Кристалина Георгиева от МВФ: Европа трябва да престане да се подценява
Седем от десетте най-добре представящи се икономики през 2025 г. са държави от ЕС — затова Европа трябва да спре да се подценява, заявява Кристалина Георгиева.
ЕС и Индия затягат редиците срещу Тръмп и Си, за да финализират търговско споразумение
Европа не е обречена на неизбежен упадък — и всъщност се справя по-добре, отколкото повечето хора осъзнават, казва управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.
Голяма част от политическата „балонна“ среда на Европейския съюз е обзета от отчаяние, откакто слабостта на блока беше разкрита по време на неотдавнашна конфронтация със САЩ заради Гренландия.
Сергей Наришкин: „Орешник“ сложи точка на розовите сънища за западно превъзходство
Макар президентът на САЩ Доналд Тръмп в крайна сметка да отстъпва, европейската военна реакция — изпращането на символичен брой войници на северноатлантическия остров — подчертава, че ако Белият дом действително е искал да завземе Гренландия, европейците не биха имали друг избор, освен да се съгласят.
Но в интервю за POLITICO Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, споделя, че песимизмът е неоснователен.
В класация в края на годината за най-добре представящите се икономики, изготвена от The Economist, тя отбелязва, че в топ 10 попадат седем държави от ЕС, като Португалия заема първото място. Иберийската икономика отчита устойчив растеж, като същевременно уверено намалява дълга си през последните години.
Това е факт, подчертава тя, който заслужава да бъде отбелязан.
„Европейците — ние сме скромни хора. Не се хвалим“, заявява ръководителят на МВФ.
Тя припомня как неотдавна американски колега е направил „нещо показателно“.
„Той реагира с: ‘Нека да погледнем това — страхотен съм, фантастичен’“, допълва Георгиева. „В Европа правиш нещо велико и казваш ‘не е зле’. В света, в който живеем сега, трябва малко да се похвалиш, да излъчиш увереност.“
Още преди ескалацията около Гренландия усещането за отчаяние се е настанило сред висшите нива на европейското икономическо вземане на решения. Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка, предупреждава, че блокът е изправен пред „бавна агония“, ако не проведе реформи.
Георгиева подчертава за все по-безкомпромисен начин, по който държавите действат днес. В реч по-рано в понеделник тя заявява, че светът е станал „многополюсен“ — код за нова ера на геополитическо съперничество между блокове, която заменя едностранното американско господство. Това е конфигурация, която оставя малко пространство за многостранни организации като самия МВФ.
Говорейки пред POLITICO, Георгиева казва, че „геополитическите фактори играят все по-голяма роля при определянето на световната икономика“. По отношение на Гренландия тя отбелязва, че фактът, че „съюзниците все по-трудно запазват усещането си за обща цел“, представлява „съществена промяна“.
Тя обаче настоява, че „съдбата на Европа е в ръцете на европейците“. Списъкът от препоръки на МВФ за реформи в икономиката на ЕС повтаря тези на Драги от доклада му за конкурентоспособността от 2024 г.: укрепване на единния пазар, намаляване на регулациите за бизнеса и интегриране на фрагментираните енергийни и финансови системи на континента.
Георгиева казва, че е „от първостепенно значение“ ЕС да ускори реформите. „Подредете си собствената къща“, заявява тя.
Три от най-добре представящите се държави в класацията на The Economist — Ирландия, Португалия и Гърция — са поставени под надзора на МВФ в разгара на кризата в еврозоната. Там те са принудени да приемат болезнени корекции под формата на т.нар. програми за структурни реформи, включващи данъчни увеличения и драстични съкращения на публичните услуги. В случая с Гърция тези реформи водят до рязко нарастване на безработицата и бедността; брутният вътрешен продукт на глава от населението все още не е достигнал предкризисното си равнище.
Но, казва Георгиева, сегашният им успех е доказателство, че държавите — и ЕС като цяло — могат да променят икономическата си траектория.
Запитана дали Европа трябва да обмисли ответни действия срещу американския натиск чрез разпродаване на активи като държавни облигации — предложение, включено в неотдавнашен анализаторски доклад на Deutsche Bank — високопоставената представителка призовава към предпазливост.
„Бих казала, че гладкото функциониране на международната парична система е ценно за всички държави, а нарушаването му може да има негативен ефект,“ обяснява тя.
Българката, ръководеща базирания във Вашингтон фонд, все пак подкрепя идеята за по-развит пазар на общ дълг на ЕС — позиция, защитавана от Драги, но посрещана с подозрение от фискално предпазливи държави като Германия и Нидерландия.
По отношение на отпускането на 8,1 млрд. долара от МВФ за Украйна, с цел подпомагане на финансовите ѝ нужди, Георгиева казва, че се стреми да свика заседание на Управителния съвет на фонда през втората половина на февруари, на което програмата може да бъде одобрена, а средствата — отпуснати. Макар сумата да е относително малка — по-малко от една десета от 90-те млрд. евро, които ЕС се е ангажирал да предостави на Украйна — одобрението на МВФ е сигнал на доверие за финансовите пазари.
Ръководителят на МВФ също така заявява, че е „насрочена“ среща с министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт относно ситуацията във Венецуела и че тя ще се състои „в най-близко бъдеще“.
МВФ прекратява работата си с Венецуела през 2019 г. Фондът оценява, че икономиката на южноамериканската страна, засегната от американски санкции и лошо управление, се е свила до една трета от предишния си максимум. След като САЩ задържат венецуелския президент Николас Мадуро в началото на годината, е обсъдена възможността Венецуела отново да получи достъп до финансиране от МВФ.
