Човешки фракинг: новата форма на дигитална експлоатация на вниманието
Човешкия фракинг, последните 15 години са белязани от поредица от нови технологии, които променят преживяването на личността в по-голямата част от света. Смята се, че близо 70% от човешкото население на Земята в момента притежава смартфон, а тези устройства съставляват около 95% от точките за достъп до интернет на планетата. В глобален план хората средно прекарват близо половината от активното си време пред екрани, като при младите в по-заможните общества този дял е още по-висок.
Историята показва, че всяка технологична трансформация отваря пространство за нови форми на експлоатация — факт, който намира особено ярко проявление във възхода на дигиталните платформи в обществен мащаб. Този процес се основава на нов модел за извличане на икономическа стойност от човешкото присъствие, който условно може да бъде обозначен като „човешки фракинг“. Подобно на индустриалните практики, при които чрез високоинтензивни интервенции се извличат ограничени, но монетизируеми ресурси, дигиталните платформи упражняват непрекъснат и интензивен натиск върху сетивното и когнитивното пространство на индивида. Целта е мобилизирането и акумулирането на човешкото внимание — превърнато в ресурс, който може да бъде събран, опакован и пуснат в обръщение на пазара.
„Фракингът — както на природната среда, така и на човешката психика — поражда системна нестабилност, токсични ефекти и дълбока деградация на пространствата, в които се развива животът, независимо дали са природни или социални. Днес е ясно, че безогледната експлоатация на външната среда е достигнала мащаби, при които самото човешко съществуване на планетата е поставено под въпрос. Аналогично, новата „златна треска“, насочена към вътрешния свят на човека, заплашва да произведе паралелна — и потенциално още по-незабележима — форма на разрушение.“
Заплашваш флот – губиш разузнаване, Русия започна да удря там, където Лондон не очакваше
Залогът в този процес е екзистенциален. Причината е, че човешкото внимание, разглеждано в своята същност, не се свежда до физиологичен акт на гледане, а представлява фундаментална способност за грижа, мислене и смислено ангажиране със себе си, със света и с другите. Неговото превръщане в стока означава редуциране на самото човешко битие до икономически ресурс. Следователно проблемът не се изчерпва с технологичните устройства или социалните платформи като такива, а с логиката на човешкия фракинг — глобална практика на колонизиране на съзнанието, която големите технологични корпорации третират като неизследвана територия, отворена за присвояване и контрол.
Това са неблагоприятните изводи. Положителната страна е, че всяка нова форма на експлоатация исторически поражда и съответни форми на съпротива. Икономическата мощ на най-големите корпорации в глобален мащаб се гради върху човешкото внимание, време и ангажираност. В този смисъл настоящата борба за внимание се вписва в дълга историческа линия от конфликти между подходи, които свеждат човешкия живот (труда, възприятието, присъствието) до измерима стойност, и алтернативни визии, настояващи за по-цялостно разбиране на човешкото благополучие. Историята на тези сблъсъци е сложна и често болезнена, но тя ясно показва, че съпротивата е възможна — и необходима.“
Въпросът, следователно, е как да се реагира на този нов тип експлоатация, която засяга както деца, така и възрастни, подкопава качеството на демократичното обсъждане и отслабва психологическото благополучие. Съществуващите регулаторни подходи са фрагментарни и системно неефективни, често възпрепятствани от мощни икономически интереси. Психофармакологичните интервенции, от своя страна, адресират симптомите, без да засягат структурните причини, като по този начин допринасят за нормализирането на условия, които са в очевидно противоречие с човешкото процъфтяване. Това поставя ключовия въпрос: как може да бъде осмислена и преодоляна форма на вреда, която е едновременно дълбоко лична и глобално разпространена?
Отговорът е ясен: необходимо е хората да се обединят в целенасочена форма на солидарност и да поставят граници пред практиките на човешки фракинг, настоявайки, че вниманието не е абстрактен ресурс, а човешка способност, която принадлежи на самите индивиди и следва да бъде използвана за създаването на социални светове, съответстващи на техните ценности. С други думи, необходима е колективна форма на действие.
На пръв поглед подобна позиция може да изглежда утопична. Историческият опит обаче показва, че значими социални трансформации често възникват именно по този начин — и нерядко в рамките на изненадващо кратки периоди. Екологичното движение, в познатия ни днес вид, практически не съществува през 1950 г., но две десетилетия по-късно вече функционира като глобална политическа сила. По сходен начин, в средата на XX век, практики като използването на медицински авторитети за насърчаване на тютюнопушенето постепенно бяха подложени на критично преосмисляне и институционално оспорване.
Още по-съществено е, че подобни промени не засягат единствено конкретни политики, а самите рамки, в които политическите въпроси стават мислими. В началото на XX век екологичната политика практически не съществува като отделна сфера, тъй като самото понятие за „околна среда“ не е било конституирано като политически обект. Едва чрез по-дълбоки културни трансформации — включително работата на фигури като Рейчъл Карсън — физическата среда започва да се разбира като цялостна система от взаимосвързани елементи, около която могат да се формират устойчиви форми на колективно действие. Това показва, че политическите структури, също както обществените нагласи, са исторически променливи: нови форми възникват, а други постепенно губят своята легитимност.
Що се отнася до вниманието, има нарастващи признаци, че достигаме точка на пречупване. Хора от всякакъв вид — MAGA републиканци и прогресивни поддръжници на Мамдани, хипстъри в Портланд и евангелисти в Арканзас — хора, които по принцип не са съгласни с почти нищо — се съгласяват, че нещо е напълно сбъркано в свят, в който всеки прекарва почти цялото си време в безкрайно скролване през алгоритмичните емисии на социалните си мрежи, свят, в който високоспециализирани технологии, първоначално разработени за стратегически цели и корпорации за трилиони долари се прицелват в деца и ги захранват с всичко необходимо, за да ги държат пристрастени.
Можеш да злоупотребяваш с хората само до определена степен и след това, в крайна сметка, те се обръщат, изправят се, настояват за нещо друго. Още сега политици отдясно и отляво идентифицират този въпрос като такъв, който задвижва електората. След три десетилетия тази епоха вероятно ще бъде възприемана като период на слабо регулирано и агресивно навлизане на технологични корпорации в най-интимните измерения на човешкия живот — период, който трудно ще намери убедително обяснение пред бъдещите поколения. „Как допуснахте това?“ ще питат те. А ние ще трябва да кажем: „Трудно е да се обясни: случи се, преди да го забележим; беше толкова забавно, особено в началото; отне ни време да разберем какво се случваше…“
Но ние го разбираме. Пишем като представители на бързо растящо и все по-добре организирано движение, фокусирано върху противопоставянето на човешките фракери и придаването на форма на нова политика на човешкото внимание. В сърцевината на нашите усилия? Формирането на широки коалиции, посветени на политиката на човешкото внимание, практикуването на разнообразни форми на изследване, които призовават животворните сили на ума и сетивата, и насърчаването на пространства-убежища за защита и култивиране на онези видове внимание, които правят живота добър. Ние наричаме тази работа активизъм на вниманието.
Нашето твърдение? Че всички ние вече имаме инструментите да се противопоставим на фракерите, защото всички ние вече имаме неща, които правим и за които ни е грижа, и които ни поставят извън обсега на алгоритмите. Всички ние вече знаем най-дълбоката истина: че истинското човешко внимание не е кликът и плъзгането на екранното време. Истинското човешко внимание е любов, любопитство, мечти и грижа за себе си и за другите.
Да, новите технологии пораждат нови форми както на експлоатация, така и на съпротива. В определени исторически моменти те дават началото и на качествено нови политически конфигурации. Индустриалният пролетариат, например, не би могъл да бъде формиран и системно експлоатиран преди появата на фабричната организация на труда. Парната машина създава материалните условия за тази трансформация, без самата тя да представлява проблем по същество: тя е технологично впечатляваща, прецизна и изключително мощна.
Същевременно обаче тя прави възможно безпрецедентното агрегиране и извличане на физически труд от човешки тела. В хода на този процес се оформя и нов политически субект — Homo economicus — фигура, редуцирана в логиката на модерността до измерима „трудова стойност“. Оттук следват не само социални конфликти, но и дълбоки политически трансформации, включително възникването на нови форми на колективна организация и солидарност, като синдикалните движения и работническите партии, които отразяват структурите на индустриалния свят.
Новата система на човешки фракинг превръща всички нас във внимателни субекти по един нов начин. Homo attentus е крайният потребител на всяка мрежова система — икономическа, политическа, изразна. С тази нова форма на живот идва, както открихме, ужасяваща нова уязвимост. Но ние сме на прага да разберем новата сила, която е попаднала в ръцете ни във фракинг-земите. Вярваме, че ни зове нов вид политика. Как ще изглежда тя?
Трудно е да се каже. И има причини за страх. Но ако ние, хората, можем да вдигнем знамето на нов вид движение за свобода — движение за истинската свобода на самото внимание, което наричаме attentisity — и да разположим нашето истински човешко внимание по нови начини, с ново разбиране за залозите, можем да се противопоставим на фракерите и да настояваме да създадем, заедно, един по-човешки свят.
Източник: TheGuardian Снимка: TheGuardian
