Тръмп уверен в сделка с Иран – ще спрат ли усилията на Пакистан войната?
Исламабад, Пакистан – Когато външните министри на Саудитска Арабия, Турция и Египет пристигат в Исламабад през уикенда, това бележи втората среща за по-малко от две седмици на дипломатически формат, който работи за ограничаване на последствията от войната между САЩ и Израел срещу Иран и ответните удари на Техеран в региона.
„Абсурдно несъгласуваните“ молби на Тръмп към Иран озадачават съюзниците
Заместник министър-председателят и външен министър на Пакистан Исхак Дар потвърждава в края на неделните консултации, че САЩ и Иран са изразили доверие в Пакистан да посредничи за преки преговори. Исламабад, казва той, е „удостоен с честта“ да ги приеме „в идните дни за всеобхватно и трайно уреждане на текущия конфликт“.
Четиримата министри, добавя той, провеждат „много подробна и задълбочена дискусия“ за войната, утвърждават „единство за овладяване на ситуацията, намаляване на риска от военна ескалация и създаване на условия за структурирани преговори“ и се съгласяват да създадат Комитет на четиримата висши служители, по един от всяко външно министерство, който да изработи параметрите на процеса.
Пакистан предлага да е домакин на преговори САЩ–Иран: има ли шанс за мир?
Освен Дар, в срещата участват външните министри Хакан Фидан от Турция, Бадр Абделати от Египет и принц Фейсал бин Фархан Ал Сауд от Саудитска Арабия.
Четиристранният формат се създава за първи път в кулоарите на по-мащабна арабска и ислямска консултативна среща в Рияд, Саудитска Арабия, на 19 март. Това, което започва като по-обширен форум, постепенно се оформя като целенасочена мирна инициатива на четири държави, като Пакистан действа като основен канал между Вашингтон и Техеран.
Часове по-късно, в интервю за британския вестник Financial Times, президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че „най-много иска да вземе петрола на Иран“ и не изключва възможността да бъде завзет остров Харг — износният хъб, през който минават приблизително 90 процента от иранския суров петрол.
„Може би ще вземем остров Харг, може би не. Имаме много опции“, казва Тръмп. Той също така потвърждава, че непреките преговори чрез пакистански „пратеници“ напредват, и отново подчертава крайния срок 6 април, който поставя в Truth Social на 26 март, за Иран да приеме сделка или да се изправи пред удари на САЩ по енергийния си сектор.
Но на борда на Air Force One в неделя Тръмп казва: „Виждам сделка с Иран, да. Може да стане скоро“, и описва преговорите като протичащи „изключително добре“.
Тези противоречиви позиции подчертават централното напрежение, пред което е изправена дипломатическата инициатива на Пакистан.
В момент, когато Исламабад и партньорите му се опитват да изградят многостранна рамка за предотвратяване на по-нататъшна ескалация, войната изглежда се движи в обратна посока — с продължаващи израелски удари и разширяващо се американско военно присъствие в региона.
„Бебешки стъпки“ на фона на ескалация
Мушахид Хюсеин Сайед, бивш министър на информацията на Пакистан, сенатор и анализатор по външна политика, казва, че срещата в Исламабад е значима по три причини.
Той я определя като първата институционална инициатива от мюсюлманския свят, склонна към диалог.
Според Сайед Пакистан и Турция, и двете съседни на Иран държави, са сред най-надеждните посредници — едната ядрена сила, а другата член на НАТО.
„И Иран, и САЩ са гласували доверие на Пакистан като мост за комуникация между Техеран и Вашингтон и най-вероятно възможно място за бъдещи мирни преговори“, казва той пред Al Jazeera.
Но той е откровен за ограниченията. „Това са бебешки стъпки за дипломацията в сценарий на война, която не само ескалира, но и става все по-сложна с всеки изминал ден“, казва Сайед.
Масуд Хан, бивш посланик на Пакистан в САЩ и ООН, казва, че срещата е „отворила дипломатически коридор, надграждайки върху по-ранна совалкова дипломация, устойчиви комуникации и задкулисни усилия да бъдат убедени САЩ и Иран да се ангажират“.
Комитетът на четиримата, казва той, осигурява структуриран неформален канал за комуникация, който позволява „поетапен и внимателно координиран процес“, подкрепен от регионален консенсус
Хан очертава четири възможни етапа: мерки за изграждане на доверие, преговори за прекратяване на огъня, преки разговори по сложни въпроси, включително ядрената програма и Ормузкия проток, и в крайна сметка споразумение за взаимни ангажименти.
Въпреки това той предупреждава, че остават сериозни препятствия. „Исканията на Техеран за военни репарации и суверенитет върху Ормузкия проток вероятно ще се окажат най-трудните въпроси за решаване“, казва Хан пред Al Jazeera.
Преди срещата на министрите пакистанският премиер Шехбаз Шариф провежда 90-минутен разговор с иранския президент Масуд Пезешкиан, като го информира за дипломатическите усилия на Исламабад към САЩ, държавите от Персийския залив и други ислямски страни за „създаване на благоприятна среда за мирни преговори“, според изявление на премиерската канцелария.
Китайският външен министър Ван И изразява пълна подкрепа от страна на Пекин за инициативата, а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също заявява подкрепа.
Високопоставен пакистански дипломат казва, че Китай е „много подкрепящ“ усилията на Пакистан, докато външното министерство потвърждава в изявление в понеделник, че по покана на Ван Дар ще посети Китай на 31 март.
„В този контекст предстоящото посещение ще даде възможност на двете страни да проведат задълбочени дискусии по регионалните развития, както и по двустранни и глобални въпроси от взаимен интерес“, се казва в изявлението на министерството.
Дар получава лека пукнатина в рамото след падане в неделя по време на среща с египетския си колега, според сина му, а министерството заявява, че предстоящото му посещение, въпреки медицинските препоръки, подчертава значението на отношенията между Пакистан и Китай.
Разминаванията остават големи
Позициите, официално представени от двете страни, остават структурно несъвместими, казват анализатори.
Планът на Вашингтон от 15 точки, предаден на Техеран чрез Пакистан, включва едномесечно прекратяване на огъня, предаване от Иран на запасите му от високообогатен уран, спиране на по-нататъшното обогатяване, ограничения върху балистичната програма на Техеран и край на подкрепата за регионални прокси сили.
Контрапредложението на Иран, изложено от държавната телевизия Press TV, позовавайки се на високопоставен служител по политическа сигурност, призовава за спиране на агресията и убийствата, конкретни гаранции срещу бъдеща агресия, репарации, край на военните действия срещу съюзниците на Иран и официално признаване на иранския суверенитет върху Ормузкия проток.
Тръмп казва пред репортери на борда на Air Force One в неделя, че Иран е приел „повечето“ от 15-те точки.
В понеделник говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи потвърждава, че Техеран е получил съобщения чрез посредници, но определя предложенията на САЩ като „нереалистични, нелогични и прекомерни“.
Багаеи изглежда скептичен относно перспективите диалогът в Исламабад да доведе до мирно споразумение.
„Срещите, които Пакистан провежда, са рамка, която те самите са установили, и ние не участваме в нея“, казва той. „Добре е страните от региона да са загрижени за прекратяването на войната, но трябва да не забравят коя страна е започнала войната.“
Хан, бившият дипломат, казва, че Иран е много скептичен. „Иран подозира, че дипломатическият процес може да служи като димна завеса за сухопътно настъпление по крайбрежието му, прилежащите острови или Ормузкия проток. Никаква магическа пръчка не може да изтрие толкова дълбоко вкоренен дефицит на доверие за една нощ“, казва той, добавяйки, че изграждането на доверие „трябва да напредва бързо предвид опустошителните хуманитарни и военни разходи“.
Джавад Хейран-Ниа, директор на Групата за изследвания на Персийския залив в Техеран, казва, че всяко предварително ангажиране трябва да гарантира, че нито една страна не се чувства като губеща.
„Преговорите трябва да са организирани така, че всяка страна да участва, без да се чувства губеща, ка фокусът е върху бързи и постижими резултати“, казва той пред Al Jazeera.
Реалистична първа стъпка, казва той, би била ангажимент на САЩ да отложат заплахите срещу иранските електроцентрали за продължителен период, заедно с гаранции от трети държави за временни договорености.
Реза Ханзаде, хоноруван преподавател в George Mason University, казва, че тежестта на компромиса в крайна сметка лежи върху Вашингтон.
Според него Иран смята, че всяко споразумение, което не отговаря на условията му, може да доведе до нови атаки, затова оцеляването на режима не подлежи на преговори
„Те може да са готови на компромис по ядрената програма, балистичната програма и подкрепата за регионални прокси сили“, казва той. „Техеран няма да направи компромис със собственото си съществуване. И затова иранците са готови да се бият толкова дълго, колкото е необходимо.“
Той също така посочва нарастващия вътрешен натиск в САЩ, отбелязвайки, че рейтингът на одобрение на Тръмп е спаднал до 36 процента в последните проучвания, воден от нарастващите цени на горивата и общественото безпокойство заради войната.
Хан определя най-решаващата мярка за изграждане на доверие като такава, която Вашингтон все още не е предоставил.
„Вашингтон трябва да гарантира, че Израел спира атаките си срещу Иран и Ливан и се изтегля от наскоро окупираната ливанска територия. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи“, казва той.
Ормузкият проток и икономическият натиск
Съгласието на Иран да позволи преминаването на 20 кораба под пакистански флаг през Ормузкия проток, потвърдено от Дар през уикенда и признато от Тръмп, е най-скорошната мярка за изграждане на доверие на масата.
Протокът остава на практика затворен за нормално корабоплаване. Международната агенция по енергетика описва прекъсването като най-тежкия петролен шок в историята, надминаващ кризите от 1973 и 1979 г.
Цената на суровия петрол Brent се покачва над 116 долара за барел в ранната търговия в Азия в понеделник, с повече от 50 процента ръст от началото на войната на 28 февруари. Генералният директор на Световната търговска организация Нгози Оконджо-Ивеала заявява, че световната търговия преживява „най-тежките си смущения през последните 80 години“.
Но Сайед, който е и основател и председател на базирания в Исламабад Pakistan China Institute, казва, че „затварянето на Ормузкия проток от Иран не е причината, а последствието от конфликта“.
Точно както саудитският крал Фейсал бин Абдулазиз Ал Сауд използва износа на петрол като оръжие през октомври 1973 г. — прекъсвайки доставките за САЩ и съюзниците им в отговор на подкрепата им за Израел по време на арабско-израелската война и предизвиквайки глобална енергийна криза — така и Иран използва протока, за да балансира военното превъзходство на САЩ и Израел чрез икономически натиск, твърди той.
Хан предупреждава да не се третира протокът като централния елемент на каквото и да е споразумение.
„Ормузкият проток ще остане остатъчен въпрос, който ще трябва да бъде решен от осемте крайбрежни държави на Персийския залив, с позоваване на Конвенцията на ООН по морско право и установените правни прецеденти“, казва той.
Непосредственият приоритет, според него, е по-широко прекратяване на военните действия.
„Най-важната мярка за изграждане на доверие би била пауза във военните действия, примирие, което да даде отдих на воюващите страни и да създаде пространство за миротворците“, казва той.
Хейран-Ниа предлага поетапен подход.
„Първо да се договори ограничено прекратяване на огъня и спиране на атаките срещу цивилни цели; във втора стъпка да се намалят военните сили в ключови райони и да се установят конфиденциални канали за обмен на информация; след това да се премине към по-широки преговори за примирие“, казва анализаторът от Техеран.
Всяко изтегляне трябва да може да се проследява, а посредниците да служат като неформален канал за гарантиране на взаимност.
Проблемът със саботьорите
Дори когато дипломатическите усилия продължават, военната траектория остава ескалираща.
Амфибийна ударна група от около 3500 морски пехотинци и моряци, водена от USS Tripoli, пристига в региона в петък, според Централното командване на САЩ (CENTCOM).
Още 2200 морски пехотинци се отправят към Персийския залив, заедно с 2000 войници от 82-ра въздушнодесантна дивизия на армията.
Тръмп ясно дава да се разбере, че военните алтернативи остават на масата. Други информации сочат, че Пентагонът се подготвя за възможни сухопътни операции, които могат да продължат седмици.
Израел, който води геноцидна война в Газа от октомври 2023 г. и за втори път нахлува в южен Ливан, нанася нов удар по Техеран в неделя.
САЩ и Израел убиват върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей и други висши ръководители в началния удар на 28 февруари. По-късно убиват и висшия служител по сигурността Али Лариджани на 17 март.
Иранската организация за атомна енергия съобщава, че снаряд пада в комплекса на АЕЦ „Бушер“, без да причини щети, според държавните медии.
Посланикът на Израел в ООН Дани Данон заявява, че операциите ще продължат, докато ядрените и ракетните способности на Иран не бъдат елиминирани, като добавя, че Израел не е част от каквито и да било разговори между САЩ и Иран.
Хан казва, че въпреки този натиск Иран засега „се е съгласил на посредничество и е гласувал доверие на Пакистан и Турция да придвижат процеса напред“.
Но той предупреждава за рисковете, ако дипломацията се провали.
„Най-голямото препятствие остава непрекъснатите и неотслабващи атаки срещу Иран и Ливан от страна на Израел, който изглежда действа на максимални обороти. Такива ескалационни стъпки рискуват да провалят този ключов, но крехък дипломатически процес и могат да хвърлят света в катастрофа с ядрен спусък — резултат, който трябва да бъде избегнат на всяка цена“, казва той.
Сайед е съгласен, като твърди, че Иран има „нулево доверие“ в уверенията на САЩ и Израел.
„Ключовият въпрос, който ще определи изхода, е кой може да понесе повече болка в дългосрочен план. САЩ и Израел могат да нанасят болка, но със сигурност не могат да я понесат. Това е класическият урок на асиметричната война: по-слабата страна печели, като не губи“, казва той.
Хейран-Ниа подчертава, че всяко споразумение ще изисква надеждни гаранции.
„Всякакви мерки за изграждане на доверие трябва да включват механизми за ранно предупреждение, които да откриват и спират всякакви опити за саботаж“, казва той. „Тези мерки трябва да бъдат краткосрочни, обратими и реципрочни, така че всяко възможно нарушение да не причинява трайни щети.“
