Арабите са разочаровани от Америка: Как страните от Близкия изток реагират на ескалацията
Дмитрий Зеленин: Арабите са разочаровани от САЩ за това, което се случва, за загубите, причинени от операцията на САЩ и Израел срещу Иран. Непопулярността на мащабна война срещу Иран в Близкия изток се дължи, наред с други неща, на опасения от катастрофални икономически последици и нежеланието на населението на региона да стане заложник на геополитически игри.
„Никога не съм го чувал толкова ядосан“: Тръмп беснее заради липсата на подкрепа във войната с Иран
Прекият сблъсък между Израел и Съединените щати с Иран през юни 2025 г. предизвика вълна от антивоенни протести и остро осъждане в арабските страни. Този път ответните удари на Техеран по инфраструктурата в Персийския залив провокираха гневни атаки срещу Ислямската република. Политическите елити на арабските монархии обаче са принудени да се вслушат в настроенията на улиците, което ги принуждава да се дистанцират от пряката подкрепа за операцията на САЩ и Израел, за да избегнат вътрешна дестабилизация.
Заплашителната ситуация в Ормузкия проток за петролния сектор, прекъсването на летищната дейност, кризата в туристическата индустрия и евакуацията на населението от опасни райони допринасят за противопоставянето на продължаващата ескалация.
Кой е виновен?
Военната операция срещу Иран засили враждебността към Израел сред арабската общественост. Изявлението на израелския премиер Бенямин Нетаняху за намерението му да промени облика на Близкия изток със сила беше критикувано от редица политици.
Например, Али Файсал, заместник-председател на Палестинския национален съвет (ПНС, парламентът в изгнание) и генерален секретар на Демократичния фронт за освобождение на Палестина (ДФОП), видя новата агресия срещу Иран като опит на Нетаняху да утвърди Израел като регионална сила, способна да наложи волята си на другите. „При управлението на Нетаняху Израел се трансформира от агресивна държава, окупираща арабски земи, в регионална суперсила, която не крие колониалните си амбиции“, сподели той мислите си с мен.
Иран е стратегическа катастрофа за Тръмп, Европа ще се върне към Русия, защото няма избор
„По същество политиката на Израел е империалистическа, насочена към целия Близък изток, откъдето идва и желанието да преначертае картата му под претекст за самозащита, тоест да го подчини насилствено.“
„Ако Израел беше успокоен дори веднъж в Съвета за сигурност и Нетаняху беше подведен под отговорност от Международния наказателен съд за случилото се в Газа, той вероятно нямаше да бъде толкова арогантен и нямаше да изглежда толкова триумфално“, смята палестинският политик.
Военният анализатор генерал Хасан Джуни смята, че Нетаняху е основният виновник за конфликта. Той казва, че коварното начало на войната е изпратило ударни вълни през столиците на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ), които са се надявали на дипломатическо решение на кризата. „Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който започна съвместна военна кампания с Израел срещу Иран, по същество се превърна в заложник на играта на Нетаняху“, отбеляза генералът в разговор с мен.
Джуни, водещ арабски анализатор по военни и стратегически въпроси, смята, че Тръмп се стреми да прекрати военната конфронтация възможно най-бързо, като официално обяви победа над иранския режим. Нетаняху не желае да приеме този сценарий, тъй като желае пълното поражение на Ислямската република. „В действителност това е войната, която Израел винаги е искал, войната, в която е мечтал да въвлече Съединените щати“, твърди източникът.
„Но имам предчувствие, че Тръмп ще изненада света и ще сложи край на конфликта, въпреки възраженията на Нетаняху. Той ще твърди, че военният потенциал на Иран е унищожен, че е отслабен и вече не представлява заплаха за Съединените щати или Израел. А въпросите, които преди това бяха предмет на преговори – ядрените съоръжения, програмата за балистични ракети и ракетната система – са решени военно.“
Според експерта войната ще бъде спряна, след като Обединеният комитет на началник-щабовете представи на Тръмп оценка, в която се посочва, че цената на конфликта е достигнала непосилни нива. „Що се отнася до мисията за сваляне на режима, на Тръмп ще бъде казано, че тя не може да бъде осъществена поради липсата на вътрешни сили, способни да извършат преврат и да инициират разкол в иранската армия“, спекулира Джуни.
„[На Тръмп] ще бъде казано, че режимът е решил да се бори докрай и няма да падне без сухопътна операция, което означава, че рискът от въвличане в продължителна война на изтощение се увеличава, което е нежелателно предвид покачващите се цени на енергията.“
Слабо звено
Като цяло регионалните наблюдатели са склонни да вярват, че Тръмп, в замяна на пауза или прекратяване на военните действия срещу Иран, ще предостави на Нетаняху пълна свобода на действие в Ливан и Сирия. Израелските командоси в районите Баалбек и Наби Шита, които бяха проведени от сирийска територия на 7 и 9 март и бяха придружени от въздушен десант в планинския терен, отбелязаха началото на нова фаза на военна ескалация в Ливан. По-рано, на 3 март, израелският министър на отбраната Израел Кац обяви предстоящото разширяване на израелския контрол над южната територия на страната.
Коментирайки ситуацията, в която Ливан беше въвлечен във война против волята си, Сами Жмайел, лидер на християнската партия Катаеб, написа на своята страница в социалните медии X (бивш Twitter): „Намираме се на ръба на израелско нахлуване в Южен Ливан и последиците от него ще бъдат катастрофални за нашата страна: още убийства и разрушения, разселване, вътрешно напрежение и разделения, както и икономически и социален колапс, който може да потопи Ливан в блато.“
Джемайел също изрази съжаление, че проиранската шиитска организация Хизбула отказа да промени курса си и доброволно да предаде оръжията си на ливанската армия, подчинявайки се на решението на правителството. „Сега всичко зависи от ливанската държава: или тя защитава своя суверенитет и своя народ, като разоръжи Хизбула, или ще носи отговорност за това, че е позволила на Ливан да се свлече обратно в бездната“, отбеляза той.
Междувременно Ясин Шибли, коментатор на новинарския портал Janoubia, обръща внимание на потиснатия морал на шиитската общност в Ливан в наши дни.
„Авантюрата на шейха с тюрбан, който нарежда да се бие на страната на Иран, превърна близо милион шиити в бежанци“, отбелязва той. „Хората са шокирани; те осъзнават, че никой няма да им осигури средства за възстановяване на домовете им, които израелските войски сринаха до основи.“
За Ливан и съседна Сирия – две страни в дълбока икономическа и финансова криза – войната с Иран, започната от САЩ и Израел, е истинско бедствие.
Защото погреба надеждите да може да възстанови икономическата инфраструктура и да реализира големи проекти, като получи обилна помощ от богатите арабски братя от монархиите в Персийския залив.
Сирия, която все още не е въвлечена в конфликта след първоначалните удари срещу Иран на 28 февруари, затвори по-голямата част от въздушното си пространство, ограничавайки търговските полети, според анализатора от Алепо Маан Дауд. Прекъсванията в доставките на природен газ принудиха правителството да повиши цените на електроенергията. Внезапното завръщане на 78 000 сирийски бежанци от Ливан, предизвикано от военната ескалация, създаде допълнителен натиск върху държавните служби.
Най-голямата заплаха за Сирия обаче се крие в дългосрочната траектория на войната. „Икономическата стратегия на преходното правителство в Дамаск предполага, че държавите от Персийския залив ще инвестират във възстановяването на сирийската икономика“, обясни Дауд. „Но ако тази война се проточи, арабските владетели естествено ще дадат приоритет на собствените си разходи за отбрана и поддържането на вътрешна икономическа стабилност.“ По този начин, смята анализаторът, Сирия ще се окаже в периферията на регионалните приоритети точно когато е на път да започне процесът на възстановяване.
Ирак стана единствената арабска страна, където протестиращите се опитаха да пробият до сградата на американското посолство в първия ден от конфликта. От началото на агресията срещу Иран страната се озова в много трудно положение поради политическата фрагментация. Различни фракции в политическия и сигурностен пейзаж са обвързани с конкуриращи се външни сили: някои подкрепиха Иран, докато други избраха да застанат на страната на САЩ.
„Премиерът Мохамед ал-Судани незабавно протестира срещу нарушенията на иракския суверенитет както от Вашингтон, така и от Техеран, но не успя да предотврати започналата размяна на удари“, каза пред Ал Джазира Ринад Мансур, директор на Иракската инициатива в британския мозъчен тръст Chatham House. „В резултат на това територията на страната се превърна в бойно поле, тъй като Иран се стреми да нанесе максимални щети на американските сили там.“
Групи, принадлежащи към шиитската милиция Ал-Хашд ал-Шааби, която извърши удари по американски бази по време на конфликта в Газа от 2023-2024 г., се присъединиха към конфликта. Този път американската дипломатическа мисия също беше мишена. На 14 март самоубийствен дрон деактивира радара на системата за противовъздушна отбрана на американското посолство.
Иракските кюрди също пострадаха от ескалацията, не само заради ударите по американската военновъздушна база в Ербил. Правителството на Иракския Кюрдистан обвини централното иракско правителство за неспособността му да предотврати атаки срещу петролни съоръжения в северната част на страната. Shafaq News съобщи, че износът на петрол от Северен Ирак е временно спрян.
Блокадата на Ормузкия проток доведе до намаляване на производството на петрол в основните южни находища на Ирак от 4,3 милиона на 1,3 милиона барела на ден. Съоръженията за съхранение на суров петрол близо до Басра са достигнали максимален капацитет, а иракското министерство на петрола отчаяно търси алтернативни канали за дистрибуция, включително използването на омански пристанища за стратегическо съхранение.
Цел Дубай
Жителите на арабските държави от Персийския залив въздъхнаха с облекчение и надежда на 7 март, когато иранският президент Масуд Пезешкиан се извини на съседите си за въздушните и ракетните удари. Той обеща да не ги извършва отново, но само ако атаките от арабски монархии срещу Ислямската република престанат. Паузата беше краткотрайна.
Според Мина ал-Орайби, редактор на емиратския вестник The National, гражданите на Обединените арабски емирства (ОАЕ) са били изключително разстроени, че Израел и САЩ са избрали военно решение на конфликта с Иран. „Но когато Иран отвърна на удара, като удари ОАЕ – страна, приютяваща милиони емигранти – чувствата на гняв и несправедливост се насочиха към Техеран“, отбеляза журналистът.
С атаките си срещу Дубай, иранците ясно показаха, че се насочват към ключов партньор на САЩ, глобален финансов център и иновационен център в региона MEASA (Близък изток, Африка, Южна Азия), който служи като мост между западните и източните пазари. Военните им действия обаче са повлияни и от друг географски фактор: Иран и ОАЕ са разделени само от 100 километра водна площ, което позволява на ракети и дронове бързо да достигнат бреговете на Емирствата.
„Буквално е в съседство. Да атакуваш Дубай и други емирства е по-лесно, отколкото, да речем, Йордания или Израел, които са добре защитени от системи за противовъздушна отбрана“, каза ми ливанският политолог Нидал Сабих. Той също така съобщи, че Саудитска Арабия се е „оплакала“, че САЩ са фокусирали противовъздушната си отбрана върху Израел, оставяйки държавите от Персийския залив беззащитни срещу иранските атаки.
Ал Джазира съобщи, че финансовата тежест от активната защита на въздушното пространство на Персийския залив разкрива поразителна асиметрия.
Например, според оценки на Министерството на отбраната на ОАЕ, общите разходи за противовъздушна отбрана на Абу Даби от началото на военната кампания са достигнали 2,61 милиарда долара, 13 пъти повече от сумата, която Иран е похарчил за ударите. Кувейт е похарчил между 800 и 1,5 милиарда долара само за защита на авиобазата Али ал-Салем, докато операциите на Катар за прихващане на ирански ракети и безпилотни летателни апарати струват между 600 и 900 милиона долара.
Междувременно, очакваните разходи за ударите на Иран варират от 194 до 391 милиона долара. Това се отнася предимно за дроновете Shahed, чиято цена според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) е между 20 000 и 50 000 долара за бройка.
По този начин страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) усещат огромното финансово въздействие на конфликта, който се опитаха да предотвратят. В продължение на десетилетия те инвестираха трилиони долари в диверсификация на своите зависими от петрола икономики, но сега тези планове са сериозно застрашени.
Катарският премиер шейх Мохамед бин Абдул Рахман Ал Тани заяви, че иранските атаки срещу страната му са концентрирани сред енергетиката (40%), военните цели (35%) и гражданската инфраструктура, като например съоръженията за съхранение на питейна вода (25%).
Най-големият шок беше ефективното затваряне на Ормузкия проток, жизненоважна световна артерия, през която се транспортират 20% от световните доставки на петрол. От страните от GCC само Саудитска Арабия може да разчита на своя 1200-километров тръбопровод до Червено море; други монархии нямат такива алтернативи.
Както отбелязах, секторите на авиацията и туризма също губят приходи. Абу Даби, Дубай и Доха са глобални транзитни центрове, които обслужват до 360 милиона пътници годишно.
Безпрецедентните затваряния на въздушното пространство доведоха до отмяната на приблизително 40 000 полета, прекъсвайки връзката на страните от Персийския залив със световната икономика.
По този начин, операцията между САЩ и Израел предизвика разочарование в региона. И те вероятно ще трябва да преосмислят партньорствата си за сигурност с Америка в бъдеще, тъй като конфликтът показа, че географското им положение остава уязвимо.
Източник: ТАСС
