Светът трябва да се тревожи от ядрената доктрина на Израел
В продължение на десетилетия светът третира ядрената програма на Израел като неудобна тайна — нещо, за което всички знаят, че съществува, но малцина са склонни да обсъждат открито. Израел никога официално не признава, че притежава ядрени оръжия, но за експертите по сигурността е известно, че страната поддържа значителен ядрен потенциал.
Оценки на институции като Стокхолмския международен институт за изследване на мира сочат, че Израел разполага приблизително с около 80 ядрени бойни глави, както и със средства за доставяне, които могат да включват самолети и балистични ракети. Политиката, която управлява този арсенал, е известна като „ядрена непрозрачност“.
Израел нито потвърждава, нито отрича съществуването на своите оръжия. На практика тази двусмисленост позволява на международната общност да избягва един труден въпрос: при какви обстоятелства Израел действително би ги използвал?
САЩ ще трябва да развеят бялото знаме, експертите не са оптимисти за войната на Вашингтон с Иран
Този въпрос днес има по-голямо значение от който и да е момент през последните десетилетия, тъй като Съединените щати и Израел водят опасна война срещу Иран. В събота Иран нанася удар по израелския град Димона, където се намира ключов ядрен обект, демонстрирайки, че е способен на ответен удар срещу атаки по ядрените му съоръжения.
Израелското стратегическо мислене отдавна е формирано от страха от екзистенциална заплаха. За разлика от повечето ядрени държави, чиито доктрини се въртят около възпирането или конкуренцията с други ядрени сили, израелският наратив за сигурност се корени в убеждението, че страната може да бъде унищожена, ако една война се развие решително срещу нея. Израелските лидери нееднократно рамкират регионалните конфликти — от войните през 1967 и 1973 г. до настоящите конфронтации с Иран и въоръжени групи в Газа и Ливан — като борби за национално оцеляване. Този начин на мислене има огромно значение, когато са замесени ядрени оръжия.
В повечето ядрени доктрини прагът за използване на ядрено оръжие е умишлено поставен изключително високо. Ядрените оръжия съществуват преди всичко, за да възпират други ядрени сили. Израелското стратегическо мислене въвежда различна променлива: възможността ядрените оръжия да бъдат разглеждани като опция, ако държавата смята, че оцеляването ѝ е застрашено от заплаха, идваща от неядрена държава.
В стратегическите анализи отдавна се обсъжда това, което понякога се нарича „Опцията Самсон“ — идеята, че Израел може да прибегне до ядрени оръжия, ако бъде изправен пред поражение. Независимо дали подобна доктрина официално съществува или не, логиката зад нея е ясна. Ако една държава действително вярва, че съществуването ѝ е застрашено, натискът за рязка ескалация става много по-голям.
Тази загриженост става още по-значима, когато се разглежда на фона на настоящата регионална позиция на Израел. Израел е въвлечен в разширяваща се мрежа от конфликти и конфронтации в Близкия изток — от Газа до Ливан, Сирия и Иран. Възможността войни да се развият на множество фронтове вече не е теоретична.
В подобен сценарий израелските лидери могат да се възприемат не просто като участници в конвенционална война, а като изправени срещу регионална коалиция. Колкото повече една държава интерпретира войните си като екзистенциални, толкова по-ниска става психологическата бариера за крайна ескалация. Именно затова ядрените доктрини в повечето страни са ограничени от строги стратегически рамки и международен надзор.
Ядреният арсенал на Израел обаче съществува почти изцяло извън международната регулация. Израел не е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, а ядрените му съоръжения не подлежат на същите режими на инспекция, които важат за повечето други държави.
Това създава рядка ситуация в глобалната сигурност: държава с ядрено оръжие, чиито способности и доктрина остават до голяма степен защитени от международен контрол. Докато светът прекарва десетилетия в опити да предотврати разпространението на ядрени оръжия в други части на Близкия изток, единственият съществуващ ядрен арсенал в региона остава до голяма степен извън дебата.
Скорошните събития в Газа също повдигат трудни въпроси за праговете на ескалация. От октомври 2023 г. военната кампания на Израел в Газа води до смъртта на десетки хиляди палестинци и почти пълното разрушаване на голяма част от инфраструктурата на територията. Цели квартали са сринати. Болници, училища и гражданска инфраструктура многократно са поразявани. Мащабът на разрушенията кара много правозащитни организации и правни изследователи да описват кампанията като геноцидна.
Интензивността на бомбардировките е изключителна. Някои военни анализатори оценяват, че експлозивната мощ, използвана срещу Газа в ранните етапи на войната, възлиза на няколко пъти повече от експлозивния еквивалент на атомната бомба над Хирошима.
Това сравнение не предполага равнозначност между ядрени и конвенционални оръжия. Разрушителната сила на ядрена детонация би била несравнимо по-голяма. Но то разкрива нещо важно за мащаба на силата, която израелските лидери са готови да използват, когато смятат, че националната сигурност е застрашена. Ако една държава е готова да отприщи масово разрушение с конвенционални средства, възниква неудобният въпрос: какъв би бил прагът ѝ, ако повярва, че действително губи война?
Друг фактор, който рядко се обсъжда в стратегическите дебати, е политическият климат в самия Израел. Настоящото израелско правителство често е описвано като най-твърдолинейното в историята на страната, с министри, които открито защитават крайни позиции по отношение на палестинците и регионалните противници.
В същото време израелското общество претърпява значителни политически промени през последните години, с нарастваща подкрепа за по-националистически и милитаризирани политики. Това прави прага за това, което може да бъде възприето като „екзистенциална заплаха“, още по-нисък.
Всичко това трябва да тревожи останалите ядрени държави и международните институции, натоварени със задачата да предотвратят ядрен Армагедон. А в контекста на продължаващата война между САЩ и Израел срещу Иран, то трябва да ги подтикне към действие.
