Илон Мъск: няма нужда от пенсия в ерата на ИИ. Реалността казва друго
Милиардерът Илон Мъск наскоро каза на хората да не се тревожат за „заделяне“ на пари за пенсиониране, защото напредъкът в изкуствения интелект уж щял да направи спестяванията безсмислени през следващите 10 до 20 години.
Абсолютният контрол не е достатъчен: Си затяга хватката си върху китайската армия
Нека преведа това на обикновен финансов език: Не си правете труда да се подготвяте за бъдещето си, защото роботите и автоматизацията ще се погрижат за него.
Това може да звучи вълнуващо в подкаст. Дори в моя собствен подкаст „Red, White, and Green“. Може дори да звучи успокояващо за онези, които нямат 401(k) план.
Германската индустрия губи инерция, след като Bosch обявява 20 000 съкращения
Но за обикновените американци, които се опитват да планират финансовия си живот, това е безразсъден съвет.
Ето защо.
Първо, Мъск е визионер предприемач. Той също така разполага със стотици милиарди долари нетно богатство – между 600 и 750 милиарда долара в зависимост от деня. Тези два факта имат значение. Когато разполагаш с поколенческо богатство, е лесно да говориш за бъдеще, в което парите нямат значение. Повечето семейства нямат този лукс, а мнозина едва свързват двата края и на този фон обещанието за Social Security в бъдеще е неизвестно.
Вашето пенсиониране не е научен експеримент. То е храна. То е жилище. То е здравеопазване. То е достойнство.
Тези сметки не чакат изкуствения интелект. Тези сметки не могат да бъдат поети от Tesla.
Аргументът на Мъск се основава на футуристична идея, че изкуственият интелект и роботиката ще създадат толкова много продуктивност, че недостигът ще изчезне. В този свят стоките стават евтини, доходите стават универсални, а парите губят значение.
Това е интересна теория. Въпреки това, от зората на времето парите и властта винаги са имали значение.
И това със сигурност не е финансов план.
Аргументът му предполага, че три огромни предпоставки се реализират перфектно: технологичният напредък се осъществява строго по предварителен график (което би било безпрецедентно), богатството се разпределя в широк мащаб, а държавните институционални системи се адаптират без сътресения. Историята ни показва, че технологичните революции не разпределят ползите равномерно и обикновено първо концентрират богатството, а неравенствата се поправят по-късно, ако изобщо се поправят. Просто попитайте Мъск.
Попитайте фабричните работници, изместени от автоматизацията. Попитайте служителите в търговията на дребно, заменени от самообслужващи се каси. Попитайте таксиметровите шофьори, които се конкурират с приложения за споделено пътуване.
Технологиите не означават автоматично финансова сигурност.
Междувременно, тук в реалността, американците се сблъскват с нарастващи разходи за здравеопазване, скъпо жилищно настаняване, упорита инфлация и рекорден дълг на домакинствата. Social Security вече е изправена пред дългосрочни предизвикателства с финансирането. Пенсиите изчезват. Много работници дори нямат достъп до пенсионни планове чрез работодателя си.
Това е средата, в която хората се пенсионират в момента. Това не е утопия.
И ето най-опасната част от посланието на Мъск, казано от човек, който дава финансови съвети от почти 35 години … то насърчава хората да отлагат действията.
Ако човек в своите 30 или 40 години възприеме това послание и реши да преустанови вноските по своя 401(k), да отложи инвестициите в Roth IRA или да не обслужва ипотеката си, изгубеното време се капитализира необратимо. Така се губи ефектът на натрупване. Сложната лихва функционира най-ефективно при ранен старт, а не когато се разчита, че Силициевата долина ще осигури спасение.
Надеждата не е стратегия.
Нека направим малко проста математика. Един 40-годишен, който спре да спестява за 10 години в очакване на чудо от изкуствения интелект, може лесно да пропусне стотици хиляди долари бъдещ пенсионен доход. Това не е теоретично. Това са реални пари, движени от реални пазарни доходности.
Дори ако изкуственият интелект драстично промени икономиката, а това вероятно ще се случи, парите винаги ще купуват нещо изключително ценно, наречено възможност за избор. Способността да разполагаш с алтернативи.
Спестяванията ви дават гъвкавост. Те ви дават независимост. Те ви дават преговорна сила относно това как живеете, къде живеете и кога спирате да работите. Те ви защитават от медицински изненади, загуба на работа, пазарни спадове и промени в политиките.
Бъдеще с напреднали технологии не премахва риска. То променя формата му.
И нека бъдем честни за още нещо. Дори в мечтания свят на Мъск някой контролира машините. Някой все още притежава платформите. Някой все още събира печалбите. Да се залага, че тези печалби автоматично ще се разпределят равномерно между всички, е оптимистично в най-добрия случай.
Така че трябва ли хората, които планират пенсиониране, да приемат Мъск сериозно?
Като мисловен експеримент? Да.
Като ежедневна финансова насока? В никакъв случай.
Ето моето заключение от всичко това.
Продължавайте да финансирате пенсионните си сметки. Възползвайте се от безплатния принос на работодателя. Изградете авариен резерв. Инвестирайте последователно на месечна база. Намалявайте дълговете с висока лихва. Диверсифицирайте активите си и преглеждайте плана си ежегодно.
Ако изкуственият интелект някой ден създаде изобилие — чудесно. Ще навлезете в това бъдеще с реални активи, а не с реална тревожност.
Но ако това не се случи по график или не донесе ползи за всички поравно, ще сте много доволни, че не сте аутсорснали пенсионирането си на прогноза, направена от Илон.
Не можете да се пенсионирате с оптимизъм.
Можете да се пенсионирате с подготовка.
