Куентин Тарантино една от най-скандалните фигури на Холивуд
Куентин Тарантино е може би доказващ факта, че историята познава малко гении, които да са напълно уравновесени, тактични и лесни за обичане.
Той е един от най-разпознаваемите и влиятелни режисьори в света. Носител е на „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“. Той е човекът, който превърна насилието в стил, диалога в изкуство и поп културата в език на киното.
Куентин Тарантино е безспорен автор и талант, чието влияние обаче се усеща далеч отвъд собствената му филмография. Но докато уважението към творчеството му остава почти безусловно, личните му възгледи, изказвания и поведение от години пораждат все по-сериозни вълни на недоволство в Холивуд. Репутацията му на човек, с когото се работи трудно, е почти толкова легендарна, колкото и филмите му.
Наскоро Тарантино отново попадна в центъра на скандал, след като заяви, че Пол Дано се е представил „слабо“ във филма „Ще се лее кръв“ и че присъствието му е навредило на качеството на проекта. Коментарът му предизвика бурна реакция, тъй като ролята на Дано отдавна е считана за една от най-силните в кариерата му и дори му носи номинация за БАФТА. Мнозина актьори и критици публично застанаха в защита на Дано, а критиката на Тарантино беше възприета като излишно закъсняла.
Но това далеч не е първият случай, в който режисьорът публично си избира „мишена“.
През годините Тарантино неведнъж е демонстрирал склонност към вербална жестокост, а понякога дори към откровена злопаметност. Най-шокиращият пример е свързан със собствената му майка.
В интервю за популярен подкаст Куентин разкрива, че като дете тя се е подигравала на писателските му амбиции и често е заставала на страната на учителите, които не одобрявали факта, че той пише сценарии в час. Според него това било достатъчно, за да сключи „пакт със самия себе си“, когато стане богат и известен, да не й даде и стотинка.
„Казах й, че когато стана известен, тя няма да получи нищо от мен“, коментира той. „Няма къща. Няма кола. Единственото, с което съм й помагал, са данъците. Има последствия за думите, когато се отнасяш зле с децата си.“
Изказването му шокира обществеността, особено на фона, че майка му по-рано е заявявала в интервюта, че се гордее със сина си и го подкрепя.
И това далеч не е най-противоречивият аспект от публичната му биография.
През 2003 г. Тарантино страстно защитава режисьора Роман Полански, обвинен и признал се за виновен в сексуално посегателство над 13-годишно момиче през 1977 г. В серия от интервюта Тарантино настоява, че Полански „не е изнасилвач“ и омаловажава случая, твърдейки, че момичето просто „е отишло да купонясва с него“.
„Да, той е спал с непълнолетна, но това не е изнасилване“, казва Тарантино. „Когато казваш „изнасилване“, говориш за насилие. А тук не е било така.“ Коментарите му предизвикват възмущение дори сред негови поддръжници и години по-късно самият той признава, че е говорил „безотговорно и глупаво“.
И пак, скандалите не спират дотук.
След разкритията около Харви Уайнстийн Тарантино е подложен на сериозна критика заради отношенията си с продуцента и мълчанието си през годините. Ума Търман, неговата муза в „Убий Бил“, разкрива, че е била сексуално тормозена от Уайнстийн и че Тарантино е знаел за това. Допълнително напрежение предизвиква и фактът, че по време на снимките той я убеждава да заснеме опасна сцена с кола, която завършва с тежък инцидент и дълготрайни травми.
Търман публикува емоционален пост, в който заявява, че е време всички, които са защитавали или прикривали Уайнстийн, да поемат отговорност. „Срам ме е, че изобщо съм се явявала на прослушване“, пише тя.
Актрисата Оливия Мън също публично напада Тарантино, настоявайки, че движението #MeToo трябва да има реални последствия и за влиятелни режисьори, които са знаели, но са мълчали. „Насилниците трябва да се отдръпнат и да дадат място на нови гласове“, пише тя.
Към всичко това се добавят и по-ранни истории за избухливия характер на Тарантино, включително разказ на Дейвид Летърман, който твърди, че режисьорът му се е обадил по телефона, след като е бил обект на шега в токшоуто му, и го е заплашил. По думите на Летърман това било „едно от най-странните и агресивни обаждания“, които е получавал.
Може би историята познава малко гении, които да са напълно уравновесени, тактични и лесни за обичане.
Източник: Dir.bg
