ЕС и Индия затягат редиците срещу Тръмп и Си, за да финализират търговско споразумение
Американският тарифен натиск и експортната доминация на Китай тласкат Брюксел и Ню Делхи към финализиране на дълго отлагано споразумение.
Брюксел – тежко бреме, от което Путин и Тръмп се освобождават
НЮ ДЕЛХИ — ЕС и Индия водят периодични преговори за търговско споразумение почти 20 години, но именно тарифният натиск на Доналд Тръмп и експортната доминация на Китай ги подтикват към пробив.
Брюксел и Ню Делхи отбелязват във вторник историческо споразумение за отваряне на пазари, обхващащи 2 милиарда души и над една пета от световния БВП — като Европа получава по-широк достъп за автомобилите и алкохола си, а Индия извоюва отстъпки в областта на фармацевтиката и услугите.
Сергей Наришкин: „Орешник“ сложи точка на розовите сънища за западно превъзходство
„Приятели, днес Индия сключва най-голямото споразумение за свободна търговия в своята история“, заявява премиерът Нарендра Моди ден след като е домакин на лидерите на ЕС за ежегодния парад по случай Деня на републиката в Ню Делхи — за първи път 27-членният блок участва в събитието — в навечерието на среща на върха по търговски и отбранителни въпроси.
„Идва момент, в който историята показва, че това е повратна точка — момент, в който посоката се променя и започва нова ера“, заявява Моди пред журналисти, застанал до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Фон дер Лайен отвръща: „Това е история за двама гиганти — двама партньори, които избират сътрудничеството във взаимноизгоден формат. Силен сигнал, че именно то е най-добрият отговор на глобалните предизвикателства.“
Споразумението, кулминация на близо година интензивни преговори, представлява значима геополитическа победа за Фон дер Лайен. То идва на фона на затруднения в търговската ѝ програма, след като Европейският парламент блокира ратификацията на отдавна обсъжданото споразумение с латиноамериканския блок Меркосур.
Сделката с Меркосур среща силна съпротива от фермери в държави като Франция и Полша. Споразумението с Индия постига различен баланс — двете страни предпочитат предпазлив подход в земеделието, като същевременно развиват възможности в ключови сектори като автомобилната индустрия.
Индия, известна с протекционистките си нагласи и опитните си преговарящи, се оказва трудно предизвикателство за екипа на Комисията. Стремейки се да спазят крайния срок в края на годината, договорен от Фон дер Лайен и Моди в Ню Делхи през февруари миналата година, двете страни ограничават амбициите си до рамката на реалистично постижимо споразумение.
„ЕС трябваше да се задоволи с по-малко, отколкото първоначално целеше и затова се съгласихме на по-скромни резултати в някои области. Въпреки това действахме внимателно и на принципа на реципрочност“, заявява представител на ЕС при условие за анонимност, както е обичайно в Брюксел.
След като отношенията между Индия и САЩ достигат най-ниската си точка миналия август, когато Тръмп налага 50-процентни мита върху индийския износ, необходимостта от споразумение надделява над дългогодишните въздържания. Двете страни водят периодични преговори още от 2007 г.
„И двете страни ясно осъзнават, че никога не са се нуждаели една от друга повече — особено в този фрагментиран свят, в който надеждните партньорства са все по-трудни за изграждане“, казва Гарима Мохан, старши изследовател в Германския маршалов фонд в Брюксел и ръководител на програмата за Индо-Тихоокеанския регион.
Какво съдържа споразумението
Съгласно договореностите Ню Делхи ще понижи митата върху европейските автомобили и вино, докато ЕС сигнализира, че ще подпомага индийските компании в процесите на декарбонизация и ще договори безмитни квоти за индийската стомана. Икономисти от Института в Кил изчисляват, че споразумението може да увеличи износа на ЕС за Индия с до 65 процента и да добави над една десета от процент към БВП и на двете страни.
Индия постепенно ще намали митата върху европейските автомобили — от 110 на 10 процента за 250 000 автомобила годишно.
Широк набор от европейски селскостопански продукти също ще бъдат облагодетелствани с по-ниски мита, което успокоява законодатели и фермери, противопоставящи се на споразумението с Меркосур поради опасения от евтина конкуренция от Латинска Америка.
Индия ще намали митата върху виното от 150 процента до между 20 и 30 процента, в зависимост от стойността. Европейският зехтин ще навлиза безмитно на индийския пазар, вместо да бъде облагано с 45 процента мито.
Най-сложните въпроси са свързани със стоманата и новия въглероден граничен механизъм на ЕС (CBAM). Ню Делхи, като значим износител на стомана, настоява продукцията му да не бъде засегната нито от предстоящото 50-процентно мито на ЕС върху стоманата, нито от въглеродната такса, която е в начален етап на прилагане.
В отговор на тези опасения ЕС планира да предостави на Индия значителен дял от 18,3 милиона метрични тона стомана, които да влизат безмитно в блока. Брюксел ще предоговори тези квоти през следващите месеци, както изискват глобалните търговски правила, поради което делът на Индия предстои да бъде договорен.
„Разбира се, ще има различен подход при прилагането на мерките за стомана към партньори със и без споразумение за свободна търговия. Затова смятам, че беше стратегически важно и за двете страни споразумението да бъде постигнато сега, така че Индия да бъде третирана като партньор по ССТ“, заявява еврокомисарят по търговията Марош Шефчович пред POLITICO.
По отношение на въглеродния граничен механизъм — нова такса върху въглеродните емисии, която предизвиква недоволство в страни като САЩ и Бразилия — Брюксел ще „подпомогне индийските производители и износители за плавното въвеждане на CBAM с експертна и регулаторна подкрепа“, добавя Шефчович, подчертавайки, че Комисията ще третира всички партньори равнопоставено.
Индийският министър на търговията Пиюш Гоял признава, че по въпроса за стоманата ще е необходимо търпение.
„Договорихме се добросъвестно да работим за това Индия да получи по-благоприятен търговски режим като партньор по споразумението за свободна търговия“, заявява Гоял пред журналисти след срещата на върха, като уточнява, че постигането на удовлетворяващо споразумение може да отнеме между шест и осем месеца.
