Макрон е „най-лошият“ президент на Франция, попитайте стария му ментор
Френският лидер е нарцисист, който отрича реалността, твърди Ален Минк.
ПАРИЖ — Имаше време, когато Ален Минк възхваляваше френския президент Еманюел Макрон, сравнявайки го с генералите на Наполеон: изключително същество, благословено както с талант, така и с късмет.

Осем години по-късно Минк, бившият ментор на Макрон и влиятелен политически съветник, сега казва, че той е „най-лошият“ президент от основаването на Петата френска република през 1958 г. Минк казва, че нарцисизмът на президента го е подтикнал да взема безразсъдни решения, които „застрашават френските институции“ и дават тласък на крайната десница преди президентските избори през 2027 г..
„Макрон оставя страната в много по-лошо състояние, отколкото когато пое юздите на властта“, каза Минк в интервю за POLITICO. „Той ще остави политически пейзаж, който може би е постоянно нестабилен във Франция. Това е непростимо.“
Минк, влиятелен бизнесмен, съветвал множество френски президенти, започвайки от Франсоа Митеран през 80-те години на миналия век, беше един от първите поддръжници на Макрон. 76-годишният съветник е съветвал Макрон, чийто офис е отказал коментар за тази история, преди победата му през 2017 г. и по време на първия му мандат, който според Минк не е бил чак толкова лош.
Но отношенията им бавно се влошиха, тъй като Макрон направи това, което Минк смята за поредица от грешки и се обгради с „невероятно посредствен екип“.
Двамата спряха да говорят малко след като президентът призова за необмислени предсрочни избори миналата година. Днес Минк е може би най-остър от нарастващия брой бивши съюзници на Макрон, превърнали се в критици.

Критиките на Минк са много по-лични от тези, да речем, на Габриел Атал и Едуар Филип, двама бивши министър-председатели, които се обявиха срещу Макрон миналия месец в разгара на неотдавнашната политическа криза във Франция. Минк казва, че спираловидните грешки на Макрон след преизбирането му през 2022 г. се коренят в нарцисизъм, тъй като президентът вярва – според Минк – че е достатъчно умен и хитър, за да реши всеки проблем, който му се изпречи.
„Макрон отрича реалността… Той е смазан от собствената си психология“, каза Минк.
Други, които познават Макрон, го сравняват с откровен комарджия, който винаги е убеден, че е само на една победа от това да покори казиното, независимо колко загуби е имал преди това.
„Той, както обикновено, си мисли, че е единственият, който може да измисли магически трик, за да намери изход от трудностите“, каза Минк.
Според Минк Макрон не осъзнава, че той е „проблемът“ и че за да разреши политическите сътресения във Франция, трябва да се оттегли от вътрешната политика и да се насочи към международните дела.
Всъщност Макрон е по-фокусиран върху външните работи, след като загуби парламентарното си мнозинство миналата година.
Но отказът му да се откаже от контрола над вътрешната политика беше напълно очевиден миналия месец, когато той преназначи премиера Себастиан Льокорню да ръководи правителството само дни след като премиерът подаде оставка.
Наследството на Макрон
Френските избиратели изглеждат също толкова недоволни от втория мандат на Макрон, колкото и Минк, дори и да не споделят диагнозата на седемдесетгодишния президент.
Анкета от миналата седмица установи, че Макрон е изравнил победата с предшественика си Франсоа Оланд за короната на най-малко популярен президент през последните 50 години след политическата криза, предизвикана от оставката на Льокорню.
Но може би има още кръгове на ада, които да открие президент, някога толкова страховит, че международната преса го оприличаваше на Луи XIV, Кралят Слънце.
Експлозията на Макрон на сцената с ново центристко движение, което разруши старата двупартийна система на Франция, промени коренно френската политика. Но Минк твърди, че след разпускането през 2024 г., което завърши с неуспешен парламент, френският президент изостря „разцепването на политическия пейзаж“.
Минк казва, че Макрон пренебрегва собственото си центристко семейство и въпреки че призовава за изграждане на повече коалиции, отказва да прави отстъпки, за да изгради съюзи с други основни опозиционни партии.
Според Минк единствената партия, която има легитимен шанс да спечели президентските избори през 2027 г. и след това да излезе с парламентарно мнозинство в последващия законодателен конкурс, е крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен.
„Това би била ужасяваща перспектива“ и „позор“ за Макрон, добави Минк.
Скорошно проучване на общественото мнение на Elabe постави лидерите на Националния митинг с километри преднина пред по-умерените лидери, като Льо Пен получи 34 процента от гласовете, в сравнение с 15,5 процента за Филип, първия министър-председател на Макрон, и 12,5 за Атал, бившия премиер, който сега ръководи политическата партия на Макрон.
Минк се тревожи, че французите не са разбрали напълно каква „фундаментална промяна“ е преминаването от либерална към нелиберална демокрация, каза той.
„Те си мислят: Ако се провалят, просто ще ги изгоним“, каза той.
Но завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом и борбите на премиера Доналд Туск за възстановяване на върховенството на закона в Полша показват опасностите от флиртуването с нелиберализма.
„Билетът за връщане не е евтин“, каза той.
Източник: POLITICO, Редакция и превод за Маринов NEWS Иван Маринов


