Вашингтон към ЕС: „Не пипайте руски активи за заема от 50 млрд. долара за Украйна“
Съединените щати са се опитали да убедят няколко държави от ЕС да блокират плана на Европейския съюз за използване на замразените активи на Руската централна банка като обезпечение за „репарационен кредит“ за Украйна, съобщи Bloomberg.
Според европейски дипломати, запознати с преговорите, американски представители са аргументирали, че тези активи ще бъдат необходими за постигането на мирно споразумение между Киев и Москва и „не бива да бъдат използвани за продължаване на войната“.
Bloomberg пише, че Вашингтон разглежда замразените руски средства като възможен инструмент за преговори при бъдещо мирно договаряне с Кремъл, като се предполага, че средствата могат да финансират следвоенни инвестиции под американски контрол.
Европейски лидери отвръщат, че решението трябва да остане изцяло в ръцете на ЕС, тъй като по-голямата част от активите се намират в блока.
„Не може да става и дума за това средствата, които събираме, да останат в Съединените щати“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц. Той допълни, че това е и официалната позиция на германското правителство и отразява оформящия се консенсус на европейско ниво.
„По този въпрос няма абсолютно никакво разногласие. Тези пари трябва да отидат в Украйна — те трябва да ѝ помогнат“, подчерта Мерц.
Канцлерът трябва да се срещне в Брюксел на 5 декември с белгийския премиер Барт де Вевер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в опит да преодолее съпротивата на Белгия срещу използването на замразените руски активи. Мерц посочи, че се надява да убеди белгийския премиер да подкрепи плана на ЕС, чрез който да се подпомогне Украйна през следващите две до три години.
Според Bloomberg отказът на Белгия остава основното препятствие пред одобрението на плана преди срещата на върха на лидерите на ЕС по-късно този месец.
Какво съдържа предложението за „репарационен заем“
През 2024 г. страните от Г-7 се договориха да използват печалбите, генерирани от активите — но не самите активи — за да предоставят на Украйна заем от 50 млрд. евро. През декември 2024 г. Украйна получи първия 1 млрд. долара от САЩ, обезпечен с приходите от замразените руски средства.
По-рано Deutsche Welle съобщи, че лидерите на ЕС на срещата на 20 март са отказали да конфискуват замразените руски активи. Но според Радио Свобода ЕС всъщност не е взел формално такова решение, а се е договорил средствата да останат замразени, докато Русия не прекрати войната си срещу Украйна и не изплати компенсации за щетите.
През март 2025 г. белгийският премиер се обяви против конфискацията на руските активи и предаването им на Киев. През ноември 2025 г. стана ясно, че компанията Euroclear е готова да съди ЕС, ако замразените руски средства бъдат предадени на Украйна.
Euroclear – белгийският депозитар, който държи по-голямата част от замразените руски активи в Европа – предупреди Европейския съюз за рисковете, свързани с предложения механизъм за репарационен кредит.
Според медийни публикации Белгия може да задържа приходите, генерирани от руските активи, като на практика включва данъчните постъпления от тази печалба в собствения си държавен бюджет.
На 2 декември 2025 г. Европейската централна банка отказа да гарантира репарационния заем за Украйна.
След това европейски правителства обвиниха Белгия, че поставя прекомерни условия, включително искане за неприкоснима защита в случай, че Русия заведе съдебен иск заради 140-те млрд. евро замразени активи, държани в Брюксел.
На 3 декември 2025 г. Европейската комисия предложи правно решение, целящо да удовлетвори белгийските опасения относно използването на 140-те млрд. евро руски средства, замразени в Брюксел, за обезпечаване на заем за Украйна.
Източник: Гласове
