Тръмп и краят на „американската мечта“: ЕС признава, че той не е на негова страна
Кризисната среща на върха в Брюксел се провежда въпреки рязката промяна в позицията на президента на САЩ относно заплахите за мита, свързани с Гренландия.
Румен Радев ще напусне за последно президентската институция утре в 16 ч.
БРЮКСЕЛ — Европейските правителства достигат до трудно заключение: американците вече са „лошите“.
Докато лидерите на 27-те държави от ЕС се събират в Брюксел за извънредна среща на върха в четвъртък, тази оценка доминира в почти всички европейски столици, според девет дипломати от ЕС. Тези представители идват от държави с различна степен на историческа близост със САЩ и подчертават, че този начин на мислене е особено изразен именно в страни, които традиционно поддържат най-силни връзки с Вашингтон.
Димитър Ганев: Радев ще вдигне цунами, профила му е на Орбан, но по-умерен, всичко ще помете
Усещането за тревога и скептицизъм остава и срещата все пак се провежда, въпреки че Доналд Тръмп късно в сряда заявява, че е постигнал сделка за Гренландия и че в крайна сметка няма да налага мита върху европейските държави — което показва, че срещата вече не е просто реакция на пореден дипломатически скандал.
Плановете на президента на САЩ за Гренландия, които той излага по-рано през деня в Давос, Швейцария, настоявайки за „незабавни преговори“ за придобиване на острова, се възприемат от много лидери като решаващ повратен момент. През първата година от втория му мандат те се придържат към надеждата, че най-лошите им опасения за страната, която гарантира европейската сигурност от 1945 г. насам, няма да се реализират.
Но моментът за добронамереност „е приключил“ и „времето е дошло да се застане срещу Тръмп“, казва Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО и бивш министър-председател на Дания, в интервю за BBC Radio.
Няколко от дипломатите, с които POLITICO разговаря за тази статия — всички получили анонимност поради чувствителния характер на темата — казват, че се чувстват лично предадени, като някои от тях са учили и работили в САЩ или са защитавали по-тесни трансатлантически връзки.
„Нашата американска мечта е мъртва“, казва дипломат от ЕС от държава, която е сред водещите поддръжници на трансатлантическите отношения. „Доналд Тръмп я уби.“
Колективното осъзнаване в Европа вероятно проличава на срещата — не само чрез потенциални решения за подготовка на ответни търговски мерки срещу САЩ, в случай че Тръмп отново промени курса си и продължи с претенциите си към Гренландия.
То ще се отрази и в изявленията, които лидерите ще направят първо насаме, а след това и публично. Френският президент Еманюел Макрон загатва за това в собствената си реч в Давос, заявявайки, че Европа разполага с „много силни инструменти“ и че „трябва да ги използваме, когато не сме уважавани и когато правилата на играта не се спазват“.
Ограничено облекчение
Речта на Тръмп в Давос, по време на която той нарича самоуправляващия се датски остров „наша територия“, не понижава напрежението 24 часа преди прибързано организираната среща на лидерите в белгийската столица, посветена на следващия отговор на разпадащия се следвоенен ред.
Макар Тръмп да изключва използването на военна сила за завземане на Гренландия, правителствата на ЕС не възприемат това като отстъпление заради острия му език към Европа като цяло и ясното потвърждение на намеренията му, според двама дипломати от ЕС.
Тръмп в крайна сметка оттегля заплахата си за налагане на мита върху осем европейски държави, които според него му пречат по въпроса за Гренландия, но дотогава нещата вече са отишли твърде далеч.
„След колебанията през последните дни сега трябва да изчакаме и да видим какви съществени договорености ще бъдат постигнати между [генералния секретар на НАТО] г-н Рюте и г-н Тръмп“, казва германският вицеканцлер Ларс Клингбайл пред германската телевизия ZDF. „Независимо от решението за Гренландия, всички трябва да разберат, че не можем просто да се примирим и да бъдем доволни.“
Моментът, в който президентът на САЩ заплашва с тези мита в събота, е моментът, в който разломът „става реален“, казва дипломат от ЕС.
„Възможно е отстъплението на Тръмп от митата да осигури няколко месеца отсрочка, но не е изключено ефектът върху трансатлантическите отношения да е по-дълготраен“, казва друг, визирайки промяната в позицията на Тръмп. „Мисля, че речта му по-рано днес ще даде повод за размисъл в повечето, ако не и във всички столици — със или без мита.“
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обобщава настроението в речта си в Давос във вторник.
„Светът се е променил необратимо“, казва тя. „Трябва да се променим заедно с него.“
На срещата си лидерите на ЕС обсъждат състоянието на трансатлантическите отношения. Преди отстъплението на Тръмп по въпроса за митата те се подготвят да поискат от Комисията да активира най-мощния си търговски инструмент срещу САЩ — Инструмента срещу икономическа принуда (ACI), както POLITICO съобщава във вторник.
ЕС създава своята „търговска базука“ през 2023 г., за да се справя със заплахи от държави, възприемани като враждебни — най-вече Китай, за който се смята, че използва пазарите и икономиката си, за да изнудва Съюза. Идеята Брюксел да го използва срещу САЩ доскоро изглежда немислима.
Свидетели сме на фундаментална промяна в световния ред“, казва високопоставен пратеник от държава, възприемана в ЕС като ключов американски съюзник. Лидерите обсъждат „намаляване на зависимостта“ от САЩ — термин, досега използван за отношенията с Пекин. „Доверието е загубено“, казва той.
Терапевтичната среща
Срещата ще наподобява „терапия“, казва служител на ЕС, запознат с подготовката за Европейския съвет. Тя ще даде възможност на лидерите да формулират конкретен отговор на речта на Тръмп в Давос и последвалото му твърдение за постигната сделка.
Оценката, че САЩ вече не са надежден съюзник, се оформя постепенно. Първият момент на прозрение за европейските лидери настъпва, когато администрацията на Тръмп публикува Националната си стратегия за сигурност в началото на декември, в която обещава да засили „патриотичните европейски партии“ за сметка на ЕС. (Това отчасти обяснява защо някои лидери от ЕС, като унгарския премиер Виктор Орбан, все още се придържат към Тръмп.)
След това Тръмп подновява риториката си за превземане на Гренландия, посланикът на САЩ в Исландия се самообявява за губернатор на 52-рия щат, а Тръмп изпраща писмо до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, в което заявява, че след като не е получил Нобелова награда за мир, „вече няма да се чувства задължен да мисли единствено за мира“.
Един високопоставен пратеник от ЕС казва, че е убеден, че писмото е фалшиво. По-късно автентичността му е потвърдена.
Двама високопоставени дипломати, с които POLITICO разговаря отделно, сравняват сегашното състояние на САЩ с периода преди Втората световна война.
„Мисля, че етапът на умиротворяване вече е зад нас“, казва единият, визирайки срещата от 1938 г., на която Великобритания, Франция и Италия умиротворяват Адолф Хитлер, позволявайки му да анексира Чехословакия. „Осъзнаваме, че умиротворяването вече не е правилната политика.“
Рязкото сриване на авторитета на САЩ е особено болезнено за Дания, която Тръмп нарича „неблагодарна“ в Давос.
Копенхаген е шокиран от поведението му, след като десетилетия наред е сред най-близките съюзници на Америка. Дания разполага войски в подкрепа на САЩ в едни от най-опасните зони на бойни действия в Близкия изток, включително в провинция Хелманд в Афганистан. Страната понася едни от най-тежките загуби на глава от населението.
„Толкова много от нас са учили в САЩ, всички искахме да работим там“, казва датски служител. „Това е чисто предателство.“
