ВКУСНИ РЕЦЕПТИ, Ароматна паста с манатарки
Широко разпространено е анахроничното вярване, разпространено преди всичко на американския континент, че именно Марко Поло, завръщайки се от Китай през 1292 г., въвежда пастата първо в Италия, а след това и в целия Запад. Това обаче е градска легенда, родена в САЩ през 1938 г. в списание Macaroni Journal, публикувано от Асоциацията на американските и канадските индустриалци, с цел да облагороди пастата в очите на американските потребители, т.е. тя да бъде възприета като по-международна храна, а не само като свързана с италианските гета (Little Italy), където присъства от началото на 19 век.
Целта е да се избегне свързването на пастата с широко разпространеното мнение, свързващо италианските имигранти с подземния свят. Вестникът съобщава в комична и детска рубрика, че известният венециански моряк, след като се завръща от Китай през 1292 г., носи със себе си сноп китайски нудли, които са в основата на произхода на италианската паста. Това е последвано през 1939 г. от също толкова въображаемият американски филм „Приключенията на Марко Поло“ (The Adventures of Marco Polo), който благоприятства вкореняването в световното обществено мнение на тези лъжливи популярни вярвания за произхода на италианската паста.
Пастата е считана от италианците освен за храна и за елемент на съюз, споделян в цяла Италия: тя от край време е неразделна част от живота, от народната култура (семпла, но традиционна) на всички италианци, не само от тяхната кухня, но от самата им същност. Средата, феномените и атмосферата около чинията с паста навлизат в колективното въображение по отношение на средния италианец в цяла Европа и целия свят, първо в литературата и музиката през Средновековието, след това в операта и в театъра от епохата на Ренесансa и накрая в киното, предлагайки вдъхновение за много международно признати шедьоври, които винаги са били част от италианския дух.
Позовавайки се на Обединението на Италия, което понякога е политически оспорвано, Чезаре Марки признава пастата като мощен символ на обединение и я описва по следния начин: „.. нашият народ е по-скоро сбирщина отколкото народ. Но когато дойде време за обяд, седнали пред чиния със спагети, жителите на полуострова се разпознават като италианци… Дори военната служба, дори всеобщото избирателно право (не говорим за фискално задължение) не упражняват такава обединяваща сила . Обединението на Италия, мечтано от бащите на Рисорджименто, сега се нарича „паста““
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
- сушени манатарки – 25 г
- паста – 300 г Спагети или Талиатели
- пармезан – около 40 г
- маскарпоне – 100 г (или готварска сметана)
- бяло вино – 50 мл. сухо
- чесън – 3 скилидки
- зехтин – 20 мл
- краве масло – 30 г
- брашно – 1 с.л.
- телешки бульон – 300 мл
- сол – на вкус
- черен пипер – на вкус (прясно смлян)
Загрейте телешкия бульон и хидратирайте в него сушените манатарки. Те са с изключително силен вкус, много ароматни и вкусни. Оставете ги за 30 минути или докато хубаво омекнат.
Отцедете гъбите като запазите бульона. Разбийте в него една лъжица брашно.
Накълцайте чесъна и го запържете за кратко в маслото и зехтина. Добавете манатарките, предварително нарязани. Запържете и тях за 2-3 минути.
На другия котлон може да сложите вече да завира и водата за пастата. Подсолете я с лъжичка сол. Щом заври, сложете спагетите да варят според указанията на пакета.
След като сте запържили манатарките, сипете виното и бъркайте две минути, за да се изпари алкохола.
Добавете сметаната или маскарпонето, подправете с черен пипер и малко сол, после разбъркайте и налейте бульона с брашното. Гответе около 10 минути или докато сосчето се сгъсти, но не прекалено. Ако е нужно, наливайте по още малко бульон.
Прехвърлете сварената паста при соса, подхвърлете няколко пъти в тигана, за да се смеси всичко.
Сервирайте пастата с манатарки с пармезан, настърган на люспички.
Добър апетит с тази ароматна паста с манатарки.
Източник: Готвач бг
