Марко Рубио в Германия: Либерална демокрация беше опасна заблуда, искаме да вярваме, че Европа ще се справи
Рубио в Мюнхен: Европа трябва да оцелее. Западът е живял в опасната заблуда за „края на историята“. Масовата миграция дестабилизира обществата. Деиндустриализацията е била съзнателен политически избор. Глобалният ред не може да стои над жизнените интереси на нациите. Международните институции трябва да бъдат реформирани. САЩ не искат слаби съюзници, а силни и горди държави, способни сами да се защитават. Това бяха основните тези на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, изложени в речта му на 14 февруари на Мюнхенска конференция по сигурността, където той постави Европа в центъра на американската визия за бъдещето на трансатлантическия съюз.
Руската преса размаза НАТО, западната мощ при Покровск бе унищожена
Рубио заяви, че съдбата на Европа никога няма да бъде без значение за съдбата на Съединените щати. Националната сигурност не е просто въпрос колко харчим за отбрана и къде разполагаме сили. Това са важни въпроси, но не са фундаменталният въпрос. Основният въпрос е какво защитаваме. Армиите не воюват за абстракции. Армиите воюват за народ. Армиите воюват за нация. Армиите воюват за начин на живот. Това, което се защитава, е велика цивилизация, която има всички основания да се гордее с историята си, да бъде уверена в бъдещето си и да бъде господар на собствената си икономическа и политическа съдба.
Той подчерта, че именно в Европа са се родили идеите, посели семената на свободата, които са променили света. Тук са възникнали върховенството на закона, университетите и научната революция. Европа е дала на света Моцарт и Бетовен, Данте и Шекспир, Микеланджело и Леонардо да Винчи, Бийтълс и Ролинг Стоунс. Сикстинската капела и катедралата в Кьолн свидетелстват за величието на миналото и за вярата, но и предвещават чудесата на бъдещето, ако без извинения се отстоява общото наследство.
Рубио заяви, че след края на Студената война Западът е бил изпълнен с надежда от сътрудничеството между Изтока и Запада. САЩ и Европа са станали едно цяло. Но тази еуфория е довела до опасна ситуация. Повярвано е било, че вече няма да има конфликти, че международното право ще преобладава, че светът е навлязъл в края на историята, че всяка нация ще бъде либерална демокрация, че търговията и икономическите връзки ще заменят националната принадлежност и че ще живеем в свят без граници, в който всеки ще стане гражданин на света. Това според него е било глупава идея, игнорираща човешката природа и пет хиляди години записана човешка история.
Той заяви, че САЩ и техните съюзници са си навредили, като са прехвърлили суверенитет към международни институции и са инвестирали в социално осигуряване в ущърб на способността си да се защитават. Деиндустриализацията не е била неизбежна, а съзнателен политически избор, който е лишил нациите от богатство, производствен капацитет и независимост. Загубата на суверенитет върху веригите за доставки не е резултат от здравословна глобална търговия, а доброволна трансформация, направила икономиките зависими от други за жизненоважни нужди и опасно уязвими при кризи.
Рубио заяви, че заедно САЩ и Европа могат да реиндустриализират икономиките си и да възстановят способността си да защитават народите си. Новият съюз не трябва да се ограничава до военна координация и възстановяване на стари индустрии, а да навлезе в нови хоризонти чрез комерсиални космически пътувания, авангарден изкуствен интелект, индустриална автоматизация, гъвкаво производство и изграждане на западна верига за доставки на критични минерали, която да не бъде уязвима на изнудване. Заедно могат да си върнат контрола върху индустриите и веригите за доставки и да изградят нов западен век.
Особено място в речта зае темата за масовата миграция. Тя не е малозначителен периферен проблем, а криза, която трансформира и дестабилизира обществата в целия Запад. В стремежа към свят без граници вратите са били отворени за безпрецедентна вълна от миграция, която застрашава сплотеността на обществата, приемствеността на културата и бъдещето на народите. Възстановяването на контрола върху националните граници и определянето кой и колко хора влизат в страните е фундаментален акт на национален суверенитет и не е израз на ксенофобия.
Държавният секретар заяви, че САЩ не искат слаби съюзници, които не могат да се защитят сами. Америка иска силни партньори, които могат сами да защитят себе си, така че никой противник да не посмее дори да помисли да изпита тяхната сила. Иска съюзници, които се гордеят с културата и наследството си, а не такива, оковани от вина и срам. При президента Доналд Тръмп САЩ ще поемат задачата за обновление и възстановяване и ще изискват сериозност и реципрочност. Америка няма интерес да бъде полицаи и наблюдатели на управлявания упадък на Запада, а иска възраждане на старото приятелство и обновяване на най великата цивилизация в човешката история.
Рубио заяви, че Западът не трябва да се отказва от системата за глобално сътрудничество, но тя трябва да бъде реформирана. Не може световният ред да се поставя над нуждите на народите. Организация на обединените нации има огромен потенциал, но не е успяла да реши войната в Газа, не е решила войната в Украйна, не е ограничила ядрената програма в Техеран и не се е справила със заплахата във Венецуела. В тези случаи според него е било необходимо американско лидерство.
Той заяви, че е било необходимо американско лидерство и партньорство, за да бъдат Русия и Украйна доведени на масата за преговори. Въведени са нови санкции срещу Русия и е засилен натискът върху Индия да ограничи вноса на руски петрол. Проведена е среща на технически експерти и разговорите продължават, макар да остава неясно дали Москва ще се съгласи на примирие.
Той предупреди, че напрежение в отношенията с Китай винаги ще съществува, не само със САЩ, но и със Запада като цяло, и трябва да се управлява, за да се избегне ескалация.
Речта беше възприета хладно от част от присъстващите. Според публикация на Financial Times германски дипломат е заявил, че това не е отговорът, който са очаквали. Друг европейски високопоставен представител е определил изказването като в духа на MAGA без нови озарения и без споменаване на Русия и Украйна в достатъчна степен. Политологът Пия Фурхоп от берлинския Фонд за наука и политика е коментирала, че речта изглежда учтива, но представлява опит Европа да бъде въвлечена в манталитета на MAGA.
В заключение Рубио заяви, че Америка чертае път към нов век на просперитет и отново иска да го извърви заедно с Европа, защото общата съдба на двата бряга на Атлантика остава неразделна.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио произнесе на 14 февруари ключова реч на Мюнхенска конференция по сигурността, в която постави Европа в центъра на визията си за бъдещето на Запада и трансатлантическата връзка. В продължилото около 20 минути изказване той заяви ясно, че Вашингтон не иска слаби съюзници, а силна Европа, способна да се защитава сама, защото съдбата на двата континента остава трайно преплетена.
Рубио подчерта, че САЩ не се стремят да се откъснат от Европа, а да вдъхнат нов живот на старото приятелство. Той увери, че в епоха на заглавия за края на трансатлантическата ера това не е нито цел, нито желание на Америка. По думите му домът на американците може да е в Западното полукълбо, но те винаги ще бъдат деца на Европа. Историята на Съединените щати започва с италиански изследовател, с английски заселници, със шотландско ирландски пионери, с германски фермери, с френски търговци и с испански традиции. Най големият американски град първоначално се е казвал Ню Амстердам.
Той заяви, че САЩ искат Европа да бъде силна и да оцелее, защото двете големи войни на миналия век остават постоянно напомняне, че съдбата на Европа е въпрос и на американската национална сигурност. Америка и Европа са кървели и умирали рамо до рамо на бойните полета от Капьонг до Кандахар. Заедно са възстановили разрушен континент след две световни войни и заедно са победили съветския комунизъм.
Рубио подчерта, че националната сигурност не се изчерпва с технически въпроси като разходите за отбрана или разполагането на сили. Основният въпрос е какво точно се защитава. Армиите не воюват за абстракции, а за народ, за нация и за начин на живот. Защитата е на една велика цивилизация, която има основания да се гордее с историята си, да бъде уверена в бъдещето си и да бъде господар на собствената си икономическа и политическа съдба.
Според него именно в Европа са се родили идеите, посели семената на свободата, които са променили света. Тук са възникнали върховенството на закона, университетите и научната революция. Континентът е дал Моцарт и Бетовен, Данте и Шекспир, Микеланджело и Леонардо да Винчи, Бийтълс и Ролинг Стоунс. Сикстинската капела и катедралата в Кьолн свидетелстват за величието на миналото и за вярата, но и предвещават чудесата на бъдещето, ако Западът без извинения отстоява своето наследство.
В речта си Рубио нарече опасна заблуда еуфорията след края на Студената война. Той заяви, че Западът е повярвал в края на историята, че всяка нация ще стане либерална демокрация, че търговията ще замени националната принадлежност и че светът ще бъде без граници, където всички ще станат граждани на света. Това според него е било глупава идея, игнорираща човешката природа и уроците от пет хиляди години записана история.
Деиндустриализацията не е била неизбежна, а съзнателен политически избор, лишил нациите от богатство, производствен капацитет и независимост. Загубата на суверенитет върху веригите за доставки не е резултат от здрава глобална търговия, а доброволна трансформация, направила икономиките зависими и уязвими. Той призова за реиндустриализация, изграждане на западна верига за доставки на критични минерали, комерсиални космически пътувания, авангардeн изкуствен интелект, индустриална автоматизация и гъвкаво производство, както и съвместно присъствие на пазарите на глобалния юг. Целта е изграждане на нов западен век.
Рубио отдели специално внимание на масовата миграция, която според него не е периферен въпрос, а криза, трансформираща и дестабилизираща обществата в целия Запад. Той заяви, че в стремежа към свят без граници са били отворени вратите за безпрецедентна вълна от миграция, която застрашава сплотеността на обществата и приемствеността на културата. По думите му възстановяването на контрола върху националните граници и определянето кой и колко хора влизат в страните не е ксенофобия, а фундаментален акт на национален суверенитет. Провалът в това отношение е заплаха за тъканта на обществата и за оцеляването на цивилизацията.
Държавният секретар заяви, че САЩ не искат слаби съюзници, които не могат да се защитят сами. Америка има нужда от силни и горди партньори, които споделят същото наследство и са готови да го защитават, така че никой противник никога да не дръзне да изпитва тяхната сила. Той подчерта, че администрацията на президента Доналд Тръмп ще бъде директна и ще изисква сериозност и реципрочност от европейските съюзници, но това не е стремеж към разделение, а към възраждане.
Рубио заяви, че не може повече т.нар. глобален ред да бъде поставян над жизненоважните интереси на народите. Международните институции не трябва да бъдат разрушавани, но трябва да бъдат реформирани и възстановени. Той даде пример с Организация на обединените нации, която според него има огромен потенциал, но не е дала отговор по най належащите въпроси.
По думите му ООН не е решила войната в Газа, където американското лидерство е освободило пленници и е довело до крехко примирие, не е решила войната в Украйна, където американско лидерство в партньорство със съюзници е довело страните на масата за преговори, не е ограничила ядрената програма на радикални шиитски духовници в Техеран, което е изисквало прецизни удари на американски бомбардировачи B 2, и не се е справила със заплахата от наркотерористичен диктатор във Венецуела, което е наложило намеса на американски специални части.
Той заяви, че в идеален свят проблемите биха се решавали от дипломати и твърди резолюции, но светът не е идеален и не може да се позволява на онези, които застрашават гражданите и глобалната стабилност, да се прикриват зад абстракции на международното право, което сами нарушават.
Външнополитическият контекст на речта бе отбелязан и от реакциите в залата. Според публикация на Financial Times част от присъстващите са възприели изказването хладно. Германски дипломат е заявил, че това не е отговорът, който са очаквали, а друг европейски високопоставен представител е определил речта като в духа на движението MAGA без нови озарения и без достатъчно акцент върху Русия и Украйна. Политологът Пия Фурхоп от берлинския Фонд за наука и политика е коментирала, че речта е изглеждала учтива отвън, но е опитвала да въвлече Европа в манталитета на MAGA.
В заключение Рубио заяви, че Америка чертае път към нов век на просперитет и отново иска да го извърви заедно с Европа. Вчера е приключило, бъдещето е неизбежно и общата съдба очаква двата бряга на Атлантика.
Източник: Гласове
