2025 г. и „мир чрез сила“: как Тръмп спря войни и принуди съперници да преговарят
Доналд Тръмп влезе в 2025 г. с обещанието да сложи край на войните и да пренасочи външната политика на САЩ около това, което той нееднократно описва като „мир чрез сила“.
През годината Тръмп настояваше, че външната му политика е насочена към мир. „Смятаме, че имаме начин да постигнем мир“, споделя той пред репортери и публично твърди, че постиженията му заслужават Нобелова награда. Държавният департамент на САЩ изрази същото виждане в годишния си обзор на дипломатическите усилия, откроявайки инициативи, които целят „да осигурят мир по света“.
Към края на 2025 г. в няколко конфликта беше постигнат впечатляващ дипломатически напредък, а други все още изпитват трудности след години на омраза и насилие.
Газа (Израел-Хамас)
Най-значимото дипломатическо развитие през годината настъпи в началото на октомври, когато администрацията на Тръмп помогна за постигането на прекратяване на огъня между Израел и Хамас. Споразумението сложи край на мащабните военни действия след месеци на интензивни сражения и доведе до освобождаването на всички заложници от атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври, с изключение на Рон Гвили, чието тяло остава при терористи на Хамас.
Администрацията по-късно посочи примирието като централен аспект от дипломатическите си постижения за 2025 г. Макар че примирието като цяло се запази до края на годината, ключови въпроси – включително дългосрочното управление на Газа, демилитаризацията и механизмите за прилагане – останаха нерешени, както и възстановяването на анклава след масовите разрушения и разселвания. Американски официални лица продължават да работят с регионални партньори по следващите стъпки, докато бойните действия са временно прекратени. Очаква се израелският премиер Нетаняху да се срещне с президента Тръмп следващата седмица за разговори за Газа и по други въпроси.
Армения-Азербайджан
През август Тръмп прие лидерите на Армения и Азербайджан в Белия дом за подписване на мирна декларация с посредничеството на САЩ, насочена към прекратяване на десетилетния конфликт около Нагорни Карабах. Споразумението е съсредоточено върху транзитни маршрути, икономическо сътрудничество и регионална свързаност и беше представено от администрацията като историческа стъпка.
Въпреки подписването на декларацията, нейното прилагане и окончателното помирение между страните все още са в процес.
Войната Украйна-Русия
Украйна остана най-амбициозната и трудно постижима мирна цел в дневния ред на Тръмп за 2025 г. Годината започна с твърдението на Тръмп, че войната може да бъде прекратена чрез пряка ангажираност на САЩ и използване на влияние както върху Киев, така и върху Москва. Дипломатическите усилия се засилиха през август, когато Тръмп прие руския президент Владимир Путин в Аляска – среща на върха, която цели да провери дали личната дипломация може да доведе до споразумение.
Паралелно с това украинският президент Володимир Зеленски също беше приет в Белия дом, където Тръмп подчерта подкрепата на САЩ за Украйна. Същевременно обаче президентът на САЩ посочи, че всяко мирно споразумение ще изисква компромиси. Американски официални лица проучваха гаранциите за сигурност и икономическите стимули, без да поемат публични ангажименти относно границите или членството в НАТО.
До декември разговорите се ускориха. Украйна влезе в нови кръгове на преговори, водени от САЩ, а Тръмп каза на репортери, че страните „се приближават до нещо“. На Коледа Зеленски заяви, че разговорите с американски представители са довели до план от 20 точки и съпътстващи документи, които включват гаранции за сигурност с участието на Украйна, Съединените щати и европейски партньори. Той призна, че рамката не е безупречна, но я определи като осезаема стъпка напред. Съобщава се, че Зеленски подготвя среща с президента Тръмп, възможно да се състои още в неделя.
Bloomberg съобщи, че Русия разглежда 20-точковия план, договорен между Украйна и САЩ само като отправна точка. Според човек, близък до Кремъл, Москва възнамерява да търси ключови промени, включително допълнителни ограничения върху украинската армия, като аргументира, че предложението не съдържа разпоредби, важни за Русия, и оставя много въпроси без отговор.
Демократична република Конго-Руанда
В началото на декември Тръмп беше домакин на подписването на Вашингтонските споразумения за мир и просперитет между Демократична република Конго и Руанда. Споразумението потвърди ангажиментите за прекратяване на дългогодишните конфликти и за разширяване на икономическото сътрудничество посредством регионална интеграция.
Към края на годината Reuters и Асошиейтед прес съобщиха, че въоръжени групировки остават активни в източно Конго, което подчертава крехкостта на споразумението, макар че и двете страни изглеждат с ясен ангажимент към дългосрочен мир.
Индия-Пакистан
След терористична атака в Кашмир и ответни удари, които породиха опасения от ескалация, американски официални лица задействаха незабавни дипломатически действия. Тръмп обяви прекратяване на огъня между ядрено въоръжените съперници, поради което беше избегната потенциално катастрофална ескалация между двете ядрени сили.
Граничният спор Камбоджа-Тайланд
По време на среща на АСЕАН Тръмп помогна за постигането на примирие между Камбоджа и Тайланд след месеци на гранични сблъсъци.
Дипломатическите усилия, водени от АСЕАН и подкрепени от външни партньори, продължават. Въпреки това нови сблъсъци и взаимни обвинения между Тайланд и Камбоджа да подкопават перспективите за мир и довеждат до масово разселване и щети за цивилното население. След последните ескалации и предложения за посредничество от държавния секретар Марко Рубио в събота беше договорено ново примирие, с което се сложи край на седмици боеве по границата.
Конфронтацията Иран-Израел
След американските и израелските удари по ирански ядрени обекти администрацията на Тръмп насочи усилията си към предотвратяване на по-нататъшна ескалация. Не последва дипломатическо споразумение, но до края на годината конфронтацията не прерасна в по-мащабна регионална война.
Наскоро Израел предупреди, че Иран може да използва балистичните си ракетни активности като прикритие за изненадваща атака.
Судан
Судан остана един от най-смъртоносните конфликти в света. Дипломацията на САЩ беше фокусирана основно върху възпиране на боевете и разширяване на хуманитарния достъп, а не върху посредничество за устойчив мир.
През декември Саудитска Арабия и Съединените щати представиха на началника на суданската армия Абдел Фатах ал-Бурхан тристепенно предложение, насочено към прекратяване на войната, улесняване на доставките на помощ и прехвърляне на властта към цивилни, според Sudan Tribune.
Венецуела
Към края на годината Венецуела се очертава като най-ясният източник на пряка конфронтация за Съединените щати. Администрацията определи позицията си като част от по-общия му външнополитически подход „мир чрез сила“, въпреки че рискът от ескалация остава.
Докато Белият дом преследваше деескалация и договаряния на други места, подходът му към Николас Мадуро разчиташе почти изцяло на натиск, а не на преговори. Тръмп продължи да представя Мадуро като престъпна заплаха, свързана с наркотрафика, обвинявайки го, че е отказал да признае резултатите от последните избори във Венецуела и си е присвоил президентството.
При липса на дипломатически канал САЩ запазиха строгите санкции и засилиха действията си срещу картелни мрежи, свързани с режима. Мирен процес не се очертаваше, но някои опозиционни фигури и съюзници на САЩ твърдяха, че продължителният натиск все пак може да принуди политическа промяна през 2026 г. и в крайна сметка да ускори края на управлението на Мадуро.
