Биофилията: универсален човешки инстинкт или черта от характера, по която хората се различават?
Защо разходката в гората изглежда толкова отпускаща? Защо американците харчат по 45 милиарда долара годишно за наблюдение на птици? И защо близо 10 процента от населението на света ще посети зоопарк или аквариум тази година? Великият еволюционен биолог от Харвардския университет Едуард О. Уилсън има отговор на тези въпроси – вроден човешки инстинкт, който той нарича „биофилия“.
В книгата си от 1984 г. Biophilia: The Human Bond with Other Species Уилсън твърди, че нашите положителни емоционални реакции към природния свят отразяват вроден и универсален компонент на човешката психология. Идеята на Уилсън намира широк отзвук. Тя например оказва влияние върху цяло поколение градски планировчици и архитекти. А от публикуването на книгата му преди 40 години терминът „биофилия“ е цитиран повече от 36 000 пъти в научни публикации.
Теорията на Уилсън обаче има и своите критици. Ванеса Уудс от университета Дюк и нейната колежка Мелина Кнут наскоро посочиха проблеми в основната идея на Уилсън в Journal of Bioeconomics. Ако, например, привличането към природния свят е „вградено“ в мозъка ни, то би трябвало да е универсално за хората също както танцуването, езикът или смукането на палеца. Но не е така. Всъщност самият Уилсън в крайна сметка променя мнението си относно вродения характер на биофилията. През 1993 г. той пише: „Биофилията не е един-единствен инстинкт, а сложна система от усвоени модели на поведение, които могат да бъдат разглеждани и анализирани поотделно.“
В статията си Уудс и Кнут предлагат ново виждане за биофилията, което наричат Хипотеза за реактивността на биофилията. Те смятат, че биофилията трябва да се разглежда “като устойчива личностна нагласа към природното разнообразие”. И тъй като става дума за нагласа, би трябвало да съществуват големи индивидуални различия в биофилията. Освен това, както и при други психологически черти, биофилията би трябвало да бъде „нормално разпределена“ – по класическата камбановидна крива, при която повечето хора са в средата, а малцина – в двата крайни полюса.
Идеите на Уудс и Кнут са важни. Възниква въпросът защо някои хора обичат природата, а други – не. Изненадващо е, че по тази тема има малко изследвания. Японски учени сравняват стресовите реакции на автономната нервна система в природна и градска среда. Повечето от 650-те млади мъже в изследването показват по-ниски нива на сърдечно-съдов стрес, когато са тествани в горите. Въпреки това 20 процента от тях са били по-стресирани сред дърветата, отколкото в градска среда. Освен това, както биха предсказали Уудс и Кнут, разликите в стресовите реакции в горска и градска среда се разпределят добре по камбановидната крива.
Ако биофилията е черта от характера, то това би означавало интересът към природата да се проявяват в ранна възраст. Социологът Арнолд Арлук изследва деца, които са необичайно привлечени от природата. Той интервюира деца, посещаващи летен лагер, фокусиран върху интереса им към грижата за животните. Арлук нарича тези деца „супер-грижовници“. Когато описват себе си, те използват термини като „човек на животните“, „луд по животните“ или „любител на животните“. Те казват, че винаги си спомнят как са били привлечени от животните. Родителите им са съгласни. Всъщност те казват на Арлук, че са насърчавали и подхранвали ранната загриженост на децата си към други видове.
Любовта към природата в гените ни ли е?
Индивидуалните различия в темпераментните черти би трябвало да бъдат стабилни и повлияни от гените. Изследвания, сравняващи поведението на еднояйчни и двуяйчни близнаци, показват, че гените играят роля в повечето аспекти на индивидуалните различия при хората. Тези различия обхващат широк спектър – от основни личностни черти (около 50% генетично обусловени), през сексуалната ориентация (около 30% генетично обусловена), до притежаването на куче (58% генетично при жените и 51% при мъжете).
За съжаление няма изследвания, които да оценяват относителната роля на гените и опита за индивидуалните различия в биофилията и все пак проучване на 1 543 двойки британски двуяйчни и еднояйчни близнаци установява, че гените влияят върху различията в броя посещения на природни паркове (48 процента генетично), обществени градини (38 процента) и общата ориентация към природата (46 процента генетично).
Източник: PsychologyToday Снимка: Pedagogika.BG
