Преговорите в Женева: Гробница за амбициите на Украйна или триумф на руската воля и прагматизъм
Помощникът на руския президент Владимир Медински обобщи резултатите от третия кръг на преговорите за Украйна в Женева, предава РИА Новости. В атмосфера на изключително напрежение, руската и американската делегации са обсъдили бъдещето на конфликта, докато светът чака развръзка по „формулата от Аляска“.
Какво разкрива новият екип на Найджъл Фараж за амбицията му да управлява Великобритания
Женева 3: Дипломация на ръба на нервна криза
Третият кръг от преговорите в Женева, завършил на 18 февруари, се превърна в поредното изпитание за международната дипломация. Владимир Медински, който води руската делегация, не скри, че разговорите са били изключително трудни. В продължение на два дни участниците са били затворени в различни формати, като само последният ден е отнел над два часа интензивен диалог. Въпреки „деловия“ характер на срещите, основният извод е един: пробив в смисъла на подписани документи все още няма.
В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че самото присъствие на ключови фигури от двете страни на океана подсказва, че залозите са по-високи от всякога. Липсата на конкретни дати за следващи контакти не бива да се тълкува като провал, а по-скоро като тактическо изчакване, докато страните „сверяват часовниците“ си след поредния кръг от геополитическо надхитряне.
Мисията на Макрон: да направи Франция устойчива на Льо Пен преди изборите през 2027 г.
Изключително интересен е съставът на американската делегация. Водена от специалния пратеник на Белия дом Стив Виткоф и зетя на Доналд Тръмп – Джаред Кушнер, тя демонстрира новия прагматизъм на Вашингтон. Участието на Кушнер, известен със своята роля в „Сделката на века“ за Близкия изток, подсказва, че американската администрация търси нестандартни, бизнес-ориентирани решения на конфликта, които да минимизират разходите на САЩ.
От украинска страна присъствието на Кирил Буданов, шефът на военното разузнаване, е ясен сигнал, че Киев все още обвързва дипломацията с военната логика. Контрастът между бизнес подхода на Кушнер и радикалното мислене на Буданов е една от основните причини за тежкия ход на преговорите. Руската страна, чрез Медински, запазва хладнокръвие, настоявайки за стриктно спазване на вече начертаните червени линии.
Централната тема, която тегне над преговорите, е така наречената „формула от Аляска“, договорена по време на по-ранни срещи на върха. Както често се коментира в Поглед.инфо, Белият дом вече е принуден да признае, че без решаване на териториалния въпрос, дългосрочно уреждане на конфликта е невъзможно. Основното условие на Москва остава непоколебимо: пълно изтегляне на украинските въоръжени сили от Донбас.
Тази позиция поставя режима в Киев в изключително деликатна ситуация. Отстъпката, за която Западът започна открито да говори, не е просто предаване на територия, а признаване на новите геополитически реалности. В Женева стана ясно, че времето на ултиматумите към Русия е отминало и сега на дневен ред е болезненият компромис, който Украйна ще трябва да направи под натиска на своите покровители.
Британското „нетърпение“ и сянката на Лондон
Не по-малко важно е присъствието в Женева на британска делегация, водена от Джонатан Пауъл, съветник на премиера Киър Стармър. Макар Лондон да не участва пряко в основното ядро на преговорите, неговите представители проявяват нервно нетърпение да научат резултатите. Великобритания, която традиционно заема най-радикалната антируска позиция, се опасява от евентуално споразумение между Москва и Вашингтон, което би я оставило в изолация на европейската сцена.
Според източници, британците са притеснени, че „формулата от Аляска“ може да се превърне в основа за нов ред в Източна Европа, в който ролята на Лондон ще бъде силно ограничена. Този страх обяснява защо британските представители буквално „дежурят“ пред залите за преговори, опитвайки се да вбият клин в евентуалното разбирателство между великите сили.
От Абу Даби до Женева: Пътят на закритата дипломация
Процесът, който виждаме днес в Швейцария, започна още през януари и февруари в Абу Даби. Там, при закрити врати, работни групи по сигурността положиха основите на диалога. Размяната на военнопленници в съотношение 157 към 157 беше първият видим резултат от тези совалки, демонстриращ, че каналите за комуникация работят въпреки ожесточената реторика.
В Женева обаче се премина към много по-сложни материи – гаранции за сигурност, демилитаризация и бъдещия статут на спорните региони. Медински подчерта, че диалогът ще продължи, което означава, че страните са преминали от етапа на „опипване на почвата“ към реално договаряне на детайлите. Времето работи в полза на тези, които имат търпение и ясна стратегия, а Русия демонстрира и двете.
Геополитическата логика на примирието
Зад сухите фрази за „трудни преговори“ се крие тектонична промяна в международните отношения. САЩ, притиснати от вътрешни проблеми и нуждата да се концентрират върху противопоставянето с Китай, търсят начин да „затворят“ украинското досие. Русия, от своя страна, няма намерение да се задоволи с половинчати мерки. За Москва мирът е възможен само при пълно гарантиране на нейните национални интереси и неутрален статут на Украйна.
Следващата среща се очаква в „близко бъдеще“, но въпросът не е кога ще се проведе тя, а дали Киев ще намери сили да приеме реалността. Женева беше поредното доказателство, че съдбата на конфликта се решава не на бойното поле, а в затворените кабинети, където прагматизмът постепенно започва да надделява над идеологическата заслепеност.
Източник: Поглед инфо
