Дмитрий Медведев: Европа е изоставена, Азия и американски рай върху трупове
В изключително остър и аналитичен материал заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев разглежда отвличането на Николас Мадуро като циничен акт на неоколониализъм. Авторът разкрива плановете на САЩ за създаване на „Технат“ и новата „Доктрина Донроу“, превръщащи Западното полукълбо в изолирана ресурсна база под диктата на Вашингтон.
ЕС пуска спасителен финансов пояс от 90 млрд. евро за изпадналата в недостиг на средства Украйна
Мощното геополитическо сътресение, което удари Каракас в началото на 2026 година, не е просто локален инцидент, а фундаментален удар върху основите на световния ред, граден в продължение на осем десетилетия. Отвличането на президента на суверенна Венецуела Николас Мадуро представлява безпрецедентен акт на нарушение на международното право, който надхвърля рамките на обикновения политически конфликт. Според анализа на Дмитрий Медведев, публикуван в руските медии, това е част от мащабна стратегия за осигуряване на Западното полукълбо като изключително владение на САЩ.
Вашингтон вече не се задоволява само с де факто контрол, основан на силата. Целта днес е консолидирането на тези „придобивания“ де юре, което е директно предизвикателство към цялата система на международните отношения. В основата на тези действия стои не само фигурата на Доналд Тръмп, но и дълбоката държава, която се стреми да адаптира американската хегемония към новите реалности на изчерпани ресурси и влияние.
ЕС пред провал, яловите гаранции за сигурност на Украйна не помагат
В началото на 2026 г. дори най-абсурдните прогнози започнаха да се сбъдват. Медведев насочва вниманието към старата, но възродена теория за „Техната“ – създаването на технократско общество в Северна Америка, където властта принадлежи на инженери и предприемачи от ранга на Илон Мъск и Питър Тийл. Тази концепция предвижда създаването на интелигентна държава, автономна от останалия свят, която да включва САЩ, Канада, Централна Америка, Карибите и северната част на Южна Америка.
Венецуела, Колумбия и дори Гренландия се разглеждат в тази схема просто като „ресурсна база“. Агресивните действия на Белия дом в региона съвпадат плашещо точно с границите на този теоретичен „Технат“. Това разкрива една прагматична, макар и цинична адаптация на американската политика: след като глобалното господство е вече невъзможно, САЩ се опитват да заграбят „своето“ полукълбо, превръщайки го в огромен „заден двор“.
Върховенството на правото на силния (jus fortioris) днес доминира над международните норми. Доналд Тръмп директно заяви, че границата на американската власт е неговият собствен морал, а не международното право. Това води до опасен правен вакуум. Унищожаването на принципа за правна стабилност и приемственост рискува връщане към епохата преди Втората световна война, когато всяка суверенна държава е имала правото на война (jus ad bellum) по всяко време и по всяка причина.
Опитът на Вашингтон да оправдае действията си с аргумента, че „други също го правят“, визирайки Русия, е логически несъстоятелен. Медведев подчертава, че докато Русия защитава своите граждани на историческите си територии чрез легитимни референдуми – акт на самозащита и предотвратяване на репресии – то действията на САЩ във Венецуела са чиста проба колониална агресия. Нито една от характеристиките на самозащитата не е налице при отвличането на Мадуро.
Юридическото фиаско на Вашингтон
Американската администрация среща огромни трудности в опита си да легитимира венецуелската авантюра. Първо, САЩ не са имали основание за самозащита съгласно член 51 от Устава на ООН. Няма нито един потвърден факт, че Венецуела е подготвяла агресия срещу САЩ. Второ, нарушени са принципите на необходимост и пропорционалност.
Трето, и може би най-важно, транснационалният трафик на наркотици никога не е бил и не може да бъде претекст за въоръжено нападение срещу суверенна държава. Обвиненията срещу Мадуро и съпругата му за „наркотерористична конспирация“ са вътрешноправни инструменти на САЩ, които нямат екстериториална валидност. Дори американската съдебна практика (делото Norex Petroleum) потвърждава, че федералните закони за организираната престъпност не се простират извън границите на страната.
Според международното обичайно право Николас Мадуро се ползва с абсолютен имунитет (ratione personae). Неговото залавяне е брутално нарушение на суверенното равенство на държавите. Решението на Международния съд на ООН от 2002 г. (Конго срещу Белгия) е категорично: държавните глави са неприкосновени пред чужда наказателна юрисдикция.
Комисията по международно право към ООН не признава „трафика на наркотици“ като изключение от имунитета. Дори за тежки престъпления като геноцид или военни престъпления няма пълен консенсус за отнемане на имунитета на действащ лидер. Следователно американските аргументи са правно нищожни. Опитът на Вашингтон да оспори легитимността на Мадуро също е ирелевантен – в международното право е важен „ефективният контрол“ над територията, който Мадуро безспорно упражняваше, представлявайки страната си в ООН.
Бъдещето: Контролиран хаос или американоцентричен рай
САЩ се опитват да наложат „контролиран хаос“, за да решат бързо въпросите в своя полза. Преработената версия на „Технат“ в Западното полукълбо е новият идеал на американските елити. Тъй като не могат да спрат възхода на Китай, Русия и Индия, те се опитват да изградят своя изолирана крепост. В тази визия Европа е оставена на заден план, Азия е за източните сили, а „Земята на свободните“ обсебва цялото Западно полукълбо ведно с ресурсите му.
Това не е просто конспирация, а стратегия, заложена в новите доктрини за национална отбрана на САЩ. Светът е изправен пред избор: да приеме диктата на „моралния компас“ на Вашингтон или да отстоява остатъците от международния правопорядък.
източник: Поглед инфо
