Политиката на Тръмп към Иран работи и демонстрира на враговете ни силата на възпирането
Президентът Доналд Тръмп не започва тази война. Ислямската република я започва — на 4 ноември 1979 г., когато нахлува в посолството на САЩ в Техеран и държи 52 американци като заложници в продължение на 444 дни. Почти половин век най-големият държавен спонсор на тероризма в света убива и осакатява повече американци от който и да е друг терористичен режим на Земята. Дори два пъти планира покушение срещу самия Тръмп.
Пезешкиан призова БРИКС да играе независима роля в конфликта в Близкия изток
Атаките на режима срещу Съединените щати и техните съюзници не са изолирани инциденти, а част от една продължителна война, водена от духовното ръководство вече 47 години. От атентата срещу казармите в Бейрут през 1983 г. до използването на ирански импровизирани взривни устройства, при които загиват 603 американци в Ирак — режимът действа с убеждението, че Вашингтон няма политическа воля да отговори. В продължение на години това предположение се оказва вярно. Техеран възприема сдържаността не като предпазливост, а като знак за позволение.
От нападението на „Хамас“ на 7 октомври, при което загиват около 1200 души, включително 46 американци, до над 180 атаки срещу американски сили миналата година, режимът ясно заявява какво иска: смърт за Америка.
Война на хиляди километри, криза зад ъгъла, САЩ отказват да приемат операция срещу Иран
За да се изправи срещу тази нарастваща заплаха, всеки американски президент от времето на Джими Картър насам избира да отлага проблема, наричайки това дипломация. Това се променя през 2020 г., когато Тръмп нарежда удар срещу Касем Сюлеймани — главния терорист на режима и архитект на използването на импровизирани взривни устройства. Външнополитическият елит във Вашингтон критикува решението, но иранският народ го приветства.
Когато режимът избива над 40 000 протестиращи през януари 2026 г. и се опитва да прикрие зверството, като спира достъпа до интернет, хората отново се обръщат към Тръмп за помощ. Той откликва, като предприема това, което предшествениците му не се осмеляват да направят — „да сложи край на тази дългогодишна заплаха веднъж завинаги“.
Аргументите за действие са силни. Освен хуманитарните основания, Стив Уиткоф, специалният пратеник на САЩ за Близкия изток, разкрива детайли от преговорите си заедно със специалния пратеник за мир Джаред Къшнър в навечерието на конфликта. Иранските им събеседници открито признават, че са натрупали достатъчно уран за 11 ядрени бомби, които могат да бъдат произведени в рамките на седмици. Когато САЩ предлагат да осигурят безплатно ядрено гориво в замяна на прекратяване на обогатяването, Техеран отказва. Уиткоф стига до извода, че Иран няма намерение да направи нищо друго освен да превърне запасите си в оръжие.
Тази ядрена заплаха се изгражда върху десетилетия на измама. Режимът укрива компоненти от инспекторите на МААЕ, за да може тайно да възстанови реактора в Арак. Той прикрива цял архив за ядрени оръжия от преговарящите (по-късно придобит от Израел), след което възпрепятства международни разследвания за недекларирани ядрени материали и дейности на множество обекти.
Дълбоко проблемното Съвместно всеобхватно споразумение за действие (JCPOA) на администрацията на Обама не ограничава Ислямската република. Вместо това легитимира и финансира постепенния стремеж на Иран към ядрено оръжие. Тръмп правилно го нарича „най-лошото споразумение, договаряно някога“. Той се оттегля от него през 2018 г., като въвежда политика на максимален натиск и лишава режима от над 200 милиарда долара приходи от петрол, които иначе биха финансирали терористични операции.
Президентът Джо Байдън необяснимо изоставя тази стратегия, предоставяйки на Иран пространство да ускори обогатяването — докато Тръмп не нанася удари по ядрените съоръжения във Фордо, Натанз и Исфахан миналия юни в рамките на операция „Midnight Hammer“. Когато иранските преговарящи се хвалят със своя почти готов арсенал, заявявайки пред Уиткоф „няма да ви дадем дипломатически това, което не успяхте да вземете военно“, Тръмп започва операция „Epic Fury“.
Целите на операцията — въплъщение на доктрината на Тръмп „мир чрез сила“ — са очертани от Министерството на войната: да се унищожат офанзивните балистични ракети на Иран и производствените им мощности, да се неутрализира флотът и морската инфраструктура, да се прекъснат мрежите от терористични проксита, да се предотврати разработването на ядрено оръжие чрез удари по свързаните обекти и да се отслаби апаратът за сигурност на режима — включително командните центрове на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), противовъздушната отбрана, пусковите установки за ракети, дронове и военните летища.
Досега резултатите изпреварват графика. В съвместна операция с Израел Али Хаменей, лидерът на режима, е убит заедно с голяма част от вътрешния му кръг и висшето военно командване — включително ръководителите на IRGC и Басидж, както и влиятелния политически фактор Али Лариджани.
Над 80% от запасите и производствения капацитет на балистични ракети на Иран са унищожени, заедно с по-голямата част от военноморския му флот и пристанищната инфраструктура. Финансовите мрежи на иранските проксита — каналите, които поддържат „Хизбула“, хутите и „Хамас“ въоръжени и действащи — са прекъснати. Ядрените обекти в страната са унищожени. Най-малко 49 високопоставени представители на режима са убити или изведени от строя.
Това безпрецедентно отслабване на репресивния апарат на режима променя баланса на силите и създава условия на улицата, невиждани досега, за иранския народ да се изправи и пряко да оспори властта на духовниците.
Работата не е приключила. Но е на път да бъде. Устойчивостта ще довърши започнатото.
Президентът Тръмп се обръща директно към иранския народ в речта си при обявяването на операцията: „Часът на вашата свобода настъпва… Когато приключим, поемете управлението. То ще бъде ваше.“ Този момент вече е в обсег.
Стратегията на Тръмп работи. Решимостта му не се колебае, а ангажиментът му остава непоклатим: „Не искаме да си тръгнем твърде рано, нали? … Не искаме да се връщаме на всеки две години.“ Половинчатите мерки срещу този режим имат 47-годишна история на провал. Историята ще оправдае решимостта на Тръмп да сложи край на това.
Както се изразява престолонаследникът Реза Пахлави, лидер на демократичната опозиция в Иран: Доналд Тръмп ще бъде запомнен като лидерът, който застава до иранския народ в най-решаващия момент — редом до най-великите освободители в историята.
