Стоманеният таралеж: как Украйна планира да се защити след войната
План Б на Украйна е да може да се защитава сама, ако съюзническите гаранции за сигурност се окажат безполезни.
ЕС пуска спасителен финансов пояс от 90 млрд. евро за изпадналата в недостиг на средства Украйна
КИЕВ — Украйна се опасява, че не може да разчита на гаранции за сигурност от своите съюзници при евентуално мирно споразумение и затова трябва да е готова да остане сама като „стоманен таралеж“, за да гарантира, че руският диктатор Владимир Путин няма да се върне за ново нападение.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналата година призова Киев да превърне страната „в стоманен таралеж, несмилаем за настоящи и бъдещи агресори“.
Русия е готова да отговори на всяко разполагане на оръжия от САЩ в Гренландия – Рябков
Това означава постоянна масивна армия, сериозни инвестиции в най-новите дронови и ракетни технологии и вътрешно производство на оръжия.
„Украйна преминава през фундаментално преосмисляне на това какво означават гаранциите за сигурност и на какво трябва да се основават“, казва пред POLITICO Альона Гетманчук, ръководител на мисията на Украйна към НАТО. „Преди визията беше основно съсредоточена върху ангажименти за защита, предоставени от партньори. Днес обаче има ясно разбиране, че ядрото на всякакви гаранции за сигурност трябва да бъдат армията на Украйна и нейната отбранителна индустрия.“
Но за да се случи това, Украйна трябва да изгради устойчив отбранителен сектор, да реформира системите си за обществени поръчки, да обнови набирането на персонал, да продължи да подобрява дроновите си технологии, да развие далекобойни ракети, да оборудва силите си със съвременни танкове, артилерия и самолети (Киев очертава сделка за придобиване на до 150 произведени в Швеция изтребителя Saab JAS-39E Gripen) и да получи милиарди помощ, за да изгради армия, от която Русия да се страхува да атакува отново.
Бъдещата сигурност на Украйна „на първо място е свързана с устойчивостта на производството“, казва Игор Федирко, изпълнителен директор на Украинския съвет на отбранителната индустрия. „Не отделни оръжейни системи и не еднократни технологични пробиви, а способността на отбранителната индустрия да функционира дългосрочно, под натиск, с предсказуем обем на производство.“
Гаранциите за сигурност са необходими, защото президентът на САЩ Доналд Тръмп изключва предпочитания от Украйна вариант да бъде поканена да се присъедини към НАТО, което защитава членовете си с клаузата за колективна отбрана по член 5.
„В допълнение към силни въоръжени сили, Украйна се нуждае от стабилни гаранции за сигурност“, казва генералният секретар на НАТО Марк Рюте в Киев във вторник.
Но без НАТО Украйна трябва да разчита на специални споразумения, които може да нямат същата тежест като ангажимента на алианса. Киев гледа с подозрение на подобни сделки, след като е разочарован от обещанията, дадени от САЩ и Обединеното кралство, когато Украйна се отказва от ядрения си арсенал през 1994 г. — ангажименти, които се оказват празни.
„Някои европейски съюзници обявяват, че ще разположат войски в Украйна след постигане на споразумение. Войски на земята, самолети във въздуха, кораби в Черно море. Съединените щати ще бъдат гарантът“, казва Рюте, като добавя, че ангажиментите за сигурност са „солидни“.
Но Русия вече изпраща сигнали, че ще се противопостави на всякакви гаранции за сигурност за Украйна.
„Не знаем какви гаранции са договорени, но очевидно това са гаранции за украинския режим, който провежда русофобски, неонацистки политически курс“, казва външният министър Сергей Лавров пред репортери миналата седмица.
В основата на притесненията на Украйна стои надеждността на обещанията на Тръмп, заради резките му смени в политическия курс — от желанието да анексира Гренландия през поставянето под въпрос на стойността на съюзниците от НАТО и до изграждането на топли отношения с руския Владимир Путин.
„Ще тръгне ли Тръмп на война с Русия заради Украйна? Абсолютно не. Ще наложи ли Тръмп санкции на Русия за нарушаване на каквото и да е примирие? Много малко вероятно“, пише Тимъти Аш, анализатор, който изследва Русия и Украйна.
При положение че всички гаранции за сигурност изглеждат крехки, План Б на Украйна е да разчита на себе си.
„Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече украинците се убеждават, че трябва преди всичко да разчитат на себе си“, казва Гетманчук. „Това отразява както разочарованието от по-ранните ангажименти за сигурност, поети към Украйна, така и скептицизма относно перспективите за членство в НАТО, както и нарастващото доверие в собствената способност на Украйна да се противопоставя на врага.“
Изграждане на отбрана
Ключов елемент на бъдещата възпираща сила е голяма армия.
По време на мирните преговори Украйна настоява да запази армия от 800 000 войници.
Докато войната продължава, около 2 милиона украинци са издирвани за укриване от наборна служба, а 200 000 войници са напуснали самоволно, казва украинският министър на отбраната Михайло Федоров миналия месец. Ако се стигне до примирие, много от войниците, които в момента служат, ще поискат да бъдат демобилизирани.
Това означава значително и ресурсно интензивно усилие за изграждане и поддържане на голяма армия в мирно време, която трябва да бъде добре организирана и адекватно заплащана. За да се случи това, Украйна трябва да подобри военното обучение на всички нива, както и да трансформира организационната и щабната си структура, казва Тарас Чмут, украински военен анализатор и ръководител на доброволческия фонд „Come Back Alive“.
Федоров обещава, че предстоят мащабна дигитализация и други реформи. „Нашата цел е да трансформираме системата: да извършим военна реформа, да подобрим фронтовата инфраструктура, да изкореним лъжите и корупцията и да изградим нова култура на лидерство и доверие, така че тези, които постигат реални резултати, да бъдат възнаграждавани и да получават възможности за развитие.“
Костянтин Немичев, заместник-командир на полка за безпилотни системи „Кракен“ от Трети армейски корпус, призовава за промени в обучението на новобранците и за по-силно образование за офицерите и сержантите, тъй като те са скелетът на армията.
„Човек трябва да разбира, че е обучаван да се бие и да бъде готов за това. А командирите трябва да имат лидерски умения … и тогава хората няма да напускат самоволно в такива мащаби“, казва той.
Смъртоносни дронове
Страната твърди, че Русия понася месечни загуби от около 35 000 души, най-вече благодарение на украинските дронове. Този капацитет трябва да бъде увеличен, за да се предотврати ново руско нападение.
Украйна изгражда пазар за дронове, безпилотен флот, ракети, системи за електронна война, боеприпаси и прехващачи, казва Федоров. „Но е невъзможно да се воюва с нови технологии докато се разчита на стара организационна структура.“
През 2025 г. Министерството на отбраната сключва договори за 4,5 милиона FPV дрона и изразходва над 110 милиарда гривни (2,1 млрд. евро) за свързани с дронове поръчки — три пъти повече от предходната година.
„При дроновете, електронната война, боеприпасите и ударните системи производството вече се измерва в стотици и хиляди единици. На този етап ключовата задача е стабилност между сериите и контрол на качеството, гарантирайки, че производствените линии работят без прекъсвания или влошаване на резултатите“, казва Федирко.
Украйна също разработва собствени ракети; ако разполага с достатъчно количество, тя може да заплаши руските рафинерии, инфраструктура и военни цели с опустошителни удари – в случай че Москва отново атакува.
По-ранните обещания на украинската отбранителна компания Fire Point — да произвежда около 200 ракети Flamingo FP-5 на месец, всяка с бойна глава от 1 150 килограма и обсег от 3 000 километра — не се реализират, въпреки че някои са използвани за удари по руски цели.
Но Украйна разполага и с други крилати ракети и далекобойни дронове, които могат да поразяват цели дълбоко в Русия. Тя също така работи заедно с Обединеното кралство върху тактическа балистична ракета с обсег от 500 км и бойна глава от 200 кг.
Всичко това изисква здрава отбранителна индустрия и стабилни публични финанси.
Миналата година украинските отбранителни компании имат капацитет да произведат оборудване на стойност около 35 милиарда долара, но правителството в Киев, изпитващо недостиг на средства, успява да сключи договори за едва около 12 милиарда долара, казва Федирко.
„До 60 процента от капацитета остава неизползван. Без дългосрочни договори, предсказуемо финансиране, защитени производствени обекти, автоматизация там, където е възможно, и вътрешна база за тестване, серийното производство не може да бъде устойчиво“, казва той.
Освен да оборудва собствените си сили, Украйна се надява да изнася оръжия — нещо, което настоящите правила по време на война правят трудно.
Новите инициативи на ЕС за разходи за отбрана, като програмата SAFE за заеми срещу оръжия на стойност 150 милиарда евро, са отворени за украинските индустрии. Съюзът също планира да отпусне на Украйна заем от 90 милиарда евро, две трети от които ще отидат за отбрана.
Правно обвързващи споразумения за сигурност със Съединените щати и европейските държави, както и потенциалното присъствие на многонационална сила „коалиция на желаещите“, са ключови теми в текущите мирни преговори.
„Въпреки това те до голяма степен се възприемат като допълнение към собствената армия на Украйна, а не като нейна замяна“, казва Гетманчук.
За украинския президент Володимир Зеленски това означава изграждане на собствените отбранителни способности на Украйна, за да се възпира Русия.
„С такъв съсед украинците трябва да бъдат възможно най-ефективни господари на отбраната на своята държава, така че Украйна винаги да бъде независима и свободна от Русия.“
