Хутите превзеха брега, но настъплението им спря: битката за Йемен се премества към планините
След бързото настъпление на хутите по крайбрежието на Червено море изглежда, че балансът във войната в Йемен отново се променя рязко. Само седмици по-късно картината е различна. Силите на международно признатото правителство успяват да задържат позициите си около Таиз и Лахдж, а планинският терен, по-добрата координация и засилените въздушни и артилерийски удари затрудняват ново бързо настъпление. Хутите вече контролират нови територии по крайбрежието, но това създава и нов проблем – трябва да защитават по-дълъг фронт и снабдителни линии. Така след драматичните промени край Червено море войната постепенно се превръща в битка за планинските проходи, пътищата и достъпа до стратегическия Баб ел Мандеб. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Йемен #Хути #ЧервеноМоре #Таиз #БабЕлМандеб #СаудитскаАрабия #Иран #БлизъкИзток #ВойнаВЙемен #Лахдж #Мариб #Аден #Геополитика #МорскаТърговия #МариновNEWS
След успехите по крайбрежието хутите срещат много по-трудна задача във вътрешността
Al Jazeera съобщава, че хутите са предприели интензивни атаки по фронтовете в провинция Таиз в опит да продължат настъплението си след завземането на части от йеменското крайбрежие на Червено море през септември.
Засега обаче пробив няма.
Силите на международно признатото правителство твърдят, че задържат позициите си и нанасят значителни загуби на хутите. Независима проверка на всички съобщавани от воюващите страни загуби е трудна.
Това е важна промяна спрямо случилото се по крайбрежието.
Там хутите успяват да използват слабата координация между различните сили, противопоставящи им се. Макар формално да са част от една командна структура, отделните формирования не успяват да реагират достатъчно бързо на настъплението.
В Таиз и Лахдж ситуацията е различна.
Там антихутските сили имат години опит в отбраната на позициите си и са имали повече време да се подготвят за атаките.
Има и чисто географска причина.
След равнинните райони около Червено море хутите навлизат в значително по-труден планински терен. Височините около Таиз, Лахдж и Баб ел Мандеб позволяват на защитниците да контролират ключови пътища и проходи.
Това означава, че завладяването на крайбрежна територия не е достатъчно.
За да укрепят новите си позиции, хутите трябва да получат контрол и над планинските райони, които се издигат над Баб ел Мандеб, както и над пътищата към вътрешността на страната.
А това се оказва значително по-трудно.
Баб ел Мандеб има значение далеч извън Йемен. Протокът свързва Червено море с Аденския залив и е ключов маршрут за международното корабоплаване.
Затова всяка промяна на фронтовата линия около него има не само военно, но и международно значение.
Същевременно правителствените сили увеличават огневата си мощ.
Техни представители съобщават за стотици удари с авиация, дронове, артилерия и други средства срещу позиции и подкрепления на хутите през последните дни. Правителствен говорител заяви, че в рамките на едно денонощие са били извършени повече от 400 удара.
Тези данни идват от една от страните във войната и трябва да бъдат разглеждани именно като нейни твърдения.
Но засилената употреба на въздушна сила показва промяна в начина, по който правителствените сили се опитват да спрат настъплението.
Президентският лидерски съвет на Йемен вече призова за обща мобилизация.
Предвижда се резервисти да бъдат върнати във въоръжените сили, а местни бойци и цивилни доброволци да преминат обучение.
Този процес обаче все още е в ранен етап.
Командири на фронта заявяват пред Al Jazeera, че мобилизацията все още не е довела до значително увеличаване на числеността на войските по бойните линии.
Затова засега няма признаци правителството да подготвя незабавна мащабна контраофанзива.
Подходът изглежда по-предпазлив – първо да бъде спряно настъплението, след това да бъдат укрепени и по-добре координирани различните формирования.
За хутите собствените им успехи също създават нови трудности.
Колкото повече територия контролират, толкова повече бойци и ресурси са необходими за нейната защита. Снабдяването трябва да достига до по-дълъг фронт, а новите позиции трябва да бъдат защитавани едновременно от сухопътни и въздушни атаки.
Това е една от класическите трудности при бързото военно настъпление.
Завземането на територия и задържането ѝ са две различни задачи.
И точно това започва да се вижда в Йемен.
Войната все повече се концентрира около пътищата и снабдителните маршрути. Ако хутите успеят да завладеят височините и да осигурят комуникациите между крайбрежието и вътрешността, успехите им по Червено море ще бъдат значително по-устойчиви.
Ако не успеят, новите им позиции могат да се превърнат в тежест.
Има и още един фактор – времето.
Колкото по-дълго правителствените сили задържат фронта, толкова повече възможности получават да реорганизират формированията си, да обучават резерви и да укрепват отбранителните линии.
Затова сегашният застой не означава край на настъплението на хутите.
Той показва, че войната е навлязла в различна фаза.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че последните седмици показват колко подвеждащи могат да бъдат бързите териториални успехи във война като тази в Йемен. Хутите постигат значителни резултати по Червено море, но сега трябва да превърнат завзетата територия в устойчиво военно предимство. Планините около Таиз и Лахдж, снабдителните маршрути и достъпът до Баб ел Мандеб могат да се окажат много по-важни от самата крайбрежна линия. Ако правителствените сили продължат да задържат тези позиции, фронтът може да се стабилизира. Ако хутите намерят начин да пробият планинската отбрана, стратегическата картина отново може бързо да се промени.
Източник: Маринов NEWS
