Администрацията на Тръмп отправя послание към петролните компании по върпоса за Венецуела
Американските петролни компании отдавна се надяват да си възстановят активите, които авторитарният режим на Венецуела им отне преди десетилетия.
Сега администрацията на Доналд Тръмп предлага да им помогне да постигнат тази цел – но при едно съществено условие.
В последните седмици представители на администрацията информират ръководители в петролния сектор, че американските петролни компании, ако желаят компенсации за своите сондажни платформи, тръбопроводи и други конфискувани активи, следва да бъдат готови незабавно да се завърнат във Венецуела и да финансират със собствени средства възстановяването на сринатата ѝ петролна индустрия, посочват пред POLITICO в събота двама източници, запознати с контактите на администрацията. Състоянието на тежко увредената петролна инфраструктура на Венецуела се очертава като един от ключовите въпроси след американската военна операция, довела до залавянето на лидера Николас Мадуро.
Хора от индустрията обаче посочват, че посланието на администрацията ги оставя предпазливи предвид трудностите по възстановяването на занемарени находища в страна, чието бъдещо управление остава неясно. „Посланието е ясно: ако искате да участвате и да получите компенсации, трябва да се върнете на място и да инвестирате“, заявява представител на индустрията, запознат с разговорите.
По думите му предложението е на масата от около десет дни.„Инфраструктурата обаче е в толкова лошо състояние, че никой в тези компании не е в състояние да оцени адекватно какво е необходимо, за да бъде приведена отново в експлоатация.“
Президентът Доналд Тръмп заявява в телевизионно обръщение в събота сутринта, че напълно очаква американските петролни компании да насочат значителни инвестиции към Венецуела.
„Ще ангажираме най-големите американски петролни компании – най-мащабните в света – да вложат милиарди долари, да възстановят тежко увредената петролна инфраструктура и да започнат да генерират приходи за страната“, заявява Тръмп.
Изминават пет десетилетия от национализацията на петролната индустрия във Венецуела и близо 20 години от разширяването на конфискациите при управлението на Уго Чавес. Страната разполага с едни от най-големите петролни запаси в света, но инфраструктурата ѝ се разпада вследствие на години лошо управление и минимални инвестиции.
Първоначалните реакции сред представители на американската петролна индустрия и пазарни анализатори, които разговарят с POLITICO относно Венецуела след Мадуро, са насочени по-скоро към въпроси, отколкото към конкретни отговори.
Администрацията засега не очертава как изглежда дългосрочният ѝ план – или дори дали такъв изобщо съществува – казва Боб Макнали, бивш съветник по национална сигурност и енергетика на президента Джордж У. Буш и настоящ ръководител на консултантската компания Rapidan Energy Group.
„Не е ясно да има конкретен план отвъд основното решение, че при един след-Мадуро режим, съобразен с Тръмп, американските компании – енергийни и други – ще бъдат сред първите, допуснати обратно“, казва Макнали и добавя: „Как ще изглежда бъдещият режим и какви ще бъдат пътищата за постигането му – това все още не е напълно изяснено.“
Основна тревога за ръководителите в сектора е дали администрацията може да гарантира сигурността на служителите и оборудването, как ще бъдат извършвани плащанията, дали цените на петрола ще се повишат достатъчно, за да направят венецуелския суров петрол рентабилен, и какъв ще бъде статутът на Венецуела в ОПЕК. В петък американският бенчмарк за петрола затваря на ниво от 57 долара за барел – най-ниското от края на пандемията.
Белият дом не отговаря незабавно на въпроси относно плана си за петролния сектор, но Тръмп заявява в събота в имението си Мар-а-Лаго във Флорида, че очаква компаниите да осигурят първоначалните инвестиции.
„Ще възстановим петролната инфраструктура — процес, който изисква милиарди долари и ще бъде финансиран директно от петролните компании“, заявява той. „Те ще получат компенсации за направеното, но инвестициите ще бъдат осигурени и производството ще бъде възстановено.“
Въпреки това контактите на администрацията с ръководители от сектора остават „в най-добрия случай на ранен етап“, казва друг представител на индустрията, говорил при условие за анонимност.
„Има известна подготовка във връзка със сценарий за смяна на режима, но взаимодействието е спорадично и посрещнато по-скоро хладно от петролната индустрия“, допълва той. „Подходът напомня упражнение от типа ‘стреляй, после се прицелявай’.“
Производството на петрол във Венецуела е спаднало до под една трета от нивото от 3,5 милиона барела дневно през 70-те години, а инфраструктурата за добив на над 300 милиарда барела резерви се влошава през последните две десетилетия.
„Ще успеят ли Съединените щати да привлекат обратно свои компании за нефтени услуги във Венецуела?“ пита същият източник. „Възможно е, но това ще изисква тези компании да сключват договори директно с американското правителство.“
Разговорите с представители на администрацията през последните дни засягат и бъдещето на държавната петролна компания PdVSA, добавя той.
„PdVSA няма да бъде денационализирана или разпокъсана“, казва източникът. „Предвижда се цялостно преструктуриране на ръководството, но на този етап няма планове за денационализация или продажба. Това остава най-подходящата структура за поддържане на производството.“
Chevron – единствената голяма петролна компания, която продължава да оперира във Венецуела по силата на специален лиценз от правителството на САЩ – в събота заяви, че остава съсредоточена върху безопасността на своите служители и защитата на активите си.
„Продължаваме да действаме в пълно съответствие с всички приложими закони и регулаторни изисквания“, заявява говорителят на Chevron Бил Турен.
Петролният консултант Евнан Ромеро обяви в текстово съобщение, че събитията от събота полагат основата за завръщането на американските петролни компании „в съвсем близко бъдеще“.
Ромеро е част от комитет от около 400 души — предимно бивши служители на държавната петролна компания Petróleos de Venezuela – създаден преди приблизително година с цел разработване на стратегия за възстановяване на сектора при евентуално ново управление.
Комитетът, който не е пряко обвързан с лагера на опозиционния лидер Мария Корина Мачадо, обсъжда каква роля следва да има бъдещо правителство в петролната индустрия. Част от членовете подкрепят запазването на държавния контрол, докато други са на мнение, че международните петролни гиганти биха се завърнали единствено при условия на свободен пазар, казва Ромеро.
В крайна сметка именно „подредеността“ на прехода ще определи дали ще се стигне до американски инвестиции и завръщане на САЩ във Венецуела, казва Кари Филипети, бивш заместник-помощник държавен секретар за Куба и Венецуела и бивш специален представител за Венецуела в първата администрация на Тръмп.
„Ако се стигне до хаотичен преход, това очевидно ще направи навлизането на американските компании изключително трудно“, казва Филипети, която сега е изпълнителен директор на безпартийната външнополитическа организация The Vandenberg Coalition. „Въпросът не е само в отстраняването на Мадуро, а и в това легитимната опозиция да поеме властта.“
Ричард Голдбърг, който до август ръководи Съвета за национално енергийно превъзходство към Белия дом, казва, че администрацията на Тръмп може да предложи финансови стимули, за да привлече компаниите обратно във Венецуела. Това може да включва подкрепа от Експортно-импортната банка и Американската корпорация за финансиране на международното развитие, чийто мандат Конгресът разширява през декември, за покриване на политически и сигурностни рискове.
Насърчаването на американските инвестиции във Венецуела би ограничило влиянието на Китай – основен купувач на венецуелски петрол – и би прекъснало потока от евтин суров петрол, който Пекин придобива чрез т.нар. „призрачни флотилии“ от танкери, заобикалящи американските санкции.
„Съществува ясен стимул американците да бъдат първи и да гарантират, че именно американските компании ще заемат водеща позиция, а не чуждестранни конкуренти“, казва Голдбърг.
Остава неясно доколко администрацията на Тръмп е в състояние да ускори инвестициите във Венецуела, казва Ландън Дерентц, енергиен анализатор в Atlantic Council, който е работил в администрациите на Обама, Тръмп и Байдън.
Мнозина разглеждат Венецуела като дългосрочен проект предвид настоящите ниски цени на петрола – около 50 долара за барел – и необходимостта от огромни капиталови вложения за модернизиране на инфраструктурата, казва Дерентц. С течение на времето обаче, с постепенното изчерпване на американските шистови находища, износът на тежкия венецуелски петрол към рафинериите по крайбрежието на Мексиканския залив – изградени специално за неговата преработка – става все по-икономически оправдан.
„Венецуела би била изключителен стратегически актив, ако надземният риск бъде елиминиран. Чувам компании да казват: нека изчакаме и видим как ще се развие ситуацията“, казва Дерентц, който е част от Съвета за национална сигурност при първия мандат на Тръмп. „Засега не виждам нищо, което да създава усещане, че моментът е назрял.“
Източник: Politico Снимка: Sungin Moulden
