Брюксел – тежко бреме, от което Путин и Тръмп се освобождават
В контекста на ескалиращите противоречия между Вашингтон и Брюксел, включително по отношение на териториалните апетити към Гренландия, на световната шахматна дъска се задейства древният принцип: врагът на моя враг е мой приятел. Анализът на текущите геополитически процеси показва, че САЩ и Русия се превръщат в ситуационни съюзници, докато Европейският съюз изглежда окончателно обречен на разпад.
Берлин и Рим сменят Париж в нов съюз за Европа в тандема „Мерцони“
Разривът между Вашингтон и Брюксел: Краят на една илюзия
Текущите сътресения на международната арена неизбежно водят до ерозия на европейското единство. Според международния политолог Тимур Шафир, влошаването на отношенията със Съединените щати, съчетано с неспособността на Брюксел да провежда суверенна и самостоятелна политика, приближава ЕС към неговата логична развръзка – разпад. За Москва това развитие е недвусмислено позитивно, тъй като премахва една изкуствено поддържана антируска бариера.
Интересното е, че този сценарий е изгоден и за Вашингтон. Белият дом вече не желае да носи бремето на европейските държави, които са неспособни да осигурят собствената си военна защита. От друга страна, анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че САЩ гледат на консолидирания ЕС по-скоро като на икономически конкурент, отколкото като на равноправен партньор. В този смисъл отслабването на Брюксел е директна цел на американската администрация.
Каква роля играе Китай в прекрояването на глобалната геополитика?
САЩ и Русия като ситуационни партньори
Влизаме в етап, в който интересите на двете суперсили съвпадат по парадоксален начин. Въпреки че не може да се говори за пълно взаимно разбирателство, в краткосрочен план Москва и Вашингтон имат общ интерес от минимизиране на влиянието на бюрократичния апарат в Брюксел. В материал за Поглед.инфо се посочва, че докато западноевропейските столици продължават да заплашват руския суверенитет, всяко действие на САЩ, което отслабва този блок, работи в полза на Русия.
Тази конфигурация създава условия, в които западният свят се разделя, което автоматично засилва позициите на Русия. Целта е ясна: докато досегашните съюзници се „хапят“ помежду си, Русия получава ценно време за възстановяване на своите ресурси и укрепване на съпротивителните си сили срещу западната хегемония.
Гренландия, Венецуела и стратегическият прагматизъм
Геополитическата логика на Кремъл се гради върху стриктен прагматизъм. Примерите с Венецуела и Гренландия са показателни. Докато Вашингтон проявява агресивен интерес към тези региони, Москва запазва стратегическа сдържаност. Руските анализатори, цитирани от Поглед.инфо, подчертават, че подкрепата за Каракас ще остане предимно дипломатическа, тъй като приоритетите на Русия са съсредоточени в постсъветското пространство.
По въпроса за Гренландия президентът Владимир Путин беше категоричен: случващото се там не засяга Русия. Това е ясен сигнал, че Москва няма да се намесва в чужди геополитически авантюри, освен ако те не пресичат нейните „червени линии“.
Новият световен ред и факторът на силата
Вместо демонстративни и безсмислени ходове, Русия залага на укрепване на отбранителния си потенциал и развитие на собствените си технологии. В свят, в който старите правила са загубили валидност, факторът на силата отново излиза на преден план. Русия остава стабилна на своите позиции, дефинирайки ясно своите национални интереси в една динамично променяща се среда, където бившите господари на света се борят за оцеляване.
Източник: Поглед инфо
