Шокът в Ормуз изостря отбранителните тревоги и ускорява прехода към зелено авиационно гориво
Нараства необходимостта Европа да ускори производството на синтетично гориво, за да намали зависимостта си от изкопаеми горива от Персийския залив.
БВП: 2% за отбрана вече са достигнати от всички страни в НАТО
БРЮКСЕЛ — Войната срещу Иран оголва ключова слабост на европейските армии: над 90% от компонентите, необходими за направата на авиационно гориво, са вносни, което при продължителна криза може да ограничи въздушните операции.
Цената на керосина достига исторически връх от 1795 долара за тон на 19 март — над два пъти повече спрямо нивата преди началото на американските и израелските удари.
Най-лошото, което съм виждал: петролният сектор под ударите на войната САЩ–Израел–Иран
Едно от решенията е увеличаване на производството на синтетично устойчиво авиационно гориво, известно като eSAF, което се произвежда чрез комбиниране на зелен водород с уловен CO₂ и създава керосин без използването на изкопаеми горива. Съществува и натиск за увеличаване на устойчивите авиационни горива (SAF), произведени от селскостопански суровини като растителни остатъци и отпадъчни масла и мазнини.
Военните вече ги тестват. През 2023 г. Франция използва военен хеликоптер NH90, задвижван със SAF. Преди година Норвегия заявява, че е първата страна, която експлоатира изтребител F-35 с гориво, съдържащо SAF.
„През последните шест месеца ролята на eSAF като местно гориво с изцяло европейска производствена верига осезаемо нараства“, казва Асмара Клайн, ръководител „Връзки с обществеността“ в базираната в Амстердам Zaffra — съвместно предприятие, получило 350 милиона евро финансиране за изграждане на производство на eSAF в Германия.
Очаква се зеленото гориво постепенно да измества керосина в гражданската авиация съгласно регламента ReFuelEU, но военният аспект внезапно придобива по-голямо значение заради ограничаването на петролните доставки от Иран през Ормузкия проток.
„Европа не е регион с изобилие от течни горива… трябва да намерим начини да осигурим тези доставки за нас и нашите съюзници“, казва Джо Родън, изпълнителен директор на базираната в САЩ компания производител на eSAF Lydian.
По време на скорошно посещение в Европа Родън представя възможността за използване на електронни горива пред представители на НАТО.
„Част от посещението ни в Брюксел включва диалог с НАТО — индустриален брифинг, който да ни помогне да разберем по-добре оперативните изисквания и да очертае технологичните възможности и приложението им в отбранителен контекст“, казва той пред POLITICO.
Освен рязкото поскъпване, сигурността на доставките също буди тревога.
„Европа губи своята рафинерийна мощност, която системно намалява през последните 15–20 години“, казва Клайн. „Ако не се предприемат мерки, военната авиация няма да бъде в състояние да оперира.“
Между 2009 и 2024 г. броят на действащите рафинерии намалява от 117 на 96, сочи доклад на Хагския център за стратегически изследвания.
Интересът на военните може значително да подобри перспективите пред производителите на eSAF. В момента това гориво е до 10 пъти по-скъпо от конвенционалното авиационно гориво и все още се произвежда в ограничени количества, въпреки изискването на ЕС поне 1,2 процента от авиационното гориво да бъде eSAF до края на десетилетието.
„Взаимозависимостта между гражданската и военната горивна инфраструктура води до извода, че енергийният преход неизбежно ще повлияе на готовността на военните по отношение на горивата“, се казва в доклада на центъра в Хага.
Военни изпълнители вече планират увеличаване на производството на eSAF. Германската компания Rheinmetall подписва миналата година споразумение с производителя Ineratec.
„С нарастващата уязвимост на веригите за доставки на изкопаеми горива при конфликти, способността за производство на въглеродно неутрални синтетични горива на място става ключова“, заявява Rheinmetall при обявяването, като добавя: „Синтетичните e-горива са единственото мащабируемо решение, което съчетава енергийна плътност, възможност за съхранение и гъвкавост, сравними с конвенционалните горива — което ги прави незаменими за съвременната отбранителна готовност.“
Тези качества на eSAF са добре познати на американската армия.
По време на предишните войни в Ирак и Афганистан Вашингтон осъзнава, че „доставянето на гориво до тези райони, дори чрез собствени логистични доставки, се оказва изключително скъпо“, казва Родън. Той добавя, че производителите на eSAF могат да допринесат чрез изграждане на рафинерийни мощности и „производство [на eSAF] в зоната на операциите“.
Военната употреба на електронни горива е позната практика.
„Случвало се е два пъти“, казва пред POLITICO главният изпълнителен директор на авиационно-космическата и отбранителна компания Safran Оливие Андриес, визирайки използването на синтетично гориво от нацистка Германия и вътрешното производство в Южна Африка за преодоляване на петролното ембарго по време на апартейда. И в двата случая „то е произведено от въглища, така че не е било особено екологично“.
Въпреки това Андриес остава скептичен, че военните приложения на eSAF надвишават гражданските.
„Потенциалното търсене за военна употреба е многократно по-ниско от това в търговската авиация — двете не подлежат на сравнение“, казва той. „За мен основният приоритет е да гарантираме, че гражданският сектор запазва курса към декарбонизация.“
Източник: Politico
