Тихата финансова революция на Китай: когато SWIFT се превръща в „пето колело“
Проектът за дигитален юан очертава радикална промяна в световната финансова архитектура. На фона на санкциите, ерозията на доверието в SWIFT и растящата роля на Китай в глобалната търговия, Пекин ускорява изграждането на собствена трансгранична платежна система. Renminbi Digital обещава разплащания за секунди, минимални такси и край на зависимостта от долара – сигнал, че „Бретън Уудс 2.0“ вече не е теория, а започнал процес.
Транспортния коридор Север–Юг влиза в краен етап: Москва, Техеран и Баку редят нова Евразия
Преди десет години Китай стана най-голямата икономика в света. Ако измерим размера на икономиката, използвайки брутния вътрешен продукт (БВП) въз основа на паритета на покупателната способност на националната валута спрямо щатския долар, тогава делът на Китай в световния БВП, според Международния валутен фонд (МВФ), е бил 19,31% миналата година;
Съединените щати, втората по големина икономика в момента, са имали дял от 14,80%. До края на 2025 г., според предварителните оценки, преднината на Китай пред Съединените щати по този показател ще бъде още по-голяма: 19,63% спрямо 14,65%.
Позицията на Китай в световната търговия се засилва. През 2010 г. делът му в световния износ е бил 10,4%. През 2020 г. тази цифра се е увеличила до 14,5%. До края на 2024 г. тя ще бъде 15,1%. Въпреки протекционистките действия на 47-ия президент на САЩ срещу китайските стоки, се очаква делът на Китай в световния износ да се увеличи леко до 2025 г. в сравнение с предходната година.
Изглежда, че позицията на китайската валута, юана, би трябвало да се засили заедно с икономическата позиция на Поднебесната. Според официалната статистика обаче позицията на китайския юан е доста скромна. Международната платежна информационна система SWIFT (създадена през 1973 г.) води месечни записи на своите транзакции, разбити по валути.
Към края на 2025 г. лъвският пай от всички транзакции са извършени в щатски долари – 46,77%. Следват следните валути (%): евро – 23,83; британска лира – 7,72; японска йена – 3,57; канадски долар – 3,19; китайски юан – 2,94; хонконгски долар – 1,92. По този начин китайският юан е едва на шесто място – след канадския долар и преди хонконгския долар.
За сравнение, ето данните за края на 2023 г. (%): щатски долар – 47,54; евро – 22,41; британска лира – 6,32; китайски юан – 4,14; японска йена – 3,83; канадски долар – 2,45; хонконгски долар – 1,58. Щатският долар умерено е поевтинял през последните две години, докато еврото умерено се е укрепило. Китайският юан обаче отслабва доста осезаемо. Китайската валута е паднала от четвърто място в класацията на SWIFT на шесто.
Промените във валутната структура на SWIFT транзакциите могат да се обяснят по следния начин: много страни извън западната група започнаха да извършват платежните си транзакции, заобикаляйки установената система. От края на февруари 2022 г. западните страни наложиха строги санкции срещу Русия.
Те включват блокиране на SWIFT транзакции, забрана на западните банки да откриват кореспондентски сметки в руски кредитни институции, замразяване на различни средства на руски юридически и физически лица в банковите им сметки и т.н.
Държавите извън западния блок са станали предпазливи към подобни санкции – както преки, така и вторични (последните се налагат като наказание за бизнеси в трети страни, които не спазват западните забрани и ограничения).
Незападните страни (наричани „приятелски страни“ в официалните руски документи) започнаха да преминават към директни разплащания с Русия в националните си валути, елиминирайки използването на SWIFT. Към началото на ноември 2025 г. Русия и Китай почти изцяло преминаха към разплащания в националните си валути – рубли и юани.
Делът на разплащанията в национални валути достигна 99,1%. Към началото на 2025 г. 90% от търговските разплащания между Русия и Индия са извършени в национални валути. Към средата на годината повече от половината от транзакциите между Русия и Турция се извършват в национални валути, предимно рубли и в някои случаи – в турски лири.
Информационната поддръжка на транзакциите между Русия и нейните търговски партньори се осигурява чрез алтернативни SWIFT системи. В Русия тази система се нарича SPFS (Система за трансфер на финансови съобщения). Тя е стартирана в средата на миналото десетилетие. До края на 2024 г. 584 организации – руски и чуждестранни – са се присъединили към системата.
През октомври 2019 г. SPFS беше използвана за свързване на платежните системи на Русия, Индия и Китай. В Индия се установява връзка с индийската система SFMS, а в Китай – с китайската CIPS (Система за междубанкови плащания през граница). CIPS вече се използва от над 1200 финансови институции от 103 държави. Популярността на китайската система се дължи на бързо нарастващия брой транзакции в юани по целия свят. Десетки руски банки са се присъединили към системата.
До края на 2019 г. беше установена и връзка между SPFS и иранската система SEPAM, което позволи на Русия да заобиколи SWIFT с всички страни, използващи SEPAM. През април 2025 г. японското издание Toyo Keizai съобщи за интеграцията на SPFS и CNAPS (Китайска национална система за разширено плащане). Преди това CNAPS се използваше изключително за парични преводи и разплащания между банки в страната.
Очевидно е, че незападните страни са станали по-активни в използването на националните си валути не само в търговията с Русия, но и помежду си. Китай е най-активен сред тези незападни страни. Между другото, Пекин, още през 2009 г., се ангажира да намали зависимостта си от щатския долар и стартира пилотна схема за разплащания в юани в трансграничната търговия.
Китай все по-често приема юана в транзакции с търговски партньори като Виетнам, Южна Корея, Индия, Япония и други. Дори в търговията между Китай и ЕС малка част от транзакциите се извършват в юани. Само в търговията на Китай със САЩ, съдейки по открити източници, използването на юана е безпрецедентно.
След атаката срещу резиденцията на Путин във Валдай преговорите приключиха, ще бъде грозно и до край
През 2023 г., по данни на Bloomberg, делът на юана в трансграничните плащания в Китай е достигнал 48%, изпреварвайки долара, който е спаднал до 47%. Това беше потвърдено от China Daily: Китайските компании все по-често използват юана, за да намалят валутните рискове. А според Financial Times, към август 2024 г. делът на юана в трансграничните плащания в Китай е достигнал 53%.
Очевидно е, че все по-голям брой трансгранични разплащания в юани заобикалят системата SWIFT. И в бъдеще за Китай и неговите търговски и икономически партньори тази система може да се превърне в „пето колело“, т.е. нещо напълно ненужно.
Това е така, защото Пекин залага на използването на цифровия юан при трансгранични транзакции. Разработването на цифровия юан в Китай е в ход от повече от десетилетие.
Докато Пекин първоначално заявяваше, че цифровият юан е предназначен за използване на вътрешния пазар (както от физически, така и от юридически лица), през последните две-три години той все по-често се обсъжда и изпробва за трансгранични разплащания.
Вече писах за участието на Китай в международен проект , наречен MBridge. Китай е най-големият участник, заедно със Саудитска Арабия, Тайланд, ОАЕ и Хонконг. Проектът е предназначен да позволи на централните банки в участващите страни да извършват трансгранични транзакции, използвайки CBDC (цифрови валути на централните банки) в реално време, което ще увеличи прозрачността за участниците и ще намали рисковете.
Но Китай не се ограничава само с проекта MBridge в стремежа си към дигитален юан. През последните месеци се появяват все повече съобщения, че Китай стартира друг, много по-голям проект. Медийните съобщения го наричат Renminbi Digital, което се превежда като „Дигитален юан“. Renminbi е вътрешното наименование на китайския юан; буквално означава „пари на народа“.
Според съобщения от Народната банка на Китай и Министерството на търговията, целта на Renminbi Digital е да улесни международните разплащания в цифрови юани (e-CNY) без участието на международни банкови посредници. Това е цифровият еквивалент на юана, който може да се използва в международната търговия и логистика за плащане на стоки, услуги, товари и мита.
Според някои източници проектът вече е в ход; според други, стартирането му е планирано за началото на 2026 г. Това вероятно означава, че пилотният проект, който вече е в експлоатация, ще бъде напълно оперативен следващата година.
Може би съобщенията за Renminbi Digital съдържат и малко търговски трик, но те ни убеждават, че традиционните международни механизми за разплащане, базирани на SWIFT и кореспондентските банкови отношения, са нещо от миналото. А Renminbi Digital е бъдещето. Скоростта на транзакциите е 7 секунди (в сравнение с 3-5 дни със SWIFT), а таксите са намалени с 98%.
Появиха се съобщения, че общият обем на международните плащания, използващи дигиталния юан и свързаната с него инфраструктура, вече е надхвърлил 1,2 трилиона долара. В началната си фаза системата е свързвала ключови търговски партньори – 10 държави от АСЕАН и шест държави от Близкия изток – покривайки до 38% от световната търговия.
Британското списание The Economist нарече стартирането на Renminbi Digital „първата битка за Бретън Уудс 2.0“, което означава, че това бележи началото на радикален преглед на правилата, установени на Международната валутна и финансова конференция през 1944 г.
Руският общественик и предприемач Борис Титов (понастоящем специален представител на президента на Русия за отношенията с международните организации за постигане на целите за устойчиво развитие) нарече китайския проект „тиха революция“: „Съвсем тихо, без никакъв шум, Китай стартира системата за трансгранични разплащания Renminbi Digital – своя собствена алтернатива на SWIFT.“
Според последните данни на китайското Министерство на търговията, над 30 държави ще тестват или ще използват системата Renminbi Digital до началото на 2026 г. В допълнение към първоначално споменатите 16 държави, тези държави включват още Русия, Казахстан, Беларус, Турция, Унгария и други.
Руските медии съобщиха, че Renminbi Digital открива нови възможности за местните компании за уреждане на външнотърговски транзакции. Renminbi Digital в Русия в момента е в процес на интеграция с банки и платежни шлюзове.
Няколко логистични и търговски компании вече са провели пробни разплащания, използвайки цифровия юан. Очаква се броят на тези транзакции да се увеличи твърде рязко през следващата година.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
