Европа няма да действа по инерция в отношенията със САЩ, заявява латвийският премиер Евика Силиня
Евика Силиня отбелязва, че една по-утвърдена и стратегически уверена Европа би могла да внесе нова динамика във взаимодействието си със Съединените щати.
Москва предлага управление на Украйна външно под егидата на ООН, това ли е последния шанс за мир
МЮНХЕН — Европа следва да се утвърди като самостоятелен геополитически актьор, способен да формулира и отстоява позициите си спрямо Съединените щати по „директен и ясен“ начин, в контекста на пренастройващите се трансатлантическите отношения, заявява латвийският министър-председател Евика Силиня пред POLITICO.
След заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия, „не вярвам, че можем да продължим в рамките на досегашната парадигма на взаимодействие“, посочва Силиня в интервю в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността.
НАТО Марк Рюте: Ще спечелим всяка битка с Русия, само да не ни напада сега
„Когато демонстрирахме институционално и политическо единство в подкрепа на Гренландия и Дания, настъпи осезаема промяна в динамиката на отношенията“, допълва тя. „Европа трябва да бъде възприемана като консолидиран и сериозен политически субект.“
Коментарите отразяват оформящ се консенсус в европейските политически среди, че казусът „Гренландия“ — най-сериозният в поредица от напрежения между съюзници, провокирани от Доналд Тръмп след повторното му встъпване в Белия дом — упражнява безпрецедентен натиск върху архитектурата на трансатлантическите отношения.
В събота държавният секретар на САЩ Марко Рубио в Мюнхен възприема по-помирителен тон, подчертавайки, че Вашингтон не възнамерява да бъде „пазител на упадъка на Запада“, като същевременно заявява стремеж към „реанимиране на едно историческо партньорство“ с Европа.
Значителна част от европейските политически среди посрещат изявленията на Рубио с премерена резервираност, отбелязвайки, че идеологическите устои на администрацията на Тръмп остават непроменени. Силиня отбелязва, че думите му все пак сигнализират за общ ангажимент към „по-силно, по-сигурно и по-проспериращо бъдеще“ за Европа и Съединените щати, като същевременно подчертава, че „глобалният контекст вече е различен“.
Това предполага необходимост и двете страни да формулират ясно рамката на взаимното си взаимодействие — „как Европа ще структурира отношенията си със Съединените щати и как Съединените щати ще се отнасят към Европа“, допълва тя.
Ако Европа се стреми към по-висока степен на решителност, това неизбежно изисква преосмисляне на тромавите институционални процедури, които предполагат постигането на пълен консенсус между всички 27 държавни членки, често с разнопосочни мнения.
Този процес вече е в ход. Миналата седмица лидерите на ЕС постигат съгласие, че държавите могат да се консолидират в по-малки коалиции от съмишленици с цел ускоряване на законодателния процес и ограничаване на възможностите за блокиране чрез вето от страни като Унгария, които възпрепятстват предоставянето на помощ за Украйна и задълбочаването на сътрудничеството в сферата на отбраната.
„Самата Европа се трансформира и с нея вероятно ще се промени и начинът, по който се вземат решения“, отбелязва Силиня.
Ръководителят на отбраната на Съюза Андрюс Кубилюс предлага създаването на европейски Съвет за сигурност по модела на ООН, който да даде възможност за бързо и ефективно вземане на решения в условията на криза, особено в случай че ЕС пристъпи към формирането на военна „сила за бързо реагиране“.
Определяйки инициативата като „наистина разумна идея“, Силиня заявява: „Защо да не създадем Съвет за сигурност?“
Политикът от дясноцентристкия спектър посочва още, че е отворена към участие в ранни консултации относно изграждането на европейски ядрен възпиращ капацитет — идея, която набира подкрепа в редица столици на ЕС на фона на нарастващата несигурност около ангажимента на Съединените щати да гарантират защитата на континента чрез своя ядрен арсенал.
„Ако отчитаме поетите до момента ангажименти, защо не?“ отбелязва тя.
По-добре въоръжена и по-решителна Европа, по думите ѝ, би придобила по-висок международен авторитет.
„Това означава, че в отношенията със Съединените щати ще бъдем подготвени да формулираме позициите си по по-директен и ясен начин“, казва тя. „Този политически танц ще продължи, но с променени стъпки.“
