„Абсурдно несъгласуваните“ молби на Тръмп към Иран озадачават съюзниците
Европейските страни изключиха възможността да помогнат за осигуряването на сигурността на Ормузкия проток, докато конфликтът не приключи, но също така не са получили конкретни искания за помощ от САЩ.
Франция предупреждава Израел: не започвайте сухопътна офанзива в Ливан
БРЮКСЕЛ — Посланията на Доналд Тръмп за това, което иска от американските съюзници във войната си срещу Иран, са толкова объркващи, че всякакви усилия за подпомагане на повторното отваряне на Ормузкия проток остават в задънена улица, според четирима европейски правителствени служители.
Вашингтон не е отправил официални искания за оборудване, казаха служителите, на които е предоставена анонимност, за да говорят свободно по чувствителните разговори, докато съюзниците също не са склонни да изпращат военни активи в региона поради опасения, че ще бъдат нападнати от Иран.
Повече от 30 държави, включително мнозинството от страните от НАТО, обещаха „подходящи усилия“ за рестартиране на корабоплаването през критичната търговска точка, след като президентът на САЩ нарече съюзниците „СТРАХЛИВЦИ“ за това, че не са предоставили доброволно помощта си.
Но засега дискусиите остават в много ранен етап, според правителствени служители от седем европейски държави. „Човек би искал повече предвидимост, повече яснота и повече стратегическа далновидност — не само в този случай“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус пред POLITICO във вторник, добавяйки: „Нека изчакаме и да видим.“
Бавно развиващите се преговори отразяват противоречивите послания на Тръмп повече от три седмици след началото на войната му срещу Иран – където той заплаши съюзниците си, че не подкрепят кампанията му, след което заяви, че не са необходими, като същевременно предостави оскъдни подробности за това как биха могли да подкрепят САЩ.
Няма да има сделка със САЩ и Израел! Военното ръководство на Иран обеща да се бори до 100% от победа
Липсата на ентусиазъм за участие също подчертава нарастващото самочувствие на Европа в отношенията с Вашингтон, тъй като континентът все повече променя подхода си от умилостивяване на Тръмп към конфронтация с него за война, за която съюзниците не са били консултирани.
„Тази война нарушава международното право“, заяви германският президент Франк-Валтер Щайнмайер във вторник. „Няма съмнение, че във всеки случай оправданието за предстояща атака срещу САЩ не е основателно.“
За някои столици последното искане разкрива и ярък двоен стандарт: американските служители многократно са сплашвали европейците да се концентрират върху защитата на собствения си континент, за да може Вашингтон да насочи вниманието си другаде. Сега Тръмп ги моли да разположат сили в Близкия изток.
„Общата картина е следната: САЩ ни помолиха да се грижим за собствените си страни и да ги защитаваме, да подкрепяме Украйна… а сега и Близкия изток и световните вериги за доставки“, каза висш служител на европейско правителство, наричайки го „абсурдно непоследователно, меко казано“.
Служител на Белия дом не коментира исканията към съюзниците, но заяви пред POLITICO: „Президентът Тръмп и неговият екип за национална сигурност бяха добре подготвени за опитите на иранския режим да затвори пролива, а американските военни са се съсредоточили върху систематичното елиминиране на способността на терористичния ирански режим да нарушава свободния поток на енергия.“
„Президентът Тръмп е уверен, че Ормузкият проток ще бъде отворен много скоро“, каза служителят.
Игра на изчакване
При липса на конкретни искания за помощ, съюзниците досега прибягват до предлагане на това, което могат: срещи, изявления и насърчение.
Обединеното кралство, което досега водеше задкулисни разговори заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, заяви във вторник, че ще бъде домакин на среща на върха по сигурността „в близко бъдеще“, насочена към запазване на инерцията в усилията за повторно отваряне на Ормузкия проток.
Министрите на външните работи на Г-7 също ще обсъдят Иран, когато се срещнат близо до Париж в петък, каза френски дипломат, информиран за разговорите. Съюзниците ще се стремят да „координират… позиции“ с Вашингтон и ще обсъдят „възобновяването на морските маршрути“ в Персийския залив с държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
Въпреки липсата на конкретна подкрепа, съвместното изявление на съюзниците изглежда е приятно за Вашингтон. „Здрав разум е президентът Тръмп да призове нашите съюзници от НАТО да се активизират и да направят повече, за да помогнат за осигуряването на сигурността на Ормузкия проток“, каза прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит в неделя. „Сега вече започваме да виждаме как те отговарят на призива на президента.“
На практика Европа би могла да разположи разрушители, за да помогне на Вашингтон да ескортира конвои през пролива, каза Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник и военноморски експерт в Кралския институт на обединените сили, тъй като САЩ разполагат само с около 25 от тежко въоръжените кораби, способни да носят ракети, налични за незабавно разполагане по целия свят.
Европа би могла също да предостави възможности за противоминно обезвреждане, твърди той, една област, в която САЩ са „доста ограничени“. Германия, Естония, Франция, Румъния, Белгия, България, Холандия и Обединеното кралство заедно експлоатират приблизително 40 кораба за противоминно обезвреждане, каза той, в сравнение с четирите на Америка.
„Има роля за широк спектър от военноморски сили в това“, каза британски служител от отбраната, добавяйки, че Обединеното кралство е започнало да проучва възможни варианти, като например изпращане на кораб на Кралския флот или търговски кораб, придружен от автономни системи, за унищожаване на мини като част от многонационална коалиция в пролива, но само след като конфликтът отшуми.
„Това, което е ясно“, добавиха те, „е, че трябва да има някакъв, ако не и пълен край… на честотата и мащаба на бойните операции в региона, преди да можем да си представим да осигурим пролива.“ И докато САЩ не прекратят военните действия в региона и не обяснят от какво се нуждаят – и защо – европейските им партньори е малко вероятно да направят много повече.
Съюзниците „не са съгласни да бъдат повикани във война, която не сме започнали, без никаква представа [какво ще направят САЩ]“, каза един дипломат от НАТО. Засега „се гордея с нашето „не“.
Източник: Политико
