Кой не послуша стария евреин? Кога ще бъде срещата Макрон – Путин? Плете ли си Франция кошничката?
Кой не слуша стария евреин? Като гледаш учудените, почти обидени и даже разочаровани физиономии на нашите евролидери по повод изневярата на Макрон, който за часове промени своята политическа ориентация и предаде дружината, да се чуди човек, правят ли се на изненадани, или просто още не са вдянали за какво става въпрос. Засега все още не смеят да кажат, дали, например, е бил подкупен, или принуден, или измъчван на тайно място.
Купянск е руски, Запорожие се клати, събития от 27 декември вечерта
Чудим се, защото те си продължават бясното препускане към апокалипсиса и вече никой от тях не се сеща да поразмисли, да потърси причините за хаоса в Европейския съюз. Всичко правят вече на автопилот, все едно някой им е навил часовников механизъм в задните части и е определил часа на началото на лелеяната от тях война. Някои като Мерц вече напълно са изкрейзили. Да изпратиш „таурус“-ите точно в момента на преговорите в Украйна, си е от всякъде постъпка на доказано луд човек. Германците го отнесоха някога от един луд, а сега друг им се натресе на главата. Резултатът за тях е ясен и вече се показват по улиците и площадите на Германия.
За съжаление, с просто око се вижда, че на онези, които държат все още здраво юздите на Европейския съвет, им липсва елементарен исторически опит. А към това следва да прибавим и което констатира в своето интервю Виза Недялкова, говорейки за феминисткото влияние в политиката на Брюксел. Лошото е, че и не се опитват дори да си го добавят. Кой да си спомни думите на стария евреин, който много отдавна е казал, „следвай парите и те ще те доведат до истината“.
Къде ти, нашите хора като слепи котета се блъскат напред назад, чудят се кого да обявят за виновен, кого да заплашат и санкционират още, кого да оберат за да наситят перманентно гладуващия си украински любимец. Защото и той има проблеми, парите взеха да намалят, а устите, в които ги препраща, чакат. Ако не се заситят, ще му дадат еднопосочен билет. Както на място посочи един от „нормалните“ германски политици, коментирайки ситуацията в Евросъюза, болният е преместен от клиничното в спешното отделение, но лекарствата вече не помагат.
Още след Аляска би трябвало вече на някой да му е дошло в главата, че политическият елемент в преговорите за решаване на украинския конфликт е минал на заден план, а на преден е излязло онова, което е нормално като поведение и действие на две велики сили. Открай време светът е бил прекрояван, разделян, купуван и продаван, директно или опосредствано, почти винаги от великите сили.
Тоест, за сега историята нищо ново не е измислила и на нищо друго не ни е научила. Стига да има някой желание да използва поуките. Освен това в преговорния процес нашите брюкселски вождове би следвало да са отбелязали, че винаги присъстват два елемента. Единият за пред хората е посветен на грижите за съдбата на Украйна и в частност на нейния президент, а другият, по важният и дълготрайният винаги зад врата е бил посветен на бъдещите проекти в областта на бизнес сътрудничествата.
Успоредно с тези нов вид преговори вървят и изявленията на водещите политици и откъм САЩ, и откъм Русия, и откъм Китай за техните бъдещи планове. На нашите хора обаче някак си не им се вярва, че това е истината. Всичкото си го обясняват с нетрадиционния Тръмп, който се е вманиачил на тема бизнес. Мъчи се човекът да им обясни, че бизнесът е прекият път към решаването и на военни конфликти, няма обаче кой да го чуе.
Последните месеци треска тресе брюкселските активисти, как и по какъв начин да съберат по нещо в торбата на Зеленски. Какво ли не направиха да се докопат до руските пари, убеждаваха брюкселския премиер, на крака му ходиха да го молят. След това почнаха от зор да дават пари на Австрия, че и на Полша, само и само да не направят оттам някоя глупост и да им спрат начинанието свято.
Почнаха около Мелони да се увиват, за да я вкарат в правия път. И нищо. Каза им го Ванс, но те са се, както казваше дядо ми, закеркенечили и не пускат. Ето че стигнахме до логическия извод. В бедна Германия вече не става въпрос за пари, при тях всичко от бюджета е изгребано до дъно. Затова почнаха бунтовете и уличните войни, ще се види скоро от кого подбутвани. Най-ощетен от всичките щуротии излезе Макрон. Ако беше само той, както се казва, има начин, там са свикнали да вкарат в затвора министър председатели и президенти.
В Киев тихо като в гробище след Гуляйполе, много въпроси без отговори
Става въпрос обаче за Франция и най-вече за икономиката й. Ако е вярно това, че откъм Русия в отговор на войнстващите изстъпления на Макрон и „сенчестото“ участие на френски военни в конфликта се задава тъмен облак, носещ гръмотевични дългови претенции за 200 милиарда евро, а това означава не само срив на финансиите на републиката. Последиците са много по жестоки, при такъв банков колапс кьорав инвеститор няма да се свърти във Франция повече. Нещо повече съответните сигнални послания вече са изпратени от техните партньори от арабските страни, от Китай и от други части на света.
Това в сферата на икономиката, но евентуално предстоящото има пряко отношение и към съдбата на републиката. Ако се срутят финансовите нива, а с тях и социалните, следва революция – шестата по ред. А пламне ли Франция, на секундата ще я последват и останалите страни с „особени“, различни от брюкселските, виждания за съдбата на Европейския съюз. И тогава той бавно, но сигурно ще приключи.
Тогава какво има да се чудим, че Макрон се е засилил към Москва. Неговите „колеги“ му се сърдят, но би трябвало да се усетят най-подир, че от диалога му с Москва зависи в не малка степен и тяхната съдба. И съдбата на Европа, преди всичко. Ще е добре все пак да си спомнят думите на стария евреин, ако въобще се надяват все още да намерят място около масата.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
