Тайнственото търговско оръжие на ЕС — и другите му възможности срещу Тръмп
POLITICO анализира евентуалните бъдещи действия на европейските лидери, обсъждани на извънредната среща на върха тази седмица.
За 1-ви път жена президент в България, Илияна Йотова ще довърши мандата на Румен Радев
БРЮКСЕЛ — Търговската война се завръща.
Заплахата на Доналд Тръмп да наложи мита върху европейски държави заради Гренландия взривява миналогодишното трансатлантическо търговско примирие и поставя ЕС пред позната дилема: да отвърне или да се опита да спечели време.
На хартия Брюксел разполага с няколко варианта.
Може или да се насочи към политически чувствителни американски износни стоки като соя от републикански щати, или да задейства своята търговска „базука“ — Инструмента за противодействие на принуда.
Какви евентуални решения могат да разискват лидерите на ЕС, събирайки се за извънредна среща на върха в четвъртък?
Ответни удари срещу американски продукти
Ответни мита върху американски стоки на стойност 93 млрд. евро все още стоят „в килера“ на ЕС. Те датират от първия кръг мита, наложени от Тръмп миналата година и са замразени за шест месеца през август.
Този пакет автоматично влиза в сила на 7 февруари, освен ако Комисията не предложи удължаване на замразяването и 27-те държави членки не се съгласят с това. Подобно удължаване обаче може да се случи много бързо, тъй като Комисията обикновено сондира подкрепа от столиците няколко пъти седмично.
Част от пакета е насочена към американски продукти като дънките Levi’s, мотоциклетите Harley Davidson и бърбъна от Кентъки. Други стоки са таргетирани, защото произхождат от щати, които клонят към Републиканската партия. Например мито върху соята би засегнало „червения“ щат Луизиана, откъдето произхожда председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън.
Задействане на търговската „базука“
Най-голямото оръжие в арсенала на ЕС е Инструментът за противодействие на принуда. Този универсален инструмент има за цел да възпира други държави от използването на търговски тактики за изнудване с отстъпки в други области.
С него Брюксел може да наложи или увеличи митнически тарифи, да ограничи износа или вноса чрез квоти или лицензи и да наложи ограничения върху търговията с услуги. Той може също така да ограничи достъпа до обществени поръчки, преки чуждестранни инвестиции, права върху интелектуалната собственост и достъпа до финансовите пазари на блока.
Но в случай като този ще са необходими няколко месеца, за да се преодолеят дипломатическите пречки между Комисията и администрацията на Тръмп.
Тъй като инструментът никога не е бил задействан досега, ЕС навлиза в непознати води. Това важи особено за динамиката между Комисията и националните столици. Брюксел трябва да предложи стартирането на механизма и би го направил само ако знае, че достатъчно столици ще се съгласят. Франция е „за“, но Германия и други държави? По-скоро не.
„Това е една от наличните опции, но далеч не е първата, към която се прибягва“, заявява литовският министър на финансите Криступас Вайтекюнас в интервю за POLITICO.
Преосмисляне на отношенията с Китай?
Канадският министър-председател Марк Карни предприема подобен ход миналия петък. След период на обтегнати отношения между Канада и Китай, породени от ареста на високопоставен ръководител на Huawei, канадският лидер сключва предварително търговско споразумение с Пекин за либерализиране на вноса на китайски електромобили в замяна на рязко намаляване на митата върху канадски селскостопански стоки.
Карни не споменава Тръмп по име, но посланието е ясно: Канада има и други партньори и няма да стои безучастно, докато Вашингтон се опитва да ѝ извива ръцете.
Възможност за сходен подход от страна на Брюксел? Не е толкова просто. Докато ЕС се опитва да балансира търговските си отношения с Пекин — азиатската страна остава вторият му по големина търговски партньор — политиците ясно осъзнават конкурентната заплаха, която представлява „Китай ООД“.
Германската автомобилна индустрия е под силен натиск заради високите енергийни цени и засилената конкуренция от Китай, който вече е най-големият автомобилен износител в света. Проблемът със свръхкапацитета — масираното производство на китайки стоки, които не могат да бъдат поети от вътрешния пазар и се насочват към външни пазари — е сериозен източник на безпокойство за европейските бизнес лидери.
В този смисъл, за разлика от Канада, Китай представлява сериозно предизвикателство за ЕС както отбелязва и търговският експерт Дейвид Клайман. „Китайските компании ни изпреварват по конкурентоспособност както в износа на основни експортни продукти, така и във вътрешното си производство“, посочва той. „Това предполага необходимост от повече защитни мерки и по-строго управлявана търговия с Китай.“
Разпродажба на активи
Огромният дълг на Америка е една от ахилесовите ѝ пети. САЩ обича да харчи, а европейците от своя страна изкупуват този дълг. Джордж Саравелос, ръководител на валутните изследвания в Deutsche Bank, споделя, че европейските публични и частни институции притежават активи с приблизителна обща стойност от 8 трилиона долара в американски акции и дълг — „в размер, надвишаващ двойно този на останалия свят, взет заедно.”
„В среда, в която геоикономическата стабилност на западния съюз е силно разклатена, не е ясно защо европейците биха проявили такава готовност да продължат да играят тази роля“, пише анализаторът в бележка до клиенти.
Ако европейските правителства разпоредят на банките и пенсионните си фондове да разпродадат тези активи, това почти сигурно би предизвикало финансова криза, рязко повишавайки разходите по държавното финансиране на Съединените щати. Подобен сценарий обаче би имал тежки последици и за самата Европа. Масовата разпродажба на финансови активи би довела до срив в цените, а европейските кредитори биха понесли значителни загуби — ефект, сравним с взаимно гарантирано финансово унищожение.
По-вероятен изглежда постепенен процес на засилено отделяне от американската финансова система, докато рязко и пълно прекъсване на връзките остава малко вероятно.
Спечелване на време
Засега сдържаността остава предпочитаният подход на Европейския съюз. „Основният приоритет е дипломатическо взаимодействие, а не ескалация, както и избягване на налагането на мита“, заявява в понеделник Олоф Гил, заместник главен говорител на Европейската комисия.
Съгласно търговското споразумение, постигнато миналата година, Съединените щати вече са намалили митата върху по-голямата част от продуктите от ЕС до 15 процента, докато Европейският съюз все още не е изпълнил ангажимента си да сведе митата върху американските индустриални стоки до нула. В този смисъл, заплахите на Тръмп на практика възпрепятстват търговски интереси на Съединените щати.
Докато този застой се запазва, компаниите от ЕС се възползват от по-ниски разходи, за разлика от своите американски конкуренти.
„Търговията и инвестиционните потоци продължават“, допълва Гил. „Затова е необходимо ясно да се прави разграничение между заплахи и реални действия.“
Опитите на Тръмп да разедини европейските лидери — чрез заплахи с мита срещу някои държави, включително Франция и Германия, и щадене на други, като Италия — превръщат запазването на единството в сериозно предизвикателство. Всеки значим ответен ход, включително използването на търговския инструмент на ЕС за противодействие на принуда, ще изисква изключително широка подкрепа сред държавите членки.
Какво следва
Върховният съд на САЩ може да се произнесе по част от митата на Тръмп още във вторник. При загуба на делото администрацията ще бъде изправена пред последиците в момент, когато Тръмп участва в Световния икономически форум в Давос.
„От чисто икономическа гледна точка това би било в наша полза“, отбелязва Клайман. „Но подобен анализ не отчита по-широките амбиции на Тръмп, включително възможността за действия извън икономическата сфера.“
По време на форума Тръмп може да проведе среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, макар че такава все още не е потвърдена. Фон дер Лайен ще участва във форума във вторник, а Тръмп се очаква да пристигне в сряда.
След това, в четвъртък, правителствените лидери на ЕС провеждат извънредна среща на върха в Брюксел, за да обсъдят трансатлантическите отношения и последните заплахи с мита. Не се очаква срещата да създаде бляскав план за атака. Целта по-скоро е да се установи дали ЕС действително трябва да се насочи към американските стоки или евентуално да вдигне своята търговска „базука“.
До 1 февруари митата на САЩ върху европейските съюзници влизат в сила, ако Тръмп действа спрямо заплахите си. Седмица по-късно ответните мерки на ЕС автоматично влизат в сила, в случай че не бъде намерено решение.
Ако това се случи, САЩ и ЕС наистина ще се окажат в търговска война.
