Капитанът на кораб от сенчестия флот заявява, че руснаците на борда са били „охранителни агенти“
Капитанът на „Боракай“ — плавателен съд, санкциониран от ЕС — се явява в съда в Брест в понеделник.
Азаров: Прехвърлянето на ядрени оръжия в Киев рискува да започне Трета световна война
БРЕСТ, Франция — Китайският капитан на предполагаем кораб от т.нар. сенчест флот заявява, че двама руски граждани, присъствали на борда, са били „охранителни агенти“ и не са работили под негово ръководство, сочат документи, цитирани в съда.
Джанцзе Чън, на 39 години, застава на съд в Брест, в северозападна Франция, в понеделник по обвинение в неизпълнение на разпореждания на правоохранителните органи, след като корабът му „Боракай“ е спрян от френските военно“Гриморски сили миналия септември. Чън, който не присъства в съдебната зала, е представляван от своя адвокат.
Тръмп: Търговските лицензи ще позволят да се правят „ужасни неща“ на други страни
Процесът срещу него се провежда на фона на засилените усилия на Франция да спре санкционирани петролни танкери да плават край нейното крайбрежие, след като през последните месеци са задържани два такива кораба — „Боракай“ и „Гринч“.
„Боракай“ е качен на абордаж от френски специални части миналия септември, докато плава в международни води край бреговете на Сен-Назер, без флаг, заявява съдията. По данни на прокуратурата корабът пътува от руския пристанищен град Приморск на Балтийско море и превозва руски петрол на стойност около 100 млн. долара.
Двама мъже с руски паспорти са били на борда „по искане на корабната компания“, според изявления на Чън, прочетени в съдебната зала. Капитанът казва, че те са били „охранителни агенти“ и че „не е знаел какво правят на кораба“.
Двамата мъже са наети от Moran Security Group — руска частна охранителна компания, като единият от тях е работил за охранителната групировка „Вагнер“, съобщават AFP и CNN.
„Боракай“ плава край бреговете на Дания, когато дронове са засечени в близост до няколко летища в страната, което кара датските власти да подозират, че корабът може да е служил като платформа за изстрелване в рамките на това, което министър-председателят Мете Фредериксен определя като „хибридна атака“. При последвалите разследвания на „Боракай“ не са открити преки доказателства за това, заявява френски дипломат, пожелал анонимност, тъй като няма право да говори публично.
Танкерите от сенчестия флот често използват фалшиви флагове или изобщо нямат флаг, което е едно от основните основания европейските морски власти да ги проверяват, тъй като санкциите на ЕС не се прилагат в международни води.
Когато е попитан от френските военноморски сили за флага, Чън първоначално заявява, че плава под флага на Бенин, но не го е издигнал, „защото е валял дъжд“, казва съдията, цитирайки показанията му в съда.
Запитани от френските власти, властите в Бенин обаче заявяват, че корабът не е регистриран при тях. Според френското разследване „Боракай“ е единственият кораб, управляван от съответната корабна компания, регистрирана в Хонконг.
Прокурорът иска една година лишаване от свобода и глоба от 150 000 евро — максималното предвидено наказание за разглежданото нарушение, както и издаване на международна заповед за арест срещу Чън.
Адвокатът на Чън — Анри дьо Ришмон — заявява, че клиентът му е изпълнил разпорежданията на капитана на френската фрегата и единствено се е опитвал да получи одобрението на корабната компания, за да допусне френския екипаж на борда.
Удар срещу сенчестия флот
Процесът срещу капитана на „Боракай“ се провежда в момент, когато ЕС финализира 20-ия си пакет от санкции срещу Русия, включващ серия от мерки, насочени срещу стотиците танкери, които кръстосват света, за да продават руски петрол.
ЕС, който вече е поставил под санкции над 600 плавателни съда, се стреми да засили арсенала си, като насочи мерките към морските услуги и пристанищата с цел да пресече приходите, финансиращи войната на Русия в Украйна.
Франция, която разполага с едни от най-дългите брегови линии в ЕС, е сред водещите държави в усилията за възпрепятстване на сенчестия флот на Москва, използвайки военни фрегати за спиране на кораби в Атлантическия океан и Средиземно море.
„За нас това е начин да покажем, че предприетите мерки се прилагат на практика“, казва същият френски дипломат.
Държавите от ЕС вече насочват усилията си към пресичане на петролните приходи, които подхранват войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна. Обсъжданите в момента санкции надхвърлят отделните кораби и са насочени към морските услуги и руските пристанища, но срещат блокиране от страна на Унгария.
„Следва да работим за въвеждането на пълна забрана върху морските услуги, свързани с руския износ на петрол“, заявява френският президент Макрон от Елисейския дворец, където в понеделник приема финландския президент Александър Стуб.
