Победители и губещи от 18 декември, решаващата среща на върха на ЕС за Украйна
Победители и губещи от срещата в Брюксел, Украйна най-накрая получи парите си след 16-часова среща на лидерите на ЕС, но не всички бяха победители.
БРЮКСЕЛ — Европа е свикнала с обрати в последния момент на срещите на върха, но тази вдигна летвата.
След маратонска среща на върха, лидерите се споразумяха за план за осигуряване на финансиране за Украйна въз основа на съвместния дълг на ЕС, въпреки че три държави отказаха да се присъединят. Това не беше планът, за който настояваха повечето страни от ЕС, а именно да се използват замразени руски активи, за да се подпомогнат военните усилия на Киев.
Ето кой спечели и кой загуби на тази решаваща среща на върха за Европа.
Победители
Барт Де Вевер
Белгийският премиер проведе майсторски клас по стоическа съпротива срещу използването на руски активи, план, на който се противопоставяше от самото му създаване. През по-голямата част от времето той беше единственият, който се противопоставяше на плана, докато Италия и няколко други страни не изразиха съмнения в края на деня.
Неговата ключова тактика? След седмици на съпротива срещу използването на замразени активи, което според него би изложило страната му на потенциален руски отговор, екипът на Де Вевер се появи готов да преговаря цял ден с представители на Европейската комисия, само за да представи искане, призоваващо за „неограничена“ подкрепа от други страни от ЕС.
Това се оказа твърде много за преглъщане и направи План Б – съвместно вземане на заеми – единствената опция (такава, която малцина искаха, но повечето можеха да живеят с нея).
Джорджия Мелони
Истинският определящ фактор на срещата на върха, италианският премиер диктуваше темпото на търговското споразумение между ЕС и Меркосур и също така перфектно планираше намесата си относно финансирането на Украйна.
След седмици на престой в сянка – докато Белгия водеше битката срещу използването на замразени руски активи – Мелони остави другите да изчерпят възможностите си, преди да се намеси с лек натиск късно през нощта, след като планът за репарационен заем вече беше мъртъв.
Дипломати от ЕС казаха пред POLITICO, че Мелони дори не е взела думата, за да говори по време на първата част на срещата на върха, но е сключила сделката.
Антонио Коста
Ако намирането на сделка беше трудно, намирането на такава за един ден граничеше с немислимото.
И все пак това винаги е била целта на Коста: свеждането на срещите на върха на ЕС до само един ден. Докато повечето лидери вече предполагаха втори ден – или дори навлизане в уикенда – Коста успя да я осъществи.
Той никога не се ангажира напълно с нито една опция (противно на колегата си в Берлемон), надвисна над спора и все пак постигна сделка.
Всички, участващи във войната
Колкото и странно да звучи – тъй като войната, и по-специално тази, не създава истински победители – всеки основен участник във войната в Украйна си тръгна с нещо.
Володимир Зеленски получи парите, от които се нуждаеше, което беше най-важното. Европа изпълни обещанието си да подкрепи Украйна. Замразените активи на Владимир Путин няма да бъдат използвани срещу него. А Доналд Тръмп все още има възможността да използва тези активи като лост в бъдещо мирно споразумение.
Губещи
Фридрих Мерц
Трудно е да се си спомни по-неуспешна среща на върха на ЕС за германски канцлер.
В рамките на часове Мерц претърпя две големи поражения: отлагането на споразумението с Меркосур и, по-решително, торпилирането на плана за замразени активи, който той агресивно настояваше.
Седмици наред Германия и нейните скандинавски съюзници настояваха, че замразените активи са единствената възможност, твърдейки, че съвместният дълг е невъзможен, тъй като се изискват изисквания за единодушие и вето на Унгария.
Резултатът се оказа различен: съвместен дълг и три държави, които се отказват. Напомняне, че в Брюксел невъзможното често означава просто, че все още няма политическа воля.
Мерц рискува живота си, пътувайки до Брюксел, за да помогне на Урсула фон дер Лайен да лобира пред Де Вевер, както и като написа няколко статии за това колко добре би било да се използват замразени активи. Фактът, че репарационните заеми не са официално изключени – техническата работа ще продължи – е студена утеха.
Урсула фон дер Лайен
Председателят на Комисията се събра заедно с Мерц в опит да не се обсъждат съвместните заеми, въпреки че нейният собствен екип беше подготвил алтернативни варианти.
В крайна сметка тя отвори вратата за съвместен дълг в реч в Страсбург в сряда – но беше твърде късно да се потвърди заслугата за сделката, която в крайна сметка беше постигната. По това време инерцията вече се беше променила и други насочваха резултата.
Мете Фредериксен (и скандинавските страни)
Датският премиер до голяма степен не се намесваше в това, което беше представено като водена от Германия битка, но Фредериксен, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС – и по-широкия скандинавски блок – тихо подкрепи наратива за „единствената игра в града“.
Това, което отново изплува на повърхността, беше позната разломна линия: пестеливост срещу съвместен дълг, този път пречупен през спор за това как да се използват замразените руски активи.
В крайна сметка единият лагер очевидно надделя. Лидерите се съгласиха да преминат към съвместно вземане на заеми, за да покрият финансовите нужди на Украйна през следващите две години, оставяйки настрана алтернативни схеми, които доминираха в дебата седмици наред.
Унгария, Словакия и Чехия
Триото си осигури краткосрочна – и до голяма степен финансова – победа, като избегна директните задължения за изпращане на пари на Украйна.
Но победата може да се окаже скъпа. Парите ще текат независимо от това – и подобен ход ги тласка по-близо до статут на парии в ЕС. Ще има ли последствия от останалата част от ЕС? Времето ще покаже.
Източник: POLITICO, Превод и редакция за Маринов NEWS – Иван Маринов
