Смърт в руска лаборатория за чума постави десетки под карантина: има ли опасност от нова епидемия?
Смъртта на 28-годишна служителка в руски институт за изследване на чумата предизвика тревога далеч извън Сибир. Десетки нейни колеги са поставени под карантина, болници в Иркутск ограничават достъпа, а Световната здравна организация следи случая. Първоначални информации предполагат възможно заразяване с белодробна чума, но руските власти съобщават за „пневмония с неизвестна етиология“ и отричат да има доказано огнище. Добрата новина е, че засега няма данни инфекцията да се разпространява, а СЗО определя риска за Европа като много нисък. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Русия #Чума #Сибир #Иркутск #Здраве #Епидемия #СЗО #Лаборатория #Карантина #БелодробнаЧума #Бактерии #Инфекции #Европа #Наука #МариновNEWS
746 души от 52 държави са стигнали до Космоса: кои страни водят новата космическа надпревара
Какво се случи в лабораторията в Иркутск и има ли реална опасност?
Al Jazeera съобщава, че Дaрия Шипилова, 28-годишна служителка на институт за изследване на чумата в Иркутск, е починала два дни след като се разболяла. Институтът работи с опасни патогени, включително бактерията Yersinia pestis, която причинява чумата. След смъртта ѝ десетки служители са изолирани като предпазна мярка.
Reuters потвърждава карантинните мерки, но към момента няма независимо потвърждение, че Шипилова действително е починала от чума. Именно това е най-важното разграничение в случая: подозрението за опасна инфекция не означава доказано огнище.
Руските здравни власти заявяват, че официално установената причина е „пневмония с неизвестна етиология“. Появяват се сведения, че заразяването може да е станало след инцидент в лабораторията, но институтът отрича да е имало нарушение на правилата за биологична безопасност.
Около случая са предприети сериозни предпазни мерки. Според наличните данни приблизително 60 нейни колеги са останали под карантина в института, а няколко лечебни заведения са ограничили посещенията. Наблюдават се и хората, които са били в контакт с починалата.
Засега обаче няма признаци за разпространяваща се епидемия.
Световната здравна организация съобщава, че известните контактни лица са установени и наблюдавани и към момента не проявяват симптоми. СЗО оценява риска като „умерен до нисък“ за Иркутск, „нисък“ за останалата част от Русия и „много нисък“ за Европа.
Това е важна подробност, защото думата „чума“ неизбежно предизвиква асоциации със средновековната Черна смърт. Днес обаче ситуацията е съвсем различна.
Чумата не е изчезнала. Бактерията продължава да съществува естествено сред определени популации от гризачи в различни части на света, включително в Централна Азия и Сибир. Отделни случаи се регистрират и в съвременността.
Съществуват различни форми на заболяването. Най-познатата е бубонната чума, която обикновено се предава чрез ухапване от заразени бълхи. Белодробната форма е по-опасна, защото може да се предава между хора при близък контакт чрез респираторни капчици.
Но за разлика от XIV век медицината вече разполага с антибиотици, които могат успешно да лекуват инфекцията, особено когато терапията започне навреме.
Именно затова експертите не виждат основание случаят в Иркутск автоматично да бъде сравняван с началото на голяма епидемия.
По-важният въпрос е как точно се е разболяла Шипилова.
Ако бъде установено, че заразяването е станало в лабораторията, случаят ще постави сериозни въпроси за мерките за биологична сигурност при работа с опасни микроорганизми. Ако причината се окаже различна, първоначалните опасения за лабораторен инцидент може да се окажат необосновани.
И в двата случая прозрачността е особено важна. След пандемията от COVID-19 всяка необичайна инфекция, свързана с лаборатория за опасни патогени, неизбежно предизвиква международно внимание.
САЩ вече заявява, че следят ситуацията, докато руските власти призовават да не се разпространяват непотвърдени версии.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че засега няма доказателства за започваща епидемия от чума в Русия. Предпазните мерки са сериозни именно защото заболяването може да бъде опасно, но оценката на СЗО остава успокояваща. По-големият въпрос е дали разследването ще установи точната причина за смъртта на младата служителка и дали тя има връзка с работата ѝ в института. Докато това не бъде доказано, твърденията за „нова чумна епидемия“ остават преждевременни.

Източник: Маринов NEWS


