ЕС и Австралия: пет ключови препятствия пред търговското споразумение
Могат ли ЕС и Австралия да преодолеят различията си и да сключат сделка?
Руският Су-57 превърна Северна Африка в кошмар за НАТО и Пентагона
БРЮКСЕЛ — Следващата стъпка в търговския списък със задачи на Урсула фон дер Лайен: Австралия.
Съюзникът на ЕС в лицето на Австралия демонстрира готовност за сближаване на фона на митническата политика на Доналд Тръмп, която ускорява пренареждането на глобалните търговски отношения. Брюксел и Канбера споделят стратегически опасения по отношение на Китай и заемат сходни позиции по редица въпроси — от финансирането на научни изследвания до сътрудничеството в отбраната.
„Петрохан“: Трагедия, която е диагноза на живота ни и извади на показ провала на държавността
ЕС и Австралия се доближават до споразумение през октомври 2023 г., в кулоарите на срещата на Г-7 в Осака, Япония. Австралийският министър на търговията Дон Фарел обаче се оттегля в последния момент вследствие на значителен вътрешнополитически натиск от селскостопанския сектор.
Нерешени остават няколко ключови въпроса: достъпът на австралийско говеждо и агнешко месо до европейския пазар, защитните механизми на ЕС за специализирани хранителни продукти, режимът за критичните суровини, както и данъчното облагане на луксозните автомобили в Австралия.
Фарел предстои да посети Брюксел в четвъртък, за да се срещне с комисарите на ЕС по търговията и земеделието Марош Шефчович и Кристоф Хансен. В случай че успеят да разрешат различията си, председателят на Комисията ще отлети за Австралия с цел да финализира официално споразумение.
„Не сключвам лоши сделки“, казва Фарел преди да замине за Брюксел.
Ето пет въпроса, които трябва да бъдат уредени, за да се стигне до добра сделка:
Разгневени фермери
Най-сериозното препятствие е дали ЕС ще предостави разширен достъп за австралийска селскостопанска продукция, най-вече говеждо и агнешко месо. Фарел се нуждае от споразумение, което да бъде политически защитимо пред влиятелните земеделски производители в страната, блокирали сделката преди малко повече от две години.
Въпросът не се ограничава до месото, а обхваща и захарта, ориза и млечните продукти, макар квотите за тях да са по-слабо чувствителни. Националната федерация на австралийските фермери заявява тази седмица, че продължава да настоява за „значително увеличен достъп“ във всички тези сектори.
Същността на въпроса е ясна: Австралия може да настоява за по-широк достъп, но всяка допълнителна отстъпка от страна на ЕС крие риск от силна реакция на европейските земеделски производители, готови за протести пред сградата „Берлемон“. Решението на Европейския парламент да подложи на съдебен контрол аграрно чувствителното споразумение на ЕС с латиноамериканския блок Меркосур допълнително увеличава несигурността.
Защитата на Пармиджано
Макар въпросът за защитените европейски продукти на австралийския пазар да е до голяма степен уреден през 2023 г., той вероятно отново ще се окаже чувствителен в хода на преговорите. Австралия умело използва всяка формулировка от страна на ЕС в своя полза, при положение че принципът „нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“ остава водещ.
Канбера сигнализира готовност да изгради собствена версия на европейската система за географски означения, която например ограничава използването на наименованието „шампанско“ единствено до вина, произведени в съответния регион на Франция. По тази причина някои не-гръцки търговски вериги обозначават имитациите на фета като „бяло сирене“.
Австралия представлява особен случай, тъй като производители с италиански произход изработват пармезан от поколения по методи, сходни с тези в района на Парма. Те биха могли да се сблъскат с ограничения при наименованието на продукта си, макар вероятно не по отношение на „Пармиджано Реджано“. Възможно решение е въвеждането на преходен период, през който утвърдените марки да продължат да използват съществуващите продуктови наименования.
Затова просеко, пекорино, пармезан и фета все още са предмет на обсъждане, съобщава Australian Associated Press.
От своя страна ЕС обикновено предлага защита за определени продукти на партньора си на собствения си пазар. Остава надеждата, че тази логика няма да бъде приложена към австралийските кафе напитки тип flat white.
Суровини (и тяхната цена)
Австралия разполага с най-големите литиеви запаси в света, но не разполага с необходимия капацитет за рафиниране, за да ги монетизира. В резултат Китай преработва практически целия суров литий, който Австралия произвежда, което позволява на Пекин да доминира на глобалния пазар.
Брюксел и Канбера продължават разговорите по тази тема след провала в Осака и в началото на 2024 г. сключват меморандум. Австралия е партньор в европейската програма RESourceEU за намаляване на зависимостите от критични суровини, а Европейската инвестиционна банка също работи с австралийски партньори.
В идеалния случай търговска сделка ще стимулира износа от Австралия към Европа и ще повиши доверието на европейските компании да инвестират в местен капацитет за рафиниране. Това се отнася не само за лития, но и за урана, среброто, боксита, използван в производството на алуминий и други суровини.
Процесът е двупосочен. Пример за вече съществуващо сътрудничество е австралийският производител на литий Vulcan Energy, който развива дейност в Германия.
Съществува обаче и техническо препятствие. Европа се стреми да избегне система на двойно ценообразуване за критични суровини и енергийни източници, която би облагодетелствала местните потребители. Австралия засега не дава индикации, че е готова да се откаже от тази практика.
Облагането на луксозните автомобили
Австралия все още облага с данък вноса на луксозни автомобили — реликви от отминала епоха, когато страната все още има собствена автомобилна индустрия. Данъкът се прилага в размер на 33 процента за автомобили над определен ценови праг.
Съществува и 5-процентно мито върху всички чуждестранни автомобили. Търговските партньори, които имат споразумения с Канбера — като Корея и Япония — са освободени от това мито, но данъкът върху луксозните автомобили остава в сила.
Резултатът е налице: Япония продава автомобили за 8 милиарда долара на Австралия през 2024 г., а Германия е едва на пето място с 2 милиарда долара.
Макар ЕС да е заинтересован от разширяване на износа на висок клас германски автомобили за австралийския пазар, данъкът е елемент от вътрешното законодателство и не е формално включен в преговорите. През 2023 г. се носят слухове, че Австралия е готова да премахне данъка, а Албанезе намеква за това отново в края на миналата година. Това би могло да послужи като стимул за ЕС да приеме малко по-висока квота за говеждо месо.
Политиката зад всичко това
ЕС е във възход по отношение на търговската си политика: подписва споразумението с Меркосур, приключва преговорите с Индия, а сделка с Австралия изглежда близка. Тази поредица от успехи подкрепя геополитическата стратегия на Урсула фон дер Лайен за укрепване на икономическата автономия на Европа.
От другата страна на света министър-председателят Антъни Албанезе изпитва още по-належаща нужда от външнополитически успех. Той е под натиск заради начина, по който правителството реагира на терористичната атака на плажа Бонди през декември. Паралелно с това Австралия се нуждае от стабилни съюзи, за да устои както на китайския, така и на американския натиск, въпреки сравнително ограниченото 10-процентно мито, наложено от администрацията на Тръмп.
Същото важи и за Европа. За ЕС сделката подчертава културните и историческите връзки с Австралия и издига вече утвърденото партньорство на по-високо равнище, подобно на отношенията с Канада. Австралия е и ключов представител на „Запада“ в Индо-Тихоокеанския регион — пространство, в което Европа цели да разшири своето присъствие и влияние.
