Мисията на Макрон: да направи Франция устойчива на Льо Пен преди изборите през 2027 г.
Крайнодясната партия „Национален сбор“ вече изразява остри възражения срещу спорни кадрови решения.
ПАРИЖ — Еманюел Макрон действа ускорено, за да изгради предпазни механизми срещу евентуален крайнодесен президент на Франция.
Френският лидер ускорява ключови кадрови назначения и разполага лоялни фигури на стратегически позиции с цел да консолидира влиянието си и да възпрепятства „Национален сбор“ в реализирането на неговата популистка програма, според четирима френски официални представители и двама бивши длъжностни лица.
Какво ще донесе руската делегация в Женева и трудният диалог със САЩ. Изявления на Рябков
Социологическите проучвания сочат, че крайнодясната партия се очертава като фаворит за президентските избори догодина, а Марин Льо Пен и Жордан Бардела — нейните вероятни кандидати — дават индикации, че биха се стремили да ревизират икономическите реформи на Макрон и да редуцират ангажиментите на Франция към ЕС и НАТО.
„Той [Макрон] е обезпокоен от рисковете на хоризонта и се стреми да консолидира наследството си“, казва бивш дипломат, на фона на засилваща се нестабилност на Запада, породена от руската агресивност и американската непредсказуемост.
Макрон вече посочва свой съюзник за най-висшия одиторски пост в страната въпреки обвиненията в конфликт на интереси. В Министерството на външните работи протича мащабна кадрова реорганизация, която надхвърля традиционните летни ротации на посланици във френските мисии. Над 60 дипломатически представителства очакват нови назначения през идните месеци, включително във Вашингтон, Лондон, Берлин и Киев.
„Всичко ще бъде уредено преди президентските избори през май 2027 г.“, казва френски посланик пред POLITICO.
Ранната оставка на управителя на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало миналата седмица допълнително разчиства пътя за Макрон да назначи нов ръководител на поста с шестгодишен мандат преди следващите избори.
Решението на Макрон да смени началника на Генералния щаб на Франция през лятото също е частично продиктувано от стремежа този пост да бъде зает от фигура със силен глас, способна да се изправи срещу евентуален президент от „Национален сбор“, казват двама военни представители. Един от тях, високопоставен офицер, отбелязва, че целта е назначеният да разполага с достатъчен авторитет и опит, за да бъде възприеман сериозно, ако се наложи да се противопостави на спорни предложения на „Национален сбор“ — включително евентуално напускане на интегрираното военно командване на НАТО.
Кадровите ходове далеч надхвърлят действията на лидер в заключителната фаза на мандата си, който просто се стреми да затвърди мястото си в историята, казват официалните представители, говорили пред POLITICO при условие за анонимност. По думите им това представлява целенасочен опит за изолиране на френските институции от потенциални сътресения, породени от „Национален сбор“.
Балансът за Макрон обаче остава деликатен.
Назначаването на тясно обвързани съюзници на някои от тези постове крие риск да подкопае възприеманата им институционална независимост и неутралност — независимо от първоначалния мотив за тези назначения.
Същевременно, чрез разполагането на лоялни фигури на ключови позиции, френският президент може да има предвид и политически хоризонти отвъд 2027 г., отбелязва бившият дипломат. Не е тайна, че Макрон, който няма право на трети пореден мандат, вече загатва за възможността да обмисли кандидатура на президентските избори през 2032 г.
Институционално обезпечаване
„Национален сбор“ може да се наложи да отложи избора на президентски кандидат, докато през юли бъде решена жалбата на Льо Пен срещу присъдата ѝ за присвояване и наложената ѝ петгодишна забрана за участие в избори, но партията вече осъжда това, което определя като „нелиберални“ ходове на Макрон.
„Президентът Макрон се опитва да заключи институциите, с надеждата да запази контрол над тях и да разшири влиянието си“, заявява в сряда Бардела, разглеждан като „план Б“ на партията за президентски кандидат.
Попитан по време на европейска среща в четвъртък за усилията си да защити институциите преди края на мандата си, Макрон казва, че това е „важен“ въпрос, но отказва коментар, тъй като темата не фигурира в дневния ред.
Френският президент предизвиква сходни противоречия и с други кадрови решения. Миналата година той е подложен на критики за политизиране на френската администрация, след като назначава свой политически съюзник с ограничен юридически опит начело на най-висшия конституционен орган на страната. Назначението на Макрон на френски еврокомисар през 2024 г. — Стефан Сежурне — също поражда въпроси поради близките им отношения.
Франция разполага с една от най-силните президентски институции в Европа, но това не означава, че следващият държавен глава лесно ще може да отстрани или пренебрегне назначенията на Макрон.
Кадровите решения ще представляват „сериозно предизвикателство за мащабната визия на Марин Льо Пен за дълбока трансформация“, казва френският конституционен експерт Бенжамен Морел.
„Системата е изградена с множество предпазни механизми. Те може и да не съхранят наследството на Макрон, но биха ограничили изпълнителната власт на Льо Пен, дори ако във Франция тя изглежда почти неограничена.“
Институционално изпитание
Още спорни назначения се очертават на хоризонта.
Макрон трябва да избере нов председател на Държавния съвет — ключова институция, която действа едновременно като правен съветник на правителството и като съд в спорове между граждани и държавата — когато настоящият ръководител достигне задължителната пенсионна възраст от 68 години през май.
„Административното право далеч не е тривиална материя — то обхваща спорове, свързани с имиграцията, обществения ред и полицията… все области с висок конфликтен потенциал“, казва Морел.
В рамките на ЕС правителствата се стремят преговорите за следващия седемгодишен бюджет на Съюза да бъдат приключени преди 2027 г., казва служител на Европейския парламент пред POLITICO.
Паралелно с това се очертава дебат дали да бъде постигнато предварително подновяване на мандата на Антониу Коща като председател на Европейския съвет, преди той да изтече — малко след президентските избори във Франция, добавя служителят. „Това със сигурност ще се превърне в проблем“, казва той. „Необходимо е единодушие, а [унгарският премиер Виктор] Орбан, ако все още е на власт, и чехите са в една и съща политическа група с Льо Пен.“
