Европа пред Путин: ЕС търси свой представител, докато Вашингтон води преговорите с Москва
Европейският съюз е изправен пред сериозно дипломатическо изпитание: как да защити собствените си интереси при евентуално мирно споразумение за Украйна, когато решаващите разговори се водят между Вашингтон, Москва и Киев. В европейските столици се обсъжда определянето на специален представител, който да получи политически мандат за пряк контакт с Владимир Путин. Зад спора за конкретната личност стои далеч по-голям проблем – липсата на единна европейска стратегия за участие в преговорите, от които зависи сигурността на континента. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Европа #Русия #Украйна #Путин #Брюксел #ЕвропейскиСъюз #МирниПреговори #Дипломация #Геополитика #Тръмп #АлександърСтуб #АнтониуКоща #МеждународниОтношения #ЕвропейскаСигурност #МариновNEWS
Кой ще говори с Кремъл и защо Европа още няма обща позиция
Дискусията придоби нова острота след поредните американски дипломатически инициативи за прекратяване на войната. Според Politico сред обсъжданите възможности са финландският президент Александър Стуб, председателят на Европейския съвет Антониу Коща, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител по външната политика Кая Калас. Изданието цитира европейски дипломат, според когото изборът не бива да се превръща в „лична борба за власт“. Това е съществено разграничение: става дума за дипломатически обсъждания, а не за официално решение или вече създаден нов европейски пост.
Информацията на Politico за търсенето на общ европейски представител се допълва от независимо съобщение на Reuters, публикувано на 21 октомври. Агенцията съобщава, че според помощника на руския президент Юрий Ушаков Москва принципно е готова да участва в нови разговори с Украйна и Съединените щати през ноември. Ушаков потвърждава и контактите на американския пратеник Стив Уиткоф с Путин след срещите му с украински и европейски представители в Осло. Това потвърждава активизирането на дипломатическия процес, но не и наличието на съгласуван европейски преговарящ.
Разминаването между европейските столици не е ново. Още през юни Associated Press съобщи за различия между лидерите на ЕС относно установяването на пряк комуникационен канал с Москва. Коща подкрепя възможността Европа самостоятелно да предава позициите си на Кремъл, докато други правителства настояват подобни контакти да бъдат внимателно съгласувани с Украйна. Особено чувствителен остава въпросът дали европейски представител трябва да изпълнява посредническа функция, или да участва като страна със собствени интереси. Това са две различни дипломатически роли, които предполагат различни политически правомощия.
Финландският президент Александър Стуб привлича внимание заради съчетанието от международни контакти и специфичния опит на страната му в отношенията с Русия. Финландия има дълга обща граница с Руската федерация, исторически опит в двустранната дипломация и непосредствен интерес от бъдещите договорености за регионална сигурност. Стуб поддържа контакти с Доналд Тръмп и участва в обсъжданията около Украйна. Неговото евентуално определяне обаче би изисквало съгласие между европейските правителства. Националният авторитет на един държавен глава сам по себе си не създава право да поема международни ангажименти от името на целия съюз.
Другият подход предполага използването на вече съществуващите европейски институции. Антониу Коща представлява държавните и правителствените ръководители в рамките на Европейския съвет, докато Урсула фон дер Лайен оглавява Европейската комисия. Кая Калас отговаря за координацията на общата външна политика. Тези позиции предоставят институционална тежест, но не премахват необходимостта от политическо съгласие между държавите членки. Особено при въпроси, свързани с територии, санкции и гаранции за сигурност, различните компетенции имат значение. Затова назначаването на представител без предварително уточнени цели може да създаде допълнителни противоречия вместо очакваната дипломатическа яснота.
Президентът на Чехия Петр Павел поставя проблема в още по-неудобна светлина. В интервю за журналистическата мрежа на Axel Springer, цитирано в първоначалната публикация, той заявява, че Путин не възприема Европейския съюз като авторитет и избягва разговори с някои от неговите водещи представители. Това е оценка на чешкия държавен глава, а не независимо установен мотив за поведението на Кремъл. Павел допуска европейските държави да упълномощят конкретен лидер или група лидери, дори те да не заемат висши длъжности в ЕС или НАТО. Така въпросът за представителството излиза извън институционалната йерархия.
За Украйна подобно развитие има непосредствено значение. Киев настоява решенията за бъдещето на страната да не бъдат вземани без нейно участие, а европейските партньори имат собствен интерес от устойчиви гаранции срещу нова военна ескалация. Разговорите за евентуално споразумение неизбежно засягат контрола върху територии, условията за прекратяване на бойните действия, военната помощ, възстановяването и режима на санкции. Нито една от тези теми не може да бъде сведена до дипломатически протокол. Всяка договореност би имала последици за украинския суверенитет и за начина, по който европейските държави планират своята отбрана.
Американският фактор допълнително усложнява европейската позиция. Администрацията на Доналд Тръмп поддържа собствен канал за разговори с руското ръководство, а специалният пратеник Стив Уиткоф участва активно в дипломатическите контакти. За европейските правителства възниква практическа дилема: да подкрепят американската инициатива, като се стремят да влияят върху съдържанието ѝ, или да изградят допълнителен механизъм за непосредствено общуване с Москва. Двата подхода не са задължително несъвместими. Без ясна координация обаче съществува риск различните участници да представят несъгласувани условия и очаквания пред руската страна.
Позицията на Кремъл също не позволява прибързани заключения. Принципната готовност за нови разговори не представлява съгласие с европейските предложения, нито доказва готовност за компромис по най-спорните въпроси. Москва продължава да формулира собствените си изисквания за уреждане на конфликта, докато европейските правителства подчертават необходимостта от защита на украинската независимост. Разликата между съгласие за среща и съгласие за мирно споразумение остава фундаментална. Затова евентуалният европейски пратеник ще се нуждае не просто от достъп до Путин, а от конкретни инструкции за допустимите рамки на преговорите.
Анализa на Маринов NEWS
Европейският спор за бъдещия събеседник на Путин разкрива основното противоречие в дипломатическата стратегия на ЕС: съюзът иска участие във вземането на решения, но все още не е изработил единен механизъм за преговори с Москва. Изборът между национален лидер и институционален представител няма да разреши този проблем автоматично. Решаващи ще бъдат общият мандат, съгласуването с Киев и конкретните условия, които европейските държави са готови да защитават. Без тях дори пряк разговор на най-високо равнище може да остане политически жест. Европа има нужда не само от човек на масата, а от ясна позиция зад него.
Източник: Маринов NEWS
Кой ще представлява Европа в разговорите с Путин?
Докато Вашингтон разговаря с Москва за бъдещето на Украйна, в Европейския съюз назрява спор кой трябва да защитава интересите на континента. Александър Стуб, Антониу Коща, Урсула фон дер Лайен и Кая Калас попадат в дипломатическите обсъждания, но общо решение няма. Проблемът далеч не се изчерпва с имената. Брюксел трябва да определи какво иска да постигне, кой може да поеме отговорност и как ще бъде гарантирано участието на Киев. Предстои важен избор за европейската дипломация.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#ПреговориСРусия #ВойнатаВУкрайна #ЕвропейскаПолитика #Кремъл #Вашингтон #МеждународнаДипломация #СигурностНаЕвропа #МирЗаУкрайна #СветовниНовини #ПолитическиАнализ #НовиниДнес
