Под 15 и офлайн: Франция въвежда забрана за социалните мрежи
Френският президент Еманюел Макрон иска забраната да влезе в сила от 1 септември.
Кристалина Георгиева от МВФ: Европа трябва да престане да се подценява
БРЮКСЕЛ — Франция се устремява към въвеждане на забрана за достъп до социални мрежи за деца под 15 години, което би я направило втората държава, предприела тази стъпка в света, предприела подобна стъпка.
Инициативата се появява на фона на нарастващи опасения относно въздействието на приложения като Snapchat, TikTok, Instagram и X върху психичното здраве на децата.
След като Австралия през декември изключва деца под 16 години от редица платформи, Франция оглавява инициативата в Европа със законопроект, който би забранил социалните мрежи за лица под 15 години още през тази година.
Подкрепен от президента Еманюел Макрон и неговата центристка партия „Ренесанс“, предложеният закон преминава през долната камара на френския парламент във вторник.
Ето пет неща, които трябва да знаете.
Кога влиза в сила забраната?
Макар срокът да не е окончателно определен, правителството предвижда това да стане през септември тази година.
„От 1 септември нашите деца и юноши най-сетне ще бъдат защитени. Аз ще се погрижа за това“, казва Макрон в публикация в X.
Законопроектът сега трябва да бъде гласуван от френския Сенат, като управляващата коалиция на Макрон се стреми към обсъждане на 16 февруари.
Ако Сенатът приеме закона, ще бъде сформирана съвместна комисия с представители на двете камари на парламента, която да финализира текста.
Кои платформи ще бъдат забранени?
Това решение ще бъде взето от френския медиен регулатор Arcom, тъй като самото законодателство не посочва кои платформи попадат в обхвата му и кои — не.
Архитектът на законопроекта, депутатът от „Ренесанс“ Лор Милер, казва, че той ще бъде подобен на австралийския и вероятно ще забрани на лица под 15 години да използват Snapchat, TikTok, Instagram и X.
Австралия вече не позволява на деца под 16 години да създават профили във Facebook, Instagram, Kick, Reddit, Snapchat, Threads, TikTok, Twitch, X и YouTube.
Австралийският списък не включва Discord, GitHub, Google Classroom, LEGO Play, Messenger, Pinterest, Roblox, Steam и Steam Chat, WhatsApp или YouTube Kids.
Милер също така описва планове за изработване на дефиниция, която може да доведе до това забраната да обхваща отделни функционалности в рамките на социалните мрежи.
WhatsApp Stories и Channels — функции на популярното приложение за съобщения — могат да бъдат включени, както и онлайн чатът в платформата за игри Roblox, казва френският депутат.
Кой ще отговаря за прилагането на забраната?
Тъй като Франция е на път да стане първата страна в Европейския съюз, предприела тази стъпка, основен спорен въпрос в хода на парламентарното разглеждане е кой ще следи за прилагането ѝ.
В крайна сметка отговорността е възложена на Брюксел.
ЕС разполага с всеобхватни правила за социалните мрежи, като например Акта за цифровите услуги (DSA), който по принцип забранява на държавите да налагат допълнителни задължения на големите платформи. След поредица от консултации между Франция и Европейската комисия е постигнато споразумение.
Франция не може да налага допълнителни задължения на платформите, но може да определи минимална възраст за достъп до социалните мрежи. Оттам нататък Комисията ще трябва да следи за спазването на националните правила.
Това е сходно с начина, по който функционират и други части на DSA, например по отношение на незаконното съдържание. Какво точно представлява незаконно съдържание се определя от националното законодателство, а Комисията следи дали платформите правилно оценяват и ограничават рисковете от разпространението му.
Как точно ЕС ще гарантира, че деца във Франция няма да имат достъп до сайтовете, все още не е изпробвано на практика.
Нарушенията на DSA могат да доведат до глоби в размер до 6 процента от годишния глобален оборот на платформите.
Какви са техническите предизвикателства?
Компаниите в сектора са в остър спор кой трябва да внедри възрастови проверки, които да направят възможна забраната за социалните мрежи.
Доставчици на платформи, включително Meta, твърдят, че проверките на възрастта следва да се извършват на ниво операционна система, докато доставчици на операционни системи и магазини за приложения, като Apple, застъпват противоположната позиция.
Комисията не е възложила ясно отговорността на нито една от страните, но Франция тълкува насоките от Брюксел като поставящи отговорността върху доставчиците на услуги. Поради това френският законопроект възлага задължението на платформи като TikTok и Instagram.
Изборът на конкретното техническо решение за прилагане на забраната ще бъде предоставен на платформите, при условие че то отговаря на изискванията за точност и защита на личните данни.
Някои публични институции вече са разработили решения, като например френската пощенска услуга „Jeprouvemonage“, които платформите могат да използват. Налични са и частни технологични решения.
„Никакво решение няма да бъде налагано на платформите от държавата“, заявява пред журналисти кабинетът на министъра на цифровите въпроси.
Случва ли се това и в други европейски страни?
Франция не е единствената европейска държава, която работи по подобни ограничения.
Парламентът на Дания се споразумява за ограничения за лица под 15 години, макар че родителите могат да разрешат достъп до социални мрежи, ако децата са над 13 години. Дания все още не е приела официален закон. Министърът на цифровите въпроси на Австрия заявява, че се разработва забрана по австралийски модел за деца под 14 години.
Законопроекти се разглеждат в парламентите на Испания и Италия, а гръцкият премиер Кириакос Мицотакис също изразява подкрепа за подобни планове. Германия обмисля различни варианти. Нидерландското правителство издава насоки, според които деца под 15 години не бива да имат достъп до социални мрежи като TikTok.
Много от тези държави, както и Европейският парламент, заявяват, че желаят действия на равнище ЕС.
Макар Комисията да заявява, че ще позволи на държавите членки сами да определят минимална възраст за достъп до социалните мрежи, тя също така се опитва да изработи мерки, които да се прилагат в целия съюз.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лично отделя внимание на този въпрос и създава експертна група, която да прецени дали забрана на равнище ЕС е желателна и приложима.
