Явно се очертава тежко време – като при война почти, Тръмп се поти, Урсула даде задна
Като гледах при поредната пресконференция изпотеното лице на Тръмп, който се напъваше да изглежда оптимистично усмихнат, докато удължаваше отново ултиматума, у мен се завъртя популярната ни поговорка, че луд умора няма, само се поти.
Откъдето и да погледнеш ставащото в Европа и около Иран, щеш не щеш стигаш до извода, че живеем във време, когато лудите са решили да се налудуват. За съжаление на нас, нормалните е отредена ролята не на наслаждаващите се зрители, а на потърпевшите. Ако трябва да се определят най-вероятните прогнозни версии, за това как ще свърши злощастната операция на САЩ и Израел, то на всеки е ясно, че с ултиматуми няма да се постигне резултат. Нито със сладки приказки за измислени преговори.
Има един руски коментатор, Николай Платошкин, който по изказа си прилича на Медведев, та той доста неуважително, но до голяма степен вярно каза за „миротвореца“, че той „нагло и тъпо лъже“. Не знам за какъв ад говори Тръмп, но ако е решил да изпрати няколко хиляди момчета на заколение, вероятно адът ще се прехвърли на главата му в САЩ.
Най-лесният изход от кризата, който е разбираем за всички, е да си вземат САЩ корабчетата и да си ги върнат обратно там, откъдето са ги докарали. Така от само себе си протокът ще се отпуши, Още повече, че кокошият трън в петата на Тръмп, Канада, след като отказа да плаща повече вноската в НАТО, може с това да е положила началото на тенденция, която скоро ще се прехвърли като „подход“ за партньорство и в Европа. А че Израел ще продължи да се ослушва, кой от къде ще го нападне, си остава негова работа.
Каквото човек, извинете, страна, сама си направи, никой не може да й го причини. Би трябвало да се замислят, че няма как да съществуват спокойно, ако са я докарали до там, всички около тях без изключение да са врагове. Между впрочем, ако няма как да очакваме, че това ще стигне до главата на Натаняху, да се надяваме, че израелският народ отново ще излезе на площадите и тоя път сам ще му я вземе. Нещо като това, което беше планирано за Иран, само че с обратен знак. Със сигурност това би могло да допринесе въобще за успокояване на региона.
Сега седим и броим дните до края на въпросния ултиматум и си знаем, че съществуват само два варианта. Като онзи дядо, за когото казвали че много познава времето. Когато го запитвали, какво ще е, той винаги отговарял – или ще вали, или няма да вали. И все познавал. Същото се отнася и до ситуацията около иранската криза – чакаме да видим, дали ще продължаваме ултиматума или няма. Въпросните 10 дни се знае, че не са дадени само на Зеленски да се замъкне в Обединените арабски емирства и да сложи там сергията си за продажба на дронове.
Няма как – човекът явно е закъсал за пари. Може да се предполага обаче, че Иран ще използва тези дни, за да се подготви за последващото, което ще дойде. Чу се от някъде, че смятат да съберат под знамената един милион. Разбира се, на първо четене всеки би казал, че Иран се изхвърля. Ако се замислим обаче, че говорим за 90-милионен народ, то сметките могат да се окажат верни.
За изтеклите седмици се видя, че играта на пинг- понг с ракети, няма да помогне нито на едната, нито на другата страна. Оказа се, че и тая игра крие изненади. Вече медийно се потвърди загубата на един американски разрушител, снабден, както се твърди, с най-модерните нападателни и защитни системи. Въпреки това с комбинация от няколко вида ракети иранците през въпросните системи са го атакували успешно и удачно, що се отнася до избрания момент. И това се е случило чак в Индийския океан. Предполага се, че освен него е пострадал и корабът-цистерна, който го е зареждал по време на удара. От Белия дом – нито звук за случилото се.
За наземната операция, за каквато май се е решил вече Тръмп, не се е чул военен специалист да каже, че е перспективна. Което означава, че САЩ може още по-надълбоко да натъне в една виетнамообразна яма. Ако пък Израел започне някоя широкомащабна сухоземна офанзива, както обича да го прави, то дори и при подкрепата на САЩ нещата могат да се развият по много неприятен сценарий, например, както в Украйна, без обаче да се знае в каква посока. В Иран територия – бол, но в Израел е кът. Ако нещата се обърнат, е ясно как страна като Израел ще защити интересите си и с какво. А тогава, както се казва в един филм, нещата ще станат много зле.
Би трябвало да има достатъчно умни хора във военните щабове, които да са проиграли вече вариантите на екран. Може да е вярно и другото, което каза една американска анализаторка, че в Пентагона много добре знаят, каква е ситуацията, но не знаят как да го съобщят на главнокомандващия. Реакцията на Русия и на Китай по отношение на конфликта в Иран започва да подсказва наличие на трезв разум и политическа търпеливост. Затова пък в Европа сме на път да станем шампиони по хаотично противоречащи се решения.
Как да не си помисли човек, че лудостта е заразна? Като при нашата Урсула, която се кълне, че голяма грешка е станало със зелената сделка, която завчера, без да й мигне окото, заяви, че „временно“ няма да се спират доставките на енергийни материали откъм Русия, нещо повече – ще окаже въздействие на Зеленски да вземе да оправи тръбата, та Орбан и Фицо да си получат заявеното количество.
Тези наглед паранормални постъпки на брюкселската камарила могат да събуждат надежда за добро, но може и за обратното. Защото бързотечната смяна на позициите в двете крайности са симптом на клинична диагноза от една страна, а от друга, са опасни за всички нас, които зависим от техните решения. При положение, че не можем да се спасим от тяхното присъствие засега.
Такива тъжни разсъждения се усеща, че почват пряко да влияят на хората. Не само от това, което чуват и слушат от медиите, но и което сами си мислят за предстоящите дни и месеци. А подтик за това всеки намира при ежедневната среща с търговските точки, било то за храна, било то за горива, било то за разни услуги, да не казваме, за лекарства. Явно се очертава тежко време – като при война почти.
Досега ние считахме, че войните са някъде, а ние сме извън тях, но се оказа, че без да сме във военен конфликт, ние живеем вече в условия на война. „Архиважно“, както казваше някога чичко Ленин, е какви управници ще сложим скоро начело на държавата, за да може тази държава да защити нас. Един затворен кръг, в който се замътва нещо, но какво ще се роди след 19-ти април – запъртък или нещо добро, в момента никой не може да предположи.
Източник: Поглед инфо
