното решение се следи внимателно. Американските сили се изтеглиха през 2011 г., а през 2014 г. се върнаха по искане на иракските власти след настъплението на „Ислямска държава“. Приключилата сега мисия е свързана с тази последваща кампания, продължила дванадесет години. Миналото дава основание за предпазливост, но не предопределя повторение на същия сценарий. За смислено сравнение са необходими оценки на днешните способности, координацията и политическата среда. Самото съвпадение на думата „изтегляне“ не е достатъчно, за да се заключи, че Ирак отново върви към събитията отпреди повече от десетилетие.
Запазеното сътрудничество включва обучение, обмен на информация и развитие на отбранителните способности според изложената от Багдад позиция. Полезността на този модел ще зависи от неговото изпълнение. Разузнавателната информация трябва да достига навреме до силите, които могат да действат; обучението трябва да се превръща в устойчиви умения. Партньорството може да подпомага националните институции, но оперативните решения изискват ясна отговорност вътре в страната. Затова преходът поставя организационен въпрос наред с политическия: как наличните ресурси ще бъдат свързани в работеща система, способна да реагира без предишната коалиционна структура на място.
Опасността от възстановяване на терористични мрежи е сред тревогите, изразени от иракски представители и анализатори в независимото отразяване. Тя трябва да се разглежда като риск, а не като вече настъпил резултат от напускането. За противодействието значение имат наблюдението, обменът на сведения и способността за бърза реакция. При проблем в една от тези дейности слабостите могат да се натрупват, независимо от размера на въоръжените сили. Практическият тест за властите ще бъде дали откриват заплахите достатъчно рано и дали различните служби могат да действат съгласувано при необходимост.
Следващите месеци ще дадат по-надеждна основа за оценка от церемониите по предаването. Важните показатели са сигурността на населението, действията срещу терористичните клетки и напредъкът по контрола върху въоръжените групи. Необходимо е да се следи и дали федералните и регионалните власти решават разногласията си чрез координация. Нито празничният тон доказва завършена стабилизация, нито предупрежденията установяват предстоящ провал. Обществената оценка трябва да се опира на действията след изтеглянето. Именно те ще покажат доколко поетата национална отговорност е подкрепена с достатъчен капацитет и последователно управление.
Анализa на Маринов NEWS
Багдад постигна договорения край на коалиционната мисия, но по-трудната задача остава пред него: да направи държавната власт действителна за всички въоръжени участници. Продължаващото партньорство със САЩ предоставя възможност за подкрепа, докато разминаването с милициите очертава вътрешното изпитание. Суверенитетът ще придобие практическа стойност чрез защита на гражданите и единна отговорност за употребата на сила. Ако институциите изпълнят тези задачи, изтеглянето може да укрепи тяхната легитимност. Ако оставят решенията за сигурността на конкуриращи се формирования, политическият символ ще остане по-силен от реалния държавен контрол.
Източник: Маринов NEWS
Кой ще определя сигурността на Ирак след американското напускане?
Последната фаза на американското изтегляне приключи, но спорът за бъдещето на Ирак тепърва се изостря. Столицата вижда национално постижение, кюрдското ръководство поставя въпроси за защитата, а проирански формирования присвояват политическата победа. Сътрудничеството с Вашингтон продължава в променен формат. Може ли правителството да превърне този преход в по-силни институции и да наложи правилата си на въоръжените групи? Материалът проследява потвърдените събития, различните позиции и задачите, които ще определят дали новият етап носи стабилност за гражданите.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Ирак #САЩ #Багдад #Ербил #Кюрдистан #Тръмп #БлизъкИзток #МеждународнаСигурност #МариновNEWS
