Вебер и Гарсия: най-токсичното дуо в Европейския парламент създава проблеми за фон дер Лайен
Една конфронтация отпреди шест години отравя отношенията в сърцето на ЕС, оставяйки трайни белези, видими и до днес.
Манфред Вебер, влиятелният германски лидер на дясноцентристката Европейска народна партия — най-голямото политическо семейство в Европа — усеща, че нещо не е наред, когато Иратксе Гарсия влиза в кабинета му малко след изборите за Европейски парламент през 2019 г.
Гарсия, испански евродепутат и лидер на левоцентристката група на Социалистите и демократите в Парламента, е придружена от румънеца Дачиан Чолош, бивш лидер на либералите. Двамата казват на Вебер, че няма да подкрепят кандидатурата му за председател на Европейската комисия, въпреки дългогодишната позиция на Парламента, че постът трябва да отиде при лидера на партията, спечелила най-много гласове на изборите.
Докато Чолош отдавна вече отсъства от политическата сцена на ЕС, Гарсия и Вебер остават на постовете си — а враждебността между тях само нараства, особено сега, когато ЕНП се съюзява с крайната десница, за да налага законодателни решения.
Ходът на Гарсия слага край на амбициите на Вебер за Комисията, влошава отношенията между двамата и застрашава способността на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен да реализира дневния си ред за втори мандат — процес, зависещ от подкрепата на водещи евродепутати за приемането на законодателни актове.
Двамата са като „двама токсични бивши партньори, които са имали добра връзка, но Вебер е изневерил на Гарсия с крайната десница и това прави нещата трудни за социалистите“, казва Манон Обри, съпредседател на групата „Левицата“ в Парламента.
Днес обтегнатите отношения между Вебер и Гарсия са тема номер едно. В продължение на десетилетия ЕНП и С&Д — двете най-големи политически семейства в Европа — работят ръка за ръка, за да осигуряват стабилни мнозинства в Парламента, включително подкрепа за втори мандат на фон дер Лайен в момент на безпрецедентни кризи за Съюза. Сега тази стабилност е под въпрос.
POLITICO разговаря с 12 служители и законодатели, които са или са били близки до двамата. Някои казват, че проблемът е личен, но други обвиняват политиката и твърдят, че всеки на тяхното място би имал подобни трудности.
„Вебер и Гарсия се превръщат в проблем за фон дер Лайен“,казва високопоставен служител на Комисията, пожелал анонимност; сходни оценки изразяват и други източници.
Причината е, че разногласията разногласията между двете им групи водят до по-ниска степен на предсказуемост в законодателния процес в Парламента, както се случва през ноември със законопроекта за опростяване на правилата за зелено отчитане за бизнеса, когато ЕНП застава на страната на крайната десница, а не на центристите.
Напрежението се прехвърля и към самата фон дер Лайен, която Гарсия обвинява във „възприема дневния ред на Тръмп“, настоявайки за дерегулация. Левоцентристки евродепутати призовават председателя на Комисията да упражни контрол върху действията на Вебер във връзка със сътрудничеството му с крайната десница.
Отношенията тръгват надолу
Поредица от фактори — вербални сблъсъци в пленарната зала, напрежение около испанската политика, разминавания по зелените политики и миграцията, както и съвместното гласуване на ЕНП с крайната десница — постепенно подкопават първоначално конструктивните отношения.
„Вебер никога няма да преодолее решението на Иратксе Гарсия да не подкрепи кандидатурата му за председател на Европейската комисия“, посочва високопоставен евродепутат от ЕНП.
„Необходимо е емоциите да бъдат изведени извън политическия процес“, отбелязва високопоставен социалист, като допълва, че подобни опасения често се изразяват и от други законодатели, включително членове на Комисията.
Публично и двамата представят отношенията като стабилни. „Оценявам лидерската роля на Иратксе“, заявява Вебер пред POLITICO, давайки положителна оценка за състоянието на отношенията.
Той допълва, че между тях има регулярна комуникация, макар и от позиции с ясно разграничено политическо позициониране.
Гарсия също минимизира напрежението, определяйки връзката като работна и подчертавайки, че въпреки съществуващите различия, не е толкова проблематична, колкото изглежда отвън.
По думите на евродепутати и сътрудници, запознати отблизо с взаимодействието между двамата, шестте години съвместна работа постепенно подкопават взаимното доверие.
Вебер възприема Гарсия като ограничена в способността си да изпълнява поетите ангажименти поради вътрешни разделения и отслабващо влияние на С&Д в Европа, а Гарсия оценява Вебер като воден от стремеж към власт и готов да легитимира крайната десница за сметка на центристкия баланс.
Лични нападки
В речта си за състоянието на Съюза през септември 2025 г. фон дер Лайен се опитва да преодолее задълбочаващите се разломи между ЕНП и социалистите, като предлага политически отстъпки и на двете страни и призовава към единство.
Усилията ѝ обаче не дават резултат, тъй като Вебер и Гарсия си разменят лични нападки от трибуната, всеки обвинявайки другия за нестабилността на проевропейската коалиция.
Вебер обвинява Гарсия и социалистите, че „вредят на европейския дневен ред“. В отговор лидерът на С&Д заявява: „Знаете ли кой носи отговорност за това, че този проевропейски съюз … не работи в този парламент? Има име и фамилия. Казва се Манфред Вебер.“
Размяната на реплики отразява силно напрегнати отношения, докато ЕНП настоява за дерегулация, по-слаби зелени правила и по-строга миграционна политика в подкрепата на крайната десница, след като изборите през 2024 г. изместват Парламента надясно.
Новата парламентарна аритметика изолира социалистите, които засилват критиките си към фон дер Лайен и Вебер — съответно за дерегулационния ѝ дневен ред и за сближаването му с крайната десница.
„Единственият начин Иратксе да оцелее е да бъде по-агресивна към ЕНП и към Манфред“, казва бивш центристки депутат, според когото Гарсия разчита на реторика, за да мобилизира електората си, тъй като конкретните постижения са оскъдни.
От своя страна Вебер не се извинява за изолирането на традиционните центристки съюзници, твърдейки, че целта — справяне с теми, които крайната десница използва срещу ЕС, като миграцията и свръхрегулацията — оправдава средствата.
Неуспехът му да оглави Комисията го тласка към ролята на посредник на властта в Парламента, където демонстрира способност да прокарва линията на ЕНП, включително чрез подкрепата на крайната десница“, посочва втори високопоставен евродепутат от ЕНП.
Предателство
Вебер и Гарсия започват сътрудничеството си след изборите през 2019 г., когато Гарсия е избрана за лидер на групата на С&Д. Преди това тя е евродепутат от 2004 г. и председател на комисията по правата на жените в периода 2014–2019 г.
През първите две години те са обединени около целите за изпълнение на Зелената сделка и справяне с пандемията от Covid-19, но отношенията започват да се влошават през втората половина на мандата.
При междинно преразпределение на ключови постове в Парламента Вебер сключва задкулисна сделка с либералите от Renew и „Левицата“, за да запази влиятелния пост генерален секретар в ръцете на ЕНП. Гарсия иска позицията за С&Д, тъй като предишният генерален секретар е от ЕНП, както и заради Роберта Мецола, която предстои да стане председател на Парламента.
„Това е момент на напрежение, защото тя наистина вярва, че ще получи поста … и го приема много лично“, казва високопоставеният социалист. „Позицията ѝ в групата също е засегната; тя получава много критики.“
Преизбирането на испанския премиер Педро Санчес през 2023 г. допълнително обтяга отношенията. Вебер последователно подкрепя Народната партия в Испания, залагайки на отслабването на управлението на Педро Санчес и на евентуално връщане на ЕНП на власт в Мадрид.
„Той прави всичко, което Народната партия иска“, казва служител от либералната група, добавяйки, че „всеки път, когато Испания е в дневния ред, това се превръща в кошмар — всички крещят“.
Най-скорошният пример е от ноември, когато ЕНП застава на страната на крайнодесните групи, за да отмени парламентарно посещение в Италия за наблюдение на върховенството на закона, като същевременно одобрява подобни действия в Испания. Това предизвиква възмущение от страна на Гарсия, която евродепутатите от ЕНП представят като пратеник на Санчес в Брюксел.
„Това създава токсична динамика“, казва първият високопоставен евродепутат от ЕНП.
Точка на пречупване
Испанският въпрос излиза на преден план по време на изслушванията на кандидатите за еврокомисари през 2024 г., когато евродепутатите подлагат кандидатите на разпит.
Под натиск от испанските си колеги Вебер и ЕНП атакуват остро заместник-премиера на Санчес Тереса Рибера, обвинявайки я за смъртоносните наводнения във Валенсия през октомври 2024 г.
Докато ЕНП иска да блокира Рибера, социалистите се надяват да затруднят италианеца Рафаеле Фито, предложен от премиера Джорджа Мелони. Макар Фито да не е от ЕНП (той е от Европейските консерватори и реформисти), номинацията му е подкрепена от Вебер. В крайна сметка С&Д смекчават атаките си срещу Фито, за да предпазят Рибера от допълнителен натиск.
След седмици на напрежение — с Вебер и Гарсия видимо разгневени и отправящи взаимни нападки в брифинги пред медиите — и Рибера, и Фито са утвърдени като комисари.
Сблъсъкът подчертава, че старият съюз между ЕНП и С&Д се пропуква, а Вебер пренебрегва Гарсия и вместо това се съюзява с крайната десница.
Макар все още да се срещат, за да координират парламентарната работа — често заедно с лидера на Renew Валери Айе и фон дер Лайен —ефективността на партньорството е осезаемо редуцирана.
„Съвсем ясно е, че вече не управляват Парламента по начина, по който го правеха“, казва Обри от „Левицата“.
Разпадането на партньорството внася нестабилност в Парламента. Доскоро добре координираното дуо вече не подготвя предварително решенията, което прави изхода от гласуванията по-трудно предвидим. По думите на Обри срещите на лидерите на политическите групи по-рано са протичали при предварително договорени позиции — „политически театър“, както тя ги определя.
„Днес влизаме в тези срещи без яснота за крайния резултат“, допълва тя.
„Макар да се разбират в личностен план, резултатите от това сътрудничество не са особено добри“, казва вторият евродепутат от ЕНП, добавяйки, че съюзът между ЕНП и С&Д „на практика не постига резултати“.
Поглед към бъдещи битки
Следващото преразпределение на ключови постове в Парламента е през 2027 г., а Вебер и Гарсия вече спорят кой ще има правото да номинира следващия председател на Парламента.
Очаква се ЕНП да настоява Мецола да получи трети мандат, но социалистите твърдят, че според споразумение за споделяне на властта след изборите през 2024 г. редът е техен. Представители на ЕНП отричат съществуването на такова споразумение, докато представители на Renew и С&Д казват, че то съществува, макар никой да не може да покаже документация пред POLITICO.
Това е сериозен проблем за Гарсия. Италианската и германската делегации на С&Д настояват за ръководни позиции и ако председателството на Парламента отпадне като опция, те могат да се опитат да я сменят като лидер на групата.
На фона на тлеещото напрежение един служител на Парламента, близък и до двамата, на шега казва, че Гарсия и Вебер трябва да изгладят отношенията си на по питие след работа — но изглежда, че сближаване в близко бъдеще не се очаква.
„Определено бих отишъл на по питие“, казва Вебер с нервен смях, преди да отбележи, че и двамата са „толкова заети“, че това вероятно няма да се случи. Гарсия, също смеейки се, е още по-уклончива: „Станах истинска домошарка. Вече не излизам на по питие.“
