Тръмп вдига залога: 25% тарифа и последиците за партньорите на Иран
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп заявява, че ще наложи 25-процентна митническа тарифа на всяка държава, която прави бизнес с Иран, като по този начин засилва натиска върху иранското правителство, което е изправено пред най-големите протести от десетилетия.
Snoop Dogg запазва позициите си в Холивуд въпреки противоречията, свързани с Тръмп
Години на западни санкции нанасят тежък удар върху икономиката на страната членка на ОПЕК, причинявайки висока инфлация, безработица и срив на националната валута – риала.
Настоящите протести са предизвикани от нарастващите икономически проблеми, с които иранското правителство трудно се справя, отчасти заради икономическата си изолация.
Белоусов пренарежда армията от горе до долу, нова командна формула за финала на СВО
Основният източник на приходи идва от износ за Китай, Турция, Ирак, Обединените арабски емирства и Индия.
И така, как заплахата на Тръмп в понеделник ще повлияе на международната търговия на Иран? Как ще реагират държави като Китай, който купува 80 процента от иранския петрол?
Какво казва Тръмп?
„С незабавно влизане в сила всяка държава, която прави бизнес с Ислямска република Иран, ще бъде обложена с 25% митническа тарифа върху всички свои търговски операции със Съединените американски щати“, заявява Тръмп в публикация в своята платформа Truth Social.
„Тази заповед е окончателна и безусловна“, пише американският президент, без да предоставя допълнителни подробности.
На уебсайта на Белия дом няма официална документация относно политиката, нито информация за правното основание, което Тръмп би използвал, за да наложи тарифите.
Тръмп засилва натиска върху иранските лидери, включително чрез заплахи за военни действия.
В отговор иранският външен министър Абас Арагчи предупреждава, че Иран е готов за война, ако Вашингтон иска да го „изпита“, в ексклузивно интервю за Al Jazeera Arabic в понеделник.
„Ако Вашингтон иска отново да изпробва военната опция, ние сме готови за това“, заявява Арагчи, като добавя, че се надява САЩ да изберат „мъдрия вариант“ и предупреждава за „онези, които се опитват да въвлекат Вашингтон във война, за да обслужат интересите на Израел“.
Китай
Китай е най-големият търговски партньор на Иран с двустранна търговия за над 13 млрд. долара през 2024 г., според UN Comtrade – глобална база данни за официална международна търговска статистика.
Въпреки това, заради санкциите, голяма част от търговията се осъществява чрез „сенчест флот“ и не се отчита официално. Данни на Световната банка от 2022 г. показват, че общият обем на търговията между Китай и Иран възлиза на 37 млрд. долара.
Миналата година Китай внася 80 процента от иранския петрол, осигурявайки жизненоважни приходи, след като други големи купувачи на петрол, като Индия, драстично намаляват вноса си след налагането на американски санкции по време на първия мандат на Тръмп.
Кореспондентът на Al Jazeera Катрин Ю, която предава от Пекин, казва, че Китай е водещият търговски партньор на Иран от 2016 г. насам. Търговията осигурява „икономически спасителен пояс за Иран“, допълва тя.
„Китай не купува само петрол, но и пластмаси, желязна руда и химикали. Освен това е основен купувач на ирански метанол. Има съобщения, че Китай дори обмисля да увеличи покупките си на ирански петрол в светлината на сегашните сътресения във Венецуела“, обяснява тя.
Новата тарифа, казва кореспондентът на Al Jazeera, „наистина ще навреди на китайските производители“, защото ще се прилага в допълнение към 35-процентната тарифа, която китайските стоки вече плащат на САЩ.
Потенциалната нова тарифа идва месеци след като САЩ и Китай обявяват търговско примирие, което намалява митата за Китай от над 100 процента до 35 процента след среща между президента Си Дзинпин и Тръмп през октомври в кулоарите на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Южна Корея.
Кореспондентът на Al Jazeera казва, че новата тарифна заплаха „не само може да застраши настоящата стабилност между Пекин и Вашингтон, но също така ще повлияе и на планираното пътуване на Тръмп до Пекин през април тази година“.
Китайското посолство във Вашингтон осъжда политиката на Тръмп, като предупреждава, че Пекин ще предприеме „всички необходими мерки“, за да защити интересите си, и отхвърля това, което нарича „незаконни едностранни санкции и екстериториална юрисдикция“.
„Позицията на Китай срещу произволното използване на тарифи е последователна и ясна. Никой не печели от митнически или търговски войни, а принудата и натискът не са решение“, заявява говорител на посолството в X.
Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин заявява: „В търговска война няма победители.“
„Китай решително ще защитава своите законни права и интереси“, казва Мао пред журналисти във вторник.
Подчертавайки, че Китай иска мир в Близкия изток, Мао казва, че Пекин подкрепя Иран да „поддържа националната стабилност“ и „се противопоставя на намесата във вътрешните работи на страната и на използването или заплахата от използване на сила в международните отношения“.
Турция
Според данните на UN Comtrade от 2024 г. Турция е вторият по големина търговски партньор на Иран. Търговията между двете държави възлиза на около 5,7 млрд. долара.
Турция е обложена с базова тарифа от 15 процента от страна на САЩ. От юни насам САЩ удвояват митата върху стоманата и алуминия за повечето си търговски партньори, включително Турция, като ги увеличават от 25 на 50 процента.
Пакистан
Пакистан е водеща дестинация за износ на Иран, като общата стойност на износа възлиза на около 1,2 млрд. долара през 2024 г.
Пакистанският износ за САЩ в момента е обложен с 19-процентна тарифа.
Индия
Индия е водеща дестинация за износ на Иран, като общата стойност на износа е малко над 1,05 млрд. долара през 2024 г.
Индия е изправена пред 50-процентни американски мита върху стоманата и алуминия. Широк набор от други индийски износни стоки също е обложен с 50-процентна тарифа от САЩ.
Миналата седмица медийни съобщения твърдят, че администрацията на Тръмп планира да наложи 500-процентни тарифи на Индия заради покупките ѝ на руски петрол.
Как санкциите влияят върху износа на Иран?
САЩ налагат санкции с цел да прекъснат финансирането на ядрената програма на Техеран. Вашингтон обвинява Иран, че планира да създаде ядрена бомба. Иран обаче настоява, че ядрената му програма е изцяло с граждански цели и допуска инспекции от глобалния ядрен регулатор.
След като САЩ бомбардират ядрено съоръжение по време на 12-дневната война между Израел и Иран през юни, Техеран налага ограничения върху ядрените инспекции. Преговорите за излизане от задънената улица са в застой, след като Техеран обвинява САЩ в налагане на условия.
Горивата са най-голямата експортна стока на Иран по стойност, докато основният внос включва междинни стоки, зеленчуци, машини и оборудване.
През 2022 г. Иран изнася продукти за 147 търговски партньори, според най-новите данни на Световната банка.
Повечето санкции срещу Иран са отменени по силата на ядреното споразумение от 2015 г. при президента на САЩ Барак Обама, но три години по-късно Тръмп изтегля САЩ от споразумението, което поставя ограничения върху ядрената дейност на Иран в замяна на облекчаване на санкциите.
Той също така налага допълнителни санкции, насочени към нефтохимикалите, металите (стомана, алуминий и мед) и висши ирански официални лица като част от кампанията си за „максимален натиск“ срещу Иран.
Повторното налагане на американски санкции след 2018 г. ограничава износа на петрол и достъпа до глобалните финанси. Износът на ирански петрол спада с около 60–80 процента, лишавайки правителството от десетки милиарди долари годишни приходи.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението спада от над 8 000 долара през 2012 г. до малко над 6 000 долара през 2017 г. и малко над 5 000 долара през 2024 г., според данни на Световната банка.
През 2011 г. Иран изнася около 2,2 милиона барела суров петрол дневно (б/д). След 2018 г. този износ рязко спада до исторически минимум от малко над 400 000 б/д през 2020 г. Износът постепенно се увеличава до около 1,5 милиона б/д през 2025 г., но все още остава под нивата отпреди 2018 г.
Външната търговия носи милиарди долари на иранската икономика.
През 2024 г. износът на страната възлиза на около 22,9 млрд. долара, според данни на UN Comtrade, което представлява около 5 процента от общия БВП на страната за 2024 г. от приблизително 475,3 млрд. долара, според данни на Световната банка.
