Конституционният съд остави правилата за ЦИК в сила: спорът около решението на президента приключи
Конституционният съд отхвърли искането на 49 народни представители срещу части от правилата, използвани при процедурата за назначаване на Централната избирателна комисия. Решението е взето на 24 септември 2026 г. по конституционно дело №14/2026 и засяга Указ №170 от 29 май, издаден от президента Илияна Йотова. Така съдебният спор около механизма за разпределение на местата в 15-членната комисия приключва без обявяване на атакуваните правила за противоконституционни. Казусът обаче разкрива проблем в самата законова уредба, която допуска различни резултати при разпределението. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
България влиза в президентска кампания: 27 двойки, един месец за убеждаване
Решението за ЦИК и спорът зад него
Конституционното дело е образувано на 17 юли по искане на депутати от 52-рото Народно събрание. Оспорени са конкретни части от правилата за публичните консултации и процедурата за назначаване на ЦИК, определени с президентския указ. Правомощието на държавния глава да организира консултациите и да назначава комисията не е предмет на делото. Спорът е концентриран върху начина, по който се разпределят 15-те места между парламентарно представените партии и коалиции и върху последователността, в която се прилага законовото ограничение никоя политическа сила да няма мнозинство в комисията.
Първоначалният материал на БНР обобщава основния резултат с думите: „не противоречи на Основния закон“. Според медията искането е внесено от 49 депутати от парламентарните групи на ДБ, ПП и „Възраждане“, които оспорват разпределението заради един мандат в състава на ЦИК. По информация на БНР съдия Соня Янкулова е единственият член на Конституционния съд, подписал решението с особено мнение. Докладчик по делото е конституционният съдия Янаки Стоилов. Това очертава и политическия фон, но самото произнасяне е по въпроса за конституционосъобразността на правилата.
Непосредствено след това официалното решение на Конституционния съд потвърждава и допълва информацията. Съдът отхвърля искането за установяване на противоконституционност на атакуваните точки от правилата и приложението към тях. От мотивите става ясно, че спорът е свързан с прилагането на принципа на най-големия остатък, известен като метода Хеър-Ниимайер. Вносителите поддържат тезата, че президентът е създал допълнителен механизъм, при който първо се разпределят всички 15 места, а след това се прилага ограничението представителите на една партия или коалиция да не образуват мнозинство в комисията.
Съществената част от решението е свързана с чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс. БНТ посочва, че според мотивите на съда действащата редакция допуска два варианта за решаване на задачата по разпределяне на местата в ЦИК, които могат да доведат до различен резултат. Законът не определя достатъчно подробно дали президентът е длъжен да следва един конкретен математически алгоритъм или може да избере допустим вариант, стига да спази изискването никоя партия или коалиция да не получава мнозинство. Именно тази законова особеност стои в основата на конституционния спор.
Конституционният съд не приема тезата, че с правилата президентската институция е излязла извън рамките на Изборния кодекс. Мнозинството съдии не установява нарушение на принципите на правовата държава, политическия плурализъм и избирателните права, посочени от вносителите. Това е важно разграничение: съдът не определя кой математически подход е политически по-справедлив и не разпределя местата между партиите. Произнасянето отговаря на конкретния юридически въпрос дали атакуваните части от президентския акт противоречат на Конституцията. Отговорът на мнозинството е отрицателен и искането на депутатите е отхвърлено.
Решението е взето при участието на всички 12 конституционни съдии. Единадесет застават зад крайния резултат, а Соня Янкулова подписва с особено мнение. Този факт показва силно мнозинство по крайното решение, но едновременно с това свидетелства, че правният въпрос не е бил напълно безспорен. Особеното мнение е част от нормалния механизъм на конституционното правосъдие и не променя действието на решението. За изборния процес практическото значение е ясно: атакуваните правила не отпадат в резултат на конституционното дело и спорът не води до пренареждане на комисията.
Казусът има значение и за бъдещото прилагане на Изборния кодекс. Когато една разпоредба позволява два различни начина за изчисляване на представителството и те могат да произведат различен резултат, възниква риск всеки следващ състав на ЦИК да стане предмет на сходен политически и юридически конфликт. Конституционният съд решава конкретното дело, но не може да замени Народното събрание като законодател. Ако парламентът прецени, че сегашната формулировка оставя прекалено широко поле за различно тълкуване, именно депутатите могат да определят по-прецизна последователност за разпределянето на местата при бъдещи процедури.
Политическото значение също не трябва да се смесва с юридическия резултат. Депутати от три парламентарни групи атакуват част от процедурата, защото смятат, че приложението ѝ е довело до неправилно разпределение. Конституционният съд от своя страна разглежда не политическата целесъобразност, а съответствието с Основния закон. След решението спорът може да продължи в Народното събрание като дебат за промени в Изборния кодекс, но конкретната конституционна претенция вече е разрешена. Това дава институционална яснота точно когато ЦИК носи основната организационна отговорност за провеждането на президентските избори.
За избирателите най-прекият резултат е запазването на предвидимостта в работата на изборната администрация. Решението не налага промяна в оспорените правила и не създава необходимост процедурата да започва отначало. В същото време мотивите насочват вниманието към качеството на изборното законодателство. Колкото по-точно законът определя начина за формиране на орган като ЦИК, толкова по-малко пространство остава за институционални сблъсъци непосредствено преди избори. След произнасянето на съда въпросът вече не е как ще завърши конкретното дело, а дали законодателят ще види причина да прецизира спорната разпоредба.
Анализa на Маринов NEWS
Решението дава необходимата правна яснота преди президентския вот, но не заличава причината спорът изобщо да стигне до Конституционния съд. Когато един текст от Изборния кодекс допуска два начина за разпределение с различен краен резултат, политическото напрежение е почти неизбежно. Съдът не установи противоконституционност на атакуваните правила на Илияна Йотова и с това конкретният казус приключва. По-големият въпрос остава пред Народното събрание: дали механизмът за формиране на ЦИК трябва да бъде описан достатъчно точно, така че следващото разпределение да зависи максимално от закона и минимално от спорове за неговото тълкуване.
Източник: Маринов NEWS.
КС се произнесе: правилата за ЦИК остават
Конституционният съд отхвърли искането на 49 депутати срещу части от правилата, използвани при формирането на ЦИК от президента Илияна Йотова. Решението слага край на конкретния конституционен спор, но мотивите разкриват по-дълбок проблем: Изборният кодекс допуска два подхода при разпределянето на местата, които могат да дадат различен резултат. Преди президентските избори комисията получава правна яснота, а пред парламента остава въпросът дали изборните правила се нуждаят от по-прецизна редакция.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#ИлиянаЙотова #ЦИК #КонституционенСъд #Избори2026 #ПрезидентскиИзбори #ИзборенКодекс #България #Парламент #МариновNEWS
