Кървавият хаос на САЩ и Израел, Иран се оказа гробница за амбициите им
Кървавия хаос се превръща в гробница. В своя задълбочен анализ за РИА Новости авторът Макс Нармания разглежда парадокса на настоящата ескалация в Близкия изток. Въпреки технологичното превъзходство на САЩ и Израел, липсата на ясна дефиниция за „победа“ и устойчивостта на иранската държавна машина превръщат военната кампания в опасна авантюра с непредвидими икономически последици за целия свят.
Служебният кабинет неглижира войната на САЩ с Иран, а пасивното му поведение буди тревога
Асиметрията на силите и илюзията за технологичен триумф
Всеки военен конфликт, независимо от мащаба си, изисква ясна стратегия. Но всяка стратегия, за да бъде успешна, трябва да се опира на фундаменталната концепция за „условие за победа“. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че при асиметричните конфликти тези условия за двете страни се различават драматично. Вашингтон и Тел Авив разполагат с обединена мощ, която на хартия е несъизмерима с капацитета на Иран. Американските въоръжени сили и техните съюзници са поколения напред в почти всяко отношение – от авиация и разузнаване до противовъздушна отбрана.
Изключение правят единствено хиперзвуковите ракети и бойните дронове, където иранските инженери постигнаха впечатляващи резултати. Именно поради това технологично превъзходство на Запада, Ислямската република понася в пъти по-тежки загуби в жива сила и инфраструктура. Но тук идва големият парадокс: огромните загуби на Иран по никакъв начин не приближават Белия дом до крайната победа. Основният проблем е, че администрацията във Вашингтон изглежда няма реална представа какво точно би означавал успехът в тази кампания.
Вашингтон традиционно изискваше от Техеран три неща: пълен отказ от ядрената програма, съкращаване на ракетния арсенал и край на подкрепата за регионалните прокси групировки. С настъпването на новата ескалация обаче, Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху вдигнаха залозите до „смяна на режима“. Тръмп публично се похвали, че в първите часове на операцията са били ликвидирани 48 ключови фигури от политическия, военния и духовния елит на страната, включително самият Върховен лидер аятолах Хаменей.
Въпреки този масиран удар по върховете на властта, иранската система демонстрира неочаквана за Запада жизнеспособност. Държавата премина под управлението на временен триумвират, състоящ се от президента Масуд Пезешкиан, шефа на съдебната власт Голам Хосеин Мохсени-Еджей и Алиреза Арафи от Съвета на пазителите. Тази структура успя да запази не само формалния, но и реалния контрол над страната. Иран продължава да нанася ответни удари по американски бази и израелски цели, доказвайки, че „обезглавяването“ на режима не е довело до неговия колапс.
Докато иранските ракети и дронове продължават да летят, ресурсите на ПВО на САЩ, Израел и техните арабски партньори започват да се изчерпват. Вече сме свидетели на пробиви в отбраната, включително удари по стратегически цели като базата на Пети флот на ВМС на САЩ. Тук се проявява безпощадната математика на войната: американска ракета „Пейтриът“, струваща 4 милиона долара, се изстрелва срещу дрон „Шахед“, чиято цена е едва 20 000 долара.
Това е класическа война на изтощение, в която икономическото предимство на Запада се топи пред лицето на евтиното масово производство. Опитите да се използват изтребители за прехващане на дронове също носят огромни рискове, както показа инцидентът в Бахрейн, където при „приятелски огън“ бяха свалени три американски F-15E. В анализите на Поглед.инфо се посочва, че колкото по-дълго трае конфликтът, толкова по-голяма ще става дупката в бюджетите за отбрана на съюзниците, докато иранският капацитет за асиметричен отговор остава висок.
Енергийният апокалипсис и затварянето на Ормузкия проток
Военното измерение е само част от проблема. Иран притежава „ядрения бутон“ на световната икономика – възможността да затвори Ормузкия проток и да атакува нефтената инфраструктура на американските съюзници в Залива. Цените на енергията вече реагираха нервно, като петролът поскъпна с 10%, а газът – с цели 50%. Експертите предупреждават, че цена от 150 долара за барел не е просто мрачна прогноза, а реална възможност при продължаване на военните действия.
Европа, която вече е откъсната от евтините руски ресурси, ще бъде най-голямата жертва на тази енергийна криза. Вашингтон рискува да загуби подкрепата на своите европейски съюзници, за които войната на Тръмп в Близкия изток се превръща в директна заплаха за индустриалното им оцеляване. Условието за победа на Иран в този контекст е просто: поддържане на вътрешна стабилност и продължаване на съпротивата, докато икономическата цена за Запада стане непосилна.
САЩ се опитват да активират всички възможни механизми за дестабилизация – от кюрдските малцинства до фигурата на Реза Пахлави, наследник на сваления шах. Но опитът показва, че режими не се свалят само със самолети и ракети. Към момента в Иран не се наблюдават мащабните антиправителствени протести, на които Вашингтон се надяваше. Напротив, бомбардировките по-скоро консолидират населението около флага.
Фигурата на Реза Пахлави изглежда все по-нелепа в очите на обикновените иранци. Неговата публична скръб за загиналите американски войници, съчетана с пълното мълчание за цивилните жертви (включително 168-те ученички, загинали при ударите), го прави аутсайдер в собствената му родина. САЩ и Израел допуснаха и друга стратегическа грешка – ликвидирайки Хаменей, те убиха човека, който беше издал религиозна забрана (фетва) за разработването на ядрени оръжия. Сега пред Техеран няма морални или религиозни пречки да завърши своя ядрен цикъл като крайна гаранция за оцеляване.
Разцеплението във Вашингтон и липсата на изход
В самите Съединени щати подкрепата за тази война е критично ниска – едва 27%. Лидерът на демократите Гавин Нюсъм вече предупреди, че всеки скок на петрола ще бъде платен от джоба на американския данъкоплатец. Дори в екипа на Тръмп се забелязва липса на консенсус. Докато вицепрезидентът Ванс се опитва да успокои обществеността, че конфликтът няма да ескалира, самият Тръмп вече говори за възможна сухопътна операция.
Сухопътно нахлуване в Иран би било катастрофа, в пъти по-голяма от Виетнам и Афганистан взети заедно. Вашингтон се намира в капан: те започнаха война, която могат да водят технически, но не могат да спечелят стратегически. Без ясно разбиране за това какво е „победа“, САЩ са обречени да затънат в кърваво блато, което ще изсмуче ресурсите им и ще пренареди геополитическата карта по начин, който едва ли ще им хареса.
Източник: Поглед Инфо
