Лидери от ЕС отхвърлят участие във военна мисия в Ормузкия проток
Лидери от ЕС се противопоставиха на призива на президента на Съединените щати Доналд Тръмп съюзниците от НАТО да помогнат за гарантиране на свободното корабоплаване през Ормузкият проток — ключов морски коридор за световната търговия с петрол.
НАТО ще има много лошо бъдеще, ако не помогне на САЩ с Ормузкия проток
По време на среща на външните министри на Европейския съюз в Брюксел в понеделник, посветена на рязкото покачване на цените на петрола вследствие на войната между Израел и Иран, германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че Германия няма намерение да участва във военни операции в рамките на конфликта.
„Необходима ни е по-голяма яснота“, каза Вадефул пред журналисти преди началото на срещата. „Очакваме от САЩ и Израел да ни информират за действията си, да ни включат в обсъжданията и да ни кажат дали поставените цели са постигнати.“
Макрон: Ролята на Франция в Близкия изток остава „чисто отбранителна“, въпреки смъртта на войник
По думите му едва след подобна яснота може да се премине към следващ етап – изграждане на устойчива архитектура на сигурността в региона съвместно със съседните държави.
Междувременно, говорейки от Берлин, германският министър на отбраната Борис Писториус подчерта, че страната му няма да участва военно, но е готова да подкрепи дипломатически усилия за гарантиране на безопасното преминаване през Ормузкия проток.
„Това не е наша война. Ние не сме я започнали“, заяви Писториус. „Какво точно очаква Тръмп — шепа европейски фрегати да направят в Ормузкия проток нещо, което могъщите Военноморски сили на Съединените щати не могат ?“
От своя страна говорителят на германския канцлер Фредрик Мерц заяви, че конфликтът „няма нищо общо с НАТО“. Стефан Корнелиус подчерта, че НАТО е „съюз за териториална отбрана“ и че в случая липсва мандат за разполагане на сили на алианса.
Подобна позиция изрази и друг член на НАТО — Съединените щати. От Лондон премиерът Киър Стармър заяви, че евентуална мисия в Ормузкия проток „няма да бъде и никога не е била замисляна като операция на НАТО“.
Стармър подчерта, че Великобритания няма да бъде въвлечена в по-широкия конфликт. В същото време той отбеляза, че страната му обсъжда със САЩ и партньори от Европа и Персийския залив възможността да използва намиращите се в региона британски дронове за откриване на морски мини.
Скептицизъм сред европейските държави
Няколко държави от ЕС се присъединиха към Германия, изразявайки скептицизъм към призива на Доналд Тръмп за създаване на военноморска коалиция, която да изпрати кораби в Ормузкия проток — маршрут, през който преминава около една пета от световните доставки на петрол.
Ключовият морски коридор на практика е парализиран заради войната, след като от 28 февруари САЩ и Израел извършват удари на територията на Иран, а Техеран отговаря с ракети и дронове в Близкия изток, което разтърсва глобалните енергийни пазари.
Министър-председателят на Нидерландия Роб Джетънзаяви пред агенция AНП, че ще бъде „много трудно“ в кратки срокове да се организира успешна мисия в района.
Литва и Еатония посочиха, че страните от НАТО трябва да разгледат американското искане за помощ, но предупредиха, че са необходими повече подробности относно евентуалната мисия.
Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че европейските съюзници искат да разберат стратегическите цели на Вашингтон. „Какъв ще бъде планът?“ попита той.
Правителственият говорител на Гърция Павлос Маринакис също заяви, че страната му няма да участва във военни операции в Ормузкия проток.
Външният министър на Италия Антонио Таяни подчерта, че Италия не участва в никакви военноморски мисии, които биха могли да бъдат разширени към този регион.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен обаче заяви, че Европа трябва да запази отворен подход към възможността да помогне за гарантиране на свободното корабоплаване в протока, дори ако континентът не подкрепя решението на САЩ и Израел да започнат война срещу Иран.
„Трябва да гледаме на света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто бихме искали да бъде“, каза той и добави, че ЕС трябва да изработи план, насочен към деескалация.
Полският външен министър Радек Шикорски от своя страна призова администрацията на Тръмп да използва официалните механизми на НАТО.
„Ако има искане чрез НАТО, ние, разбира се, от уважение към нашите американски съюзници, ще го разгледаме много внимателно“, заяви той.
Сикорски направи и препратка към Член 4 от основополагащия договор на НАТО, който позволява на съюзниците да свикат консултации, ако смятат, че тяхната сигурност е застрашена.
Натискът от Вашингтон
По време на събитие в Белия дом Доналд Тръмп заяви, че нивото на подкрепа от европейските съюзници е от значение за него.
„Някои са много ентусиазирани, други не. Някои са държави, на които сме помагали години наред и които сме защитавали от външни заплахи, но те не са толкова ентусиазирани“, каза той.
Тръмп изрази изненада и от резервираността на Великобритания, като напомни за американските разходи за НАТО и за защитата на „най-стария съюзник“ на САЩ.
Той добави, че държавният секретар Марко Рубио скоро ще обяви кои страни са готови да подкрепят инициативата.
Позицията на ЕС
Преди срещата в Брюксел върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предложи разширяване на европейската мисия Аспайдс като „най-бързия“ начин за повишаване на сигурността в Ормузкия проток.
След срещата обаче тя призна, че сред държавите членки „няма желание“ за подобна стъпка.
Мисията Аспайдс беше създадена през 2024 г., за да защитава търговските кораби от атаки на йеменските бунтовници хути в Червено море.
„Никой не иска активно да се включва в тази война“, заяви Калас.
По-рано тя предупреди, че затварянето на Ормузкия проток — което вече изстреля цените на петрола над 100 долара за барел — косвено подпомага войната на Русия срещу Украйна, тъй като руската икономика до голяма степен се финансира от енергийни приходи.
Растящо напрежение
Според репортаж на Ал Джазира европейските лидери усещат нарастващия натиск от страна на Доналд Тръмп да помогнат за повторното отваряне на Ормузкия проток.
В същото време в ЕС има „много малко желание“ за включване във войната, особено защото европейските държави смятат, че не са били достатъчно информирани за решенията на САЩ и Израел.
Тръмп заяви още, че е разговарял с френския президент Еманюел Макрон, който според него е готов да помогне за възстановяването на корабоплаването в протока.
Франция по-рано предложи Европейският съюз да разшири мисията Аспайдс, която в момента включва един италиански и един гръцки кораб под директно европейско командване, както и възможна подкрепа от френски и още един италиански съд.
В интервю за Файненшъл Таймс в неделя Доналд Тръмп предупреди, че НАТО е изправен пред „много лошо бъдеще“, ако предложението му за военна операция в Ормузкия проток не получи подкрепа или бъде отхвърлено.
