Арктическият лагер, където войските се обучават за война с Русия
В арктическият лагер „Викинг“ в Норвегия, елитни британски сили са готови за конфликт, докато европейските лидери се опитват да насочат американските умове обратно към собственото им полукълбо.
ЛАГЕР ВИКИНГ, Норвегия — В дълбокия сняг на Арктическите планини британските Кралски морски пехотинци се готвят за война с Русия.
Киев има още 48 часа, Москва с решение, ликвидацията започна, лоши новини идват от фронта
Елитните войски се запознават с дивата природа, като къмпингуват в снега при температури под минус 20°C. Те завършват, като скачат през ледени дупки и викат името, ранга и номера си, преди да бъдат извадени от водата. След това се търкалят в снега, изпиват по една чаша ром и вдигат тост за крал Чарлз III.
Обучението на Великобритания за екстремни метеорологични условия в този район датира от Студената война, но Лагер Викинг — неговият обект в Скьолд, Северна Норвегия — е нов и се разраства. Той отвори врати през 2023 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и се очаква да достигне пик от 1500 души тази пролет, последван от 2000 догодина. Великобритания „ефективно удвоява“ броя на своите Кралски морски пехотинци в Норвегия за три години, каза външният министър Ивет Купър в интервю за POLITICO.
Киев и Одеса са опожарени. Влакови ешелони, ТЕЦ-овете, доставките на НАТО прекъснати и взривени
Ученията отразяват мисиите, които войските биха провели, ако член 5 от НАТО за колективна отбрана бъде задействан – отразявайки реалността, че „вече не сме в мир“, каза бригаден генерал Джейми Норман, командир на британските командосни сили, пред Купър и нейния норвежки колега Еспен Барт Ейде по време на посещение на обекта в четвъртък. „Виждаме се в континуум, който има война от единия край до мир от другия, и ние сме някъде в този континуум.“
И все пак това е само едното полукълбо на Арктика. От друга страна, президентът на САЩ Доналд Тръмп подхранва много различна криза, като настоява за собственост върху Гренландия.
Рисковете, които свързват двата региона – чиито корабни пътища са по-натоварени от всякога с руски и китайски кораби, тъй като полярните ледени шапки се топят – са подобни, макар и по-малко непосредствени за Гренландия, отколкото за Норвегия. И все пак Гренландия консумира огромен глобален трафик.
Не е чудно, че Ейде, поздравявайки Купър, след като прекара два дни в Украйна, се оплака, че не могат да се съсредоточат повече върху Украйна и „по-малко върху други неща“.
Тръмп не им е оставил друг избор.
Запалете „Арктическия страж“
Отговорът на Купър и Ейде е публично да подкрепят идеята за мисия на НАТО „Арктически страж“ – военно сътрудничество, което би имало за цел да противодейства на руските заплахи, като същевременно уверява Тръмп в ангажимента на Европа към региона.
Подробностите за мисията – включително броят на войските, които ще бъдат включени, и дали ще включва сухопътни, морски или въздушни разполагания – остават неясни.
Това може да означава, че учения като тези в Северна Норвегия ще бъдат разположени и в Гренландия, както и по корабните пътища около тях. По пътищата в Северна Европа се наблюдава увеличение на сенчестите флотилии, превозващи санкциониран петрол, и предполагаемо саботаж на комуникационни кабели.
Посланието на Ивет Купър към Тръмп и всички останали беше да настоява, че няма реално разделение между източната и западната Арктика. | Stefan Rousseau/Getty Images
Но както при толкова много въпроси, те все още не са разбрали дали Тръмп ще се вслуша. Намесата на Купър дойде ден след като вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс се срещна с представители на Дания и Гренландия в Белия дом на фона на нарастващото напрежение заради многократно заявеното намерение на Тръмп да поеме контрол над Гренландия.
Посланието на Купър към Тръмп и всички останали беше да настоява, че няма реално разделение между източната и западната Арктика. „Сигурността на Арктика е взаимосвързана“, каза тя, позовавайки се на руския северен флот, скритата флотилия, петролните танкери, невоенните активи, шпионските кораби и заплахите за подводните кабели.
„Погледнете картата на Арктика и къде са морските канали“, добави тя. „Не можете да разглеждате нито един аспект от арктическата сигурност самостоятелно, защото целият смисъл на арктическата сигурност е, че тя оказва влияние върху трансатлантическата ни сигурност като цяло.
„Част от руската заплаха идва чрез нейния Северен флот и в Атлантика. Това е трансатлантическа заплаха. Това е нещо, при което очевидно не можете просто да се върнете към европейската отбрана самостоятелно.“
И все пак в части от Великобритания и Европа има много хора, които се страхуват, че Тръмп иска от Европа да направи точно това. Европейските съюзници отдавна настояват американския президент да поеме ангажименти към Украйна.
Слаб намек за това разочарование се вижда у Ейде. Той искаше да посочи, че рискът за неговия край на Арктика е по-непосредствен.
„Точно на изток от източната ни граница се намират Колският полуостров и Мурманск“, каза той, застанал на снежен склон. „Този регион има най-голямото струпване на ядрени оръжия в света – и по-специално, там е и способността на Русия за втори удар. Те се нуждаят от достъп до откритите океани, а във военно време ние не искаме да имат този достъп.“
Той добави: „Ако възникне криза, тази зона веднага ще се превърне в център на тежестта поради важността на ядрените способности на Русия, подводната база и т.н. Тя ще премине от ниско напрежение до това да се окаже в разгара на кризата за много кратко време. Ето защо трябва да планираме бързо подкрепление, бързо засилване на действията, а също и постоянно военно присъствие в тази зона.“
Управлението на това уверение на Тръмп е труден баланс. Рейчъл Елехуус, генерален директор на безпартийния мозъчен тръст за външни работи RUSI и бивш представител на САЩ в НАТО, каза: „Искате да сигнализирате за солидарност, присъствие и ангажираност и да изпратите послание, че Европа се засилва срещу тази предполагаема руска и китайска заплаха в и около Гренландия.
„Но не искате да си пъхате пръста в окото на Съединените щати или да сигнализирате, че търсите някаква конфронтация.“
Може би поради тази причина Елехуус предположи, че самият НАТО се въздържа. „Единственият глас, който е бил доста мълчалив, е този на НАТО“, каза тя. „Доста странно е, че Марк Рюте не е издал изявление на генерален секретар, в което да изрази солидарност с Дания и да подчертае, че всички опасения за сигурността, които Съединените щати биха могли да имат, биха могли легитимно да бъдат разрешени чрез алианса НАТО, тъй като и Дания, и Гренландия са членове на своите територии, обхванати от гаранцията по член пет.
„Мисля, че това има последици по отношение на доверието в алианса и мисля, че бихме могли да видим засилване на практиката, при която съюзниците се обръщат към двустранни или регионални отношения… за да задоволят своите нужди от сигурност, вместо да разчитат на многонационални съюзи като НАТО.“
Нова ера
Напомняне за това колко бързо се променя мултилатерализмът виси на стената на библиотеката в старомодното, розово-бяло британско посолство в Хелзинки.
Снимката, датирана от юли 1975 г., показва британския премиер Харолд Уилсън в градината на посолството с президента на САЩ Джералд Форд, Хенри Кисинджър и други на прага на подписването на Хелзинкските споразумения. Споразумението, наблягащо на правата на суверенитет и териториална цялост, беше част от барабанния ритъм към края на Студената война.
От другата страна на улицата в Хелзинки се намира подобното на крепост посолство на САЩ – където Тръмп е един от тези, които в днешно време определят териториалната цялост. Освен плановете си за Гренландия, президентът наскоро заяви, че НАТО „няма да бъде ефективна сила или възпиращ фактор“ без американската военна мощ и каза, че не се нуждае от международно право.
Великобритания и много от нейните съюзници не желаят да приемат всякакви предположения за пукнатини в алианса. На въпрос на POLITICO дали НАТО е в криза, финландският външен министър Елиза Валтонен настоя: „НАТО е по-силно от всякога.“
Купър също заяви, че НАТО е „изключително силен“ – и твърди, че тези, които описват администрацията му като дестабилизираща сила, са твърде опростени. Тя посочи присъствието на Марко Рубио, по-традиционен републиканец от Тръмп, с когото европейците са работили по-лесно, отколкото с президента, наред с работата по гаранциите за сигурност за Украйна, сътрудничеството по разузнаването „Пет очи“ и плана за Газа, голяма част от който е ръководен от САЩ.
„Разбира се, всеки може да види, че тази администрация действа по различен начин“, каза тя, но „във всяка дискусия, която съм водила с… Рубио, винаги е имало наистина силен ангажимент към НАТО“. Планът за Газа, добави тя многозначително, „всъщност се основаваше на международното право, рамката на ООН“.
Но един британски служител, неупълномощен да говори публично, каза, че има три школи на мислене относно коментарите на Тръмп за Гренландия. Първата е заявената цел на президента, че е загрижен за заплахите за сигурността на Арктика; втората е, че търси бизнес възможности там.
И тогава „има една школа на мислене, която в крайна сметка просто иска да го вземе… той просто иска да направи Америка по-голяма“, казаха те.
