Митът за преследването на щастието: очакванията ни за това, което смятаме, че ще ни направи щастливи, не водят до реално щастие
Склонността към негативно мислене произтича от еволюционни механизми за оцеляване, при които заплахите са изисквали приоритетно внимание и бърза реакция. Поради тази причина е логично да се противопоставяме на тази предразположеност, тъй като в съвременния контекст тя често води до хроничен стрес и психологически дискомфорт. Това обяснява и стремежа на човека към крайна позитивност като опит за компенсиране на вродената склонност към негативно мислене.
Когато потърсим думата „щастлив“ в Amazon, ще открием заглавия на книги като Happy Healthy, The Path to Happiness или просто Happy. Много от нас вярват, че да бъдем щастливи е наше изконно право, тъй като съвременната култура представя щастието като основна цел и мярка за успешен живот, идея отразена и в Американската конституция.
И все пак 29 процента от американците съобщават, че са се чувствали депресирани в даден момент от живота си, докато други култури – например в Азия, части от Европа, както и в други региони – страдат в много по-ниска степен. Това поставя въпроса дали американците не са прекомерно фокусирани върху търсенето на щастие?
Истината е, че емоционалната цена на постоянния стремеж към щастие е твърде висока тъй като непрестанното преследване на това състояние обикновено ни отдалечава от това да бъдем такива. Оказва се, че е по-добре да предприемем по-балансиран подход, при който нито една от емоциите – било то гняв, тъга или спокойствие, не доминира над останалите.
Най-яркия пример за това настойчиво преследване и последствията от него е т.нар. „bucket list“. Общоприетото разбиране е, че чрез изпълнението на достатъчно точки от този списък можем да постигнем “добър живот”. Изброените цели могат да бъдат амбициозни, като посещението на древния град Петра; други да предизвикват възхищение – като съзерцаването на Северното сияние, а трети – ексцентрични. Например печенето на хляб в близост до активни гейзери.
Хората, които приемат своите bucket list-и присърце, придават висока емоционална стойност на тези свои стремежи; те вярват, че изпълнението им ще им помогне да достигнат определено ниво на щастие. Невронауката обаче разказва друга история: вглъбяването в този списък не създава трайно удовлетворение. В зависимост от човека, всеки от нас се придържа към определена “изходна точка” на щастие, което означава, че с течение на времето интензивните положителни емоционални състояния естествено отслабват, а негативните се смекчават, като настроението постепенно се връща към обичайното си ниво.
Много изследователи са проучвали и доразвили тази идея, най-вече психологът Соня Любомирски, автор на The How of Happiness и професор в Университета на Калифорния, Ривърсайд. Тя и нейните колеги обясняват, че нашата “изходна точка” на щастие е кодирана в гените ни, заключение, което предполага, че някои от нас просто се раждат по-щастливи.
Теорията за “изходна точка” е свързана и с работата на покойните Филип Брикман от Университета на Мичиган и Доналд Кембъл от Университета Лихай, автори на влиятелната статия Hedonic Relativism and Planning the Good Society. Те изследват идеята за „хедоничната пътека“, или хедоничната адаптация, според която хората се връщат към стабилното си емоционално ниво, независимо какво положително или отрицателно събитие се случва.
Повече пари, например, не водят до по-голямо щастие. Нито силната еуфория, нито дълбоката мизерия са трайни състояния. Всеки от нас в даден момент се връща към изходната точка на настроение, с която е свикнал. Колкото и силно въздействащо да е дадено преживяване, положителният му емоционален ефект с времето отслабва. Колкото и да се опитваме, с течение на времето дори изпълнение на италианския тенор Андреа Бочели не остава трайно в центъра на съзнанието ни.
В този смисъл преследването на елементите от нашия bucket list не води непременно до щастие, тъй като често насочва вниманието към това, което ни липсва, а очакванията за преживяванията, които смятаме, че ще ни направят щастливи, са нетрайни. Поради тази причина би било по-ефективно да се стремим към емоционална стабилност и устойчиво чувство на удовлетвореност.
Източник: PsychologyToday Снимка:
